Свежата струя надува платната на "Флагмана на Мелпомена"
Рекорден сезон 2018/2019 за Народния театър „Иван Вазов”
- Рекорден сезон 2018/2019 за Народния театър „Иван Вазов”. За 170-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература се готви проект „Необозримостта Вазов”. Ще видим на сцена „Нова земя” и съвременни български пиеси. Отговори на въпроси специално за агенция Блиц.бг . Билетите за новия сезон са вече в продажба
След като Народният театър „Иван Вазов” излезе на открито на красивия площад пред още по-красивата си сграда, за да зарадва пълни трибуни публика с любими пиеси, той отново вдигна завесата вътре. „Завесата повдигна” лично ....директорът на първия ни театър Мариус Донкин. Но не за поредния хубав спектакъл, а за да излезе на авансцената сезонът 2018/2019 и за да надникнем зад кулисите в акцентите на предстоящия нов сезон.
Веднага трябва да кажем, че сезон 2018/2019 е наистина рекорден за „флагмана на Мелпомена” у нас. На трите му сцени – Голяма сцена, Камерна и тази на ІV етаж, на името на незабравимия Апостол Карамитев, са изиграни общо 600 представления, привлекли над 150 000 зрители, а разнообразният жанрово репертоар на театъра с цели 57 заглавия е повече от богат.
Тези на пръв поглед сухи числа очертават постоянна възходяща градация и една тенденция през трите сезона, откакто (през септември 2016 г. ) зад кормилото на този „храм на Мелпомена” застана обичаният актьор Мариус Донкин. Той наистина внесе не свеж полъх, а силна свежа струя в малко високомерния и консервативен дотогава театър.
Директорът на театъра, актьорът Мариус Донкин, Снимка: Божидар Марков
„Оше по-важно от тези количествени показатели – изтъкна Мариус Донкин –е качеството, които ние даваме. От тези 57 спектакъла 12 заглавия (съответно пет, четири и три на отделните ни сцени) имат вече над 100, а някои и над 300 представления. Това за до голяма степен преситената с култура столична публика означава само едно – качество!
За това говорят и 26-те номинации за основните театрални награди у нас – „Икар” и „Аскеер”, от които заслужихме 11 статуетки. Така например, режисьорът Иван Панталеев грабна призовете и в двата конкурса.”
При всички тези свои успехи Народният театър „Иван Вазов” страда от досегашния модел на финансиране. От години той е с най-ниската ставка на субсидиране на базата на продаден билет. Не е ли редно (това е мое мнение) да се отчита и фактора „качество” ? Трите най-големи национални културни института – Народният, Софийска опера и балет, Софийска филхармония следва да получават приоритетно бюджетно финансиране, като основни лица на родната ни култура. Поне така е в Германия, Дания, Австрия – страни, които познавам добре.
Така или иначе, Народният театър и „в бъдещето тъмно той гледаше ясно”, както пише народният поет и негов патрон Иван Вазов. Именно на 170-годишнината от неговото рождение е посветена почти цялата втора половина на сезона 2019/2020 г. Още повече, че на следващата 2021-а се навършват и 100 години от неговата кончина.
Ръководният екип на Народния театър „открехва завесата” за плановете си през новия сезон 2019/2020, Снимка: Божидар Марков
Над 30 пъти е игран Вазов на тази сцена, но се оказа, че „Нова земя” никога досега не е била поставяна, а това е една изключително драматична и актуална и днес творба. Още през 1990 г. известният германски българист (б.а.- може би най-големият в Европа) и преводач на българска и руска литература на немски Норберт Рандоу искаше да издаде „Нова земя” в Германия, за да разберат немците ,каква е тази нова България, която се появи на картата на Обединена Европа, но не успя.
Освен поставянето на сцена на „Нова земя”, ще организираме и четения тук на по-малко известни Вазови творби. Ще направим и две големи изложби, посветени на великия поет и писател: с оригинали във фоайето на театъра и с копия в Градската градина.”
„Флагманът на Мелпомена” учредява на името на своя патрон и национална награда за духовен принос, която ще бъде само една и ще се присъжда всяка година. От името на ръководството на Народния директорът Мариус Донкин е предложил на БНТ и БНР да излъчват всеки ден по пет минути четене на творби на великия сопотчанин. На самия ден на неговото рождение – 9 юли, в рамките на „Театър пред театъра” ще бъде играна на открито под софийското небе именно „Нова земя”.
Сцена от пиесата „Лисичета” от Лилиан Хелман, Снимка: Божидар Марков
Водещата нишка на този емблематичен роман е все пак любовта към Отечеството, но никак не е лесна неговата драматизация. Що се отнася до нови български драматургични творби, то Народният театър има портфейл с такива, има вече натрупване. Имаме нови текстове – дебютни за авторите, макар и на някои известни вече имена, които обаче за първи път се изявяват и като драматурзи. Ще изберем някои от тях.”
Дори старта на новия сезон ще даде на Камерна сцена на 26, 27 и 28 септември т.г. новата пиеса „Колкото – толкова” от Недялко Йорданов, поставена от самия бележит наш поет и драматург.
През декември на сцена „Апостол Карамитев” пък ще гледаме премиерата на „Плач на ангел” от друг голям наш поет Стефан Цанев. Голямата сцена ще открие своя сезон пък на 28 септември с „Хубава риба” от Марк Рейлънс и Люис Дженкинс – спектакъл, режисиран от любимия актьор от сцената и екрана Ивайло Христов, който все повече се изявява и като преподавател в НАТФИЗ и режисьор.
През новия сезон ще бъдат отбелязани и други паметни годишнини: вековният юбилей от рождението на високоерудирания режисьор- естет Кръстьо Мирски, 140-ата годишнина на „бащата” на Народния театър Николай Осипович Масалитинов, 85 години от рождението и 10 години от смъртта на режисьора и преподавател – мъдрец Крикор (Коко) Азарян.
Иначе сезон 2019/2020 г. ще започне с турне във Франция на спектакъла „Моята скъпа лейди” от Израел Хоровиц. Наш гост пък ще бъде Националният театър на Република Хърватия.
Аня Пенчева и Кирил Ефремов в „Актрисата” от Питър Куилтър, снимка: Божидар Марков
И накрая още една новина „из отзад кулисите”. Новият сезон ще донесе най-вероятно и още една, четвърта сцена на Народния. Тя ще бъде в сградата на ателиетата на театъра – на столичната ул. „Св.св. Кирил и Методий” . Предвижда се това пространство с около 50 места да бъде за алтернативен театър, а началото му да постави „Антихрист” на Емилиян Станев – една от най-силните творби в българската литература. Наистина свежата струя в „храма на Мелпомена” продължава да нахлува!
Борислав КОСТУРКОВ
Последвайте ни
3 Коментара: