Българският аниматор с постоянна адресна регистрация в Канада Теодор Ушев изрази възмущението си от „недобросъвестния лобизъм“, проявен от страна на Асоциацията на киносалоните в България, пише Монитор бг.

Авторът на късометражния филм „Сляпата Вайша“, който получи номинация за „Оскар“ през 2017 г., цитира предложение на организацията за въвеждане на „критерии за провалени продуценти“.

Според него създателите на българско заглавие, което привлича по-малко от 12 200 зрители пред големия екран в срок от 6 месеца, не трябва да получават право на държавно финансиране в следващите 5 години.

„Разбира се, става дума не за общ брой зрители по света, фестивали, платен стрийминг. Става дума за български салони. (...) И хайде стига с този измислен проблем - фестивално и масово кино.

Няма такъв проблем в българското кино. Има добри филми и лоши филми. И зрителският успех или неуспех в България не са критерий за оценяване нито на едните, нито на другите.

Та си мисля, ако представител на киносалоните в Канада направи подобно предложение... Още преди завършването на заседанието ще си е загубил работата (много малко канадски филми правят този бокс офис в киносалоните)“, написа Ушев в социалните мрежи.

Идеята за промяна в Закона за филмовата индустрия е дадена от асоциацията още през 2020 г. Въпреки това в повод за недоволството на аниматора се превърна едно от последните заседания на парламентарната комисия по култура и медии.

Самото предложение за въпросните „критерии за провалени продуценти“ не е разглеждано в дълбочина.

Председателят на Асоциацията на киносалоните в България Божидар Илиев обаче попадна под обстрела на представители на гилдията заради определянето на всички най-гледани родни филми като „шедьоври“.

С твърдението несъгласен бе и Ушев, който сложи етикета „чалга“ на една от тези продукции, но така и не я назова конкретно.

Сред проблемите, които организацията на киносалоните представи пред културната комисия, бе функционирането на настоящия правилник за прилагане на закона. „Той напълно подмени волята на законодателя.

Тоест в Закона за филмовата индустрия бяха написани много ясни норми, които целяха да се повиши качеството на българското кино.

Не само като гледаемост, но и като художествена стойност. Затова се въведе приемателна комисия, затова се въведоха определени критерии за минимална посещаемост. Всичко това беше на практика маргинализирано до степен, че изобщо тези норми в закона бяха зачеркнати“, разказа Илиев.

В настоящия текст на ЗФИ посещаемостта на предишни филми е заложена като част от формирането на служебна оценка. Един от критериите за нея е именно реализирането на минимум 7500 платени гледания в страната и чужбина за преходен проект за пълнометражен игрален филм.