Нова подписка с искане до президента Румен Радев да бъде върнато най-старото име Свети Никола на старопланинския връх, където през 1935 година е осветен от цар Борис ІІІ Паметникът на свободата тръгва от Стара Загора и Габрово. Обществената инициатива е провокирана от новото изследване на историка проф. д-р Петко Ст. Петков от великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“ под наслов „Книга за върховете Свети Никола и Шипка“, пише в. Монитор.

В томчето, издадено преди броени дни от ИК „Български бетселър“ ученият  припомня, че по силата на тоталитарен указ от 1977 година в момента  на сакралния за българи и руси старопланински  проход има два върха с едно и също име Шипка.

По-високият (1326 м), на който е монументът фигурира в десетки карти (руски и немски отпреди и по време на освободителната руско – турска война) като свети Никола. В съседство    е и истинският , възпят от дядо Вазов връх Шипка (1232 м). На него по време на войната е бил разположен командният пункт на генерал Столетов, неотдавна дори беше възстановена и замлянката му.

Връх Свети Никола се споменава от пътешественика  Феликс Каниц и пруския военачалник Молтке, чешкия историк Иречек и мн. др. За този топоним говорим дори пред султанския съд разгромения от русите Сюлейман паша, а в стенографските протоколи от  учредителното Велико народно събрание през 1879 е взето решение на връх свети Никола да бъде въздигнат храм-паметник .

По ирония на съдбата може би единственият у  нас връх , кръстен преди столетия на православния светец  сменя името си след 9 септември 1944 година с указ №557 на президиума на НС на НРБ от 17 ноември 1951 г. и става Столетов връх. Със същия указ е преименован и връх Али ботуш на планината Славянка , който става Гоцев връх. 26 години по-късно , след докладна от някогашния първи секретар на ОК на БКП – Стара Загора Вълчо Найденов Тодор Живков , в качеството си на председател на държавния съвет го прекръщава в Шипка.

Второто преименоване води до пълно объркване както сред историци, така и сред екскурзоводи, които се чудят как да представят пред туристите сраженията за отбраната на прохода, коментира проф.д-р Петков. Той е категоричен, че прекръщаването е станало под натиска на група местни „патриоти“, макар самият Живков много добре да е знаел истината. Запазено е негово слово , произнесено на 25 август  1957, в което някогашния Първи заявява: „Тук , на старопланинските върхове Шипка и Столетов…“. Под  сурдинка се разказва, че смяната дошла след недоволство от страна на Леонид Брежнев, че чутовният връх е кръстен на…императорски генерал.  

Искания за възстановяване на името Свети Никола е имало вече на два пъти, напомни ученият. През 2014 година едното е стигнало до президента Росен Плевнелиев, но той отказал като аргументите много напомняли аргументите от Живково време.Имало и втори опит, но в началото на 2017 година неофициалният отказ бил „копие“ на първия.

Проф. Петко Ст. Петков е инициатор и за поклонението в памет на Васил Левски да става на 18, а не на 19 февруари, така както е според използвания у нас Григориански календар.