Подбрана с много вкус програма, темпераментен диригент, под чиято веща палка оркестърът свиреше не само вдъхновено, но и самият той искрено се забавляваше, още повече че като солист пред него блестеше една виртуозна и харизматична цигуларка. Така най-кратко би могло да се определи концертът на Сара Чанг (САЩ) със Софийската филхармония под ръководството на маестро Найден Тодоров, изпълнил столичната зала „България” до краен предел с възторжена публика.
Дори между две от творбите в тази наистина паметна за всички любители на хубавата музика вечер – увертюрата към операта „Кандид” от Ленард Бърнстейн и „Годишните времена на Буенос Айрес” от Астор Пиацола съществува странна логическа връзка дори с ...България.  Както сподели диригентът и директор на Софийската филхармония Найден Тодоров, главният герой в „Кандид” е бил насила записан да служи в ...Българската армия, а част от действието се развива в ...Буенос Айрес. Това пък е препратка към ...”Годишните времена на Буенос Айрес”.

Изпълнението на увертюрата към операта „Кандид” по сатиричната новела (от 1759 г.) на видния френски философ и писател Волтер бе своебразна почит към вековния юбилей от рождението на един от музикалните титани на ХХ век Ленърд Бърнстейн – композитор,  диригент (той ръководи 12 години Нюйоркската филхармония),  пианист и ревностен пропагандатор на музиката. Та нима някой може да забрави неговите образователни лектории „Бърнстейн за музиката”, излъчвани навремето и по Българска телевизия ?!  Стотици хиляди млади хора станаха фенове на класическата музика именно благодарение на ясния и достъпен език, на магнетизма на достолепния американец с непокорен бял перчем.
 



Безспорно най-очаквана с нетърпение бе появата на световноизвестната цигуларка Сара Чанг (САЩ) на концертния подиум като солистка в „Годишните времена на Буенос Айрес”. И в това няма нищо чудно, защото Сара е една от малкото личности, официално признати за „дете-чудо” заради музикалните си дарби. Родена през декември 1980 г. в семейство на южнокорейски музиканти във Филаделфия, щата Пенсилвания, тя получава за 4-ия си рожден ден малка цигулка. На 8 години вече излиза като солистка с два от най-големите симфонични оркестри на САЩ - Нюйоркската филхармония и оркестъра на Филаделфия. Дирижират я Рикардо Мути, Зубин Мета.  Нейни ментори стават „звезди” на цигулката, като Ицхак Пърлман, Шломо Минц, Гил Шахам. Едва 10-годишна, Сара Чанг предизвиква истински фурор, включително касов,  с първия си албум „Дебют”. На него суперталантливото момиче записва с цигулка-четвъртинка творби от Чайковски, Менделсон, Сибелиус и др. Имах наистина щастието да слушам  и видя „на живо” в средата на 90-те години,  как Сара Чанг, още тийнейджърка, подлуди от възторг берлинската публика при гастрола си с Берлинската филхармония (т.нар. оркестър на Херберт фон Караян), дирижиран от Зубин Мета – един от първооткривателите на „детето-чудо”.
 



Сега Сара Чанг бе избрала за третото си вече гостуване в София (дебютът й е бил през 2004 г. с оркестъра на БНР, дирижиран от Росен Миланов и „Кармен Фантазия от Пабло Сарасате) “Годишните времена на Буенос Айрес” от Астор Пиацола. Тази творба на аржентинския композитор, превърнал тангото от танц в концертна музика, Сара е започнала да свири  сравнително отскоро, от миналата година.  Намира нейната версия за цигулка за „по-непредсказуема, по-изкусителна” и особено подходяща за по-млада публика.

И наистина, нежните ръце на магнетичната Сара Чанг изваяха с цигулката Гуарнери дел Джезу (от 1717 г.) такива красиви тонове, предадоха широка гама от настроения – от меланхолизма и дори страдание в частта („Буенос Айрес Зима”) до оптимизма и музикалните „закачки” в шеметното темпо Presto на „Буенос Айрес Пролет”). Цигулари с блестяща техника има не един или двама по света, независимо че цигулката се смята за най-трудния музикален инструмент. Силата на Сара Чанг, това, което е отличава и прави вече четвърт век тъй желана солистка на всички най-големи оркестри е в нейната артистичност, в страхотното чувство, което влага в своето  изпълнение. И сега от всяка нейна мимика, от всеки жест и движение на подиума се виждаше как тя изживява всяка една музикална фраза, всяка нота, дори когато свири само оркестърът или пък слуша прекрасното соло- чело в „Буенос Айрес Есен”.

Именно тази нейна артистичност и музикална чувственост наелектризира и оркестър и публика в зала „България”. Впрочем 37-годишната харизматичната американка от корейски произход сподели още след първата репетиция преди концерта, че „много рядко е така да ти се получи всичко още от първия път  с непознат оркестър и диригент”, както сега със Софийска филхармония и маестро Найден Тодоров. Нашата публика изпрати с бурни овации и на крака нейното изпълнение, извика я 4 пъти на авансцената, но за съжаление не получи тъй желания „бис” ?!

Високият професионализъм на първия ни оркестър пролича и при прекрасното изпълнение на „Порги и Бес”- симфонична картина. Тази сюита по едноименната опера от Джордж Гершуин включва в разбъркан ред доста от най-известните арии и песни   от смятаната за първа голяма американска опера, при това „черна”. Някои от тях пък, като: Summertime, I Got Plenty o’ Nuttin’  It Ain’t Necessarily So са направо любими музикални „хитове”. Тази популярност, както и невероятният „коктейл” от различни стилове: джаз мотиви, блус, афроамерикански спиричуъли, рагтайм, поставя обаче и редица предизвикателства пред един класически симфоничен оркестър и особено пред духовата му секция.  Нашите филхармоници обаче бяха блестящи както в нежната и романтична Bess, You Is My Woman Now, така и в гръмовната Storm Music (Hurricane). Досега поне аз не бях виждал така въодушевен и раздвижен на диригентския пулт маестро Найден Тодоров, който на моменти направо танцуваше. Настроение, което се предаде и на усмихнатите оркестранти и на благодарната публика.
 



Имах възможността и удоволствието да задам на знаменитата цигуларка Сара Чанг и няколко въпроса специално за агенция БЛИЦ:

- Започнала сте да свирите на цигулка едва четиригодишно дете, а       на 5 години вече изсвирвате концерта на Макс Брух – една от най-красивите, но и най-трудни за изпълнение творби на този инструмент?! Как става това? Кой Ви беше първият учител, а най-добрият учител?

- Първият ми учител беше моят баща. Това е може би най-лошата идея- твой родител да ти бъде и ....учител. В името на мира в семейството (смее се) скоро се отказахме и на пет и половина вече ме пое Дороти ДиЛей в «Джулиард скуул» в Ню Йорк. Тази изключителна жена и педагог посвещаваше цялото си време на индивидуални занимания. Тя не критикуваше своите ученици, но ако урокът ти при нея беше кратък, значи е недоволна. Не си усвоил достатъчно материала, не си се подготвил добре. Освен това в «Джулиард скуул» (б.а.- елитното музикално училище в САЩ) е просто невероятно колко талантливи и добри са всички. Тази атмосфера така те мотивира, че работиш усърдно и израстваш...

- По-късно обаче като «дете-чудо» Вие сте толкова натоварена с концерти и записи, че на 17 години поисквате от Вашите мениджъри 3-месечна почивка. Получавате я чак, когато сте 20-годишна. Какво направихте през тази почивка, усвоихте ли и тайните на ...корейската кухня, например ?

Получих само ...един месец почивка. През това време хапвах всичко, което ми се ядеше. Гледах всички телевизионни предавания, които исках. Ходих на всички филми, които си бях набелязала. Само след две седмици обаче ми стана скучно без цигулката, отегчих се. Не мога да готвя. Силата ми е в музикалната част и в ...избора на рокли.

- Обявена сте за артистичен посланик на правителството на САЩ. Какви конкретни задължения имате в тази насока или това е по-скоро почетно звание?

- Мисията ми е образователна, просветителска. Посещавам различни училища, свиря пред децата, опитвам се да ги потопя в чудния свят на музиката. Първата ми «командировка» като артистичен посланик беше например в Босна и Херцеговина. Избираме училища както в Ню Йорк и Вашингтон, така и в Буенос Айрес или предградие на Кейптаун. При това свиря главно пред деца в неравностойно положение, от семейства, които надали ще ги заведат в концертна зала. Не искам да бъда само сценичен музикант, а да имам и някаква обществена роля чрез любимата ми цигулка.
 



Изобщо в края на 2017-а и от началото на тази година можахме да се насладим на прекрасни цигулкови концерти. «Крак повлече»  Патриция Копачинская с концерта на А. Шьонберг също със Софийска филхармония и Найден Тодоров. Последваха  я в края на януари «новата звезда» на САЩ  Алекси Кени  с оркестъра на  Класик ФМ радио, дирижиран от Максим Ешкенази, и неотдавна също много харизматичният виртуоз Марио Хосен, наричан още „българският Паганини”. Сега предстои празник и за любителите на клавира. Все по-популярният по света млад българин Евгени Божанов ще ни зарадва на 15 февруари т.г. с концерта за пиано и оркестър № 5 на Бетовен. 

Борислав КОСТУРКОВ

Снимки: Василка БАЛЕВСКА