Удряй ме! Харесва ми!
Даже можеш да ме убиеш…
Само не зная как ще мога да ти кажа,
след смъртта,
че пак ми е харесало,
защото това очакваш да чуеш…
Не се заблуждавайте, че сте влезли в сайт за възрастни, където актуалната тема е за садомазохистични истерии… И макар че, посещенията в порно сайтовете са достигнали до 70% процента от общата посещаемост на потребителите в интернет, ние не ви предлагаме подобна пикантна история!
Всъщност дискутираме измененията в Закона за защита от домашното насилие и неговото „НЕ -ПРИЛАГАНЕ“!
И моля ви, не се опитвайте и за миг да вярвате, че на някоя жена и харесва да бъде бита от партньора си…, защото това не са вече филми за възрастни, това са обичайните лъжи за възрастни, с които се маскира жестокия социален проблем, наречен „домашно насилие“.
Темата за домашното насилие продължава да бъде табу за съвременното общество. С изключение на поставянето на постер по улиците : „Да спрем домашното насилие“ и на 25-ти ноември – Световния ден за борба срещу насилието над жените - мъжете да обуят обувки с високи токчета, за да покажат съпричастност, други прояви на противопоставянето на този проблем, сякаш не се откриват. Като режисьор и сценарист на документалния филм „КОНТРОЛИРАНИ ГЛЪТКИ ВЪЗДУХ“, проведох многобройни срещи и разговори с организации и фондации, с психолози, които от години се занимават с тези въпроси, за да достигна до един извод: Хората считат, че домашното насилие е личностен и индивидуален проблем и жените и децата трябва да се справя с него сами. С него се приключва след затварянето на входната врата на жилището.
Провеждах продължителни разговори със жертви на домашно насилие, както и с насилници и се убедих, че срамът и стигмата на жените от факта, че са подложени на това насилие са в пъти по-големи, от енергията, която се изисква да признаят, че този проблем съществува и да започнат борба с него.
В един момент се оказа, че въпреки че домашното насилие се среща с честота едно към четири във всяко българско и европейско семейство, никоя от жертвите не е съгласна да разкрие лицето си пред камерата и да допусне да се филмира тежката семейна драма.
Потресаващи бяха за мен думите на една жена, че въпреки, че е оглушала от ударите на съпруга си и, че е нещо обичайно да бъде бита в продължение на цяла нощ, дори в присъствието на малкия си петгодишен син, тя няма да отвърне с удар на съпруга си насилник, макар че : „Сливенският затвор е пълен с жени убили мъжете си след като дълги години са били изтезавани от тях“.
Разговорът ми със съпруга - насилник продължи повече от четири часа. Говореше за ужасяващи побоища, които е нанасял на жена си като за най-обикновено всекидневно събитие. Но проблемът с него беше много по-дълбок, той не беше „просто“ един лош човек, оказа се че детството му е преминало точно в обичайния модел, в който баща му не само е биел баба му, но я е убил. Казвам го не защото търся някакво извинение за такова поведение, а защото моделът за семейство, приет в детството е матрицата, която човек преповтаря в собствения си живот. Резултатите са, че насилието се мултиплицира.
Бях решила, че документален филм за домашното насилие не може да бъде заснет чрез средствата на провокативно наблюдение върху една главна героиня, която да има смелостта да разкрие пред камерата цялата болка и да предаде емоцията от собствения си жесток паралелен свят на зрителя, като го принуди да се замисли върху този проблем, а дори и да опита да му се противопостави. Тогава се обади председателката на фондация П.У.Л.С. от гр. Перник – Екатерина Велева, като заяви, че една от жертвите на домашно насилие - НЕВЕНА е съгласна да разкаже в документален филм цялата история на живота си. След срещата ни, която продължи часове, и в която тя разбули една страшна история за насилие, психически и физически тормоз, бях убедена, че ако бъде реализиран документален филм с НЕВЕНА, той би помогнал на много други жертви да започнат да говорят.
Стилът на документалния филм „КОНТРОЛИРАНИ ГЛЪТКИ ВЪЗДУХ“ е провокативното наблюдение. НЕВЕНА допусна камерата изцяло в най-личните си пространства, като кадрите бяха заснети чрез една „дишаща“ и подвижна камера, която изцяло отрази драматизма на ситуациите. Пулсацията на филмовия разказ съответстваше на динамиката на операторската визия.
Резултатът, който търсих е създаването на екстатична сценарна композиция. Реализацията на филма потвърди, че търсенията ми са били правилни. „КОНТРОЛИРАНИ ГЛЪТКИ ВЪЗДУХ“ взриви експлозия от чувства у зрителя по целия свят.
Основната ми идея като кинорежисьор беше чрез този филм по емоционален начин да разкажа една история, която се случи в България, но която е надраснала националната проблематика и е разпознаваема от зрителите навсякъде по света. Вътрешното ми убеждение винаги е било, че разказаната човешка емоция чрез средствата на документалното кино, има за основна задача да проведе особен вид "запознаване" на зрителите и усещането, което трябва да ги съпътства, докато гледат филма и дълго време след това, трябва да е вярата, че има изход и от най-жестоките ситуации в живота. Вярвам, че филмът ще помогне на хората от публиката да се преборят със собствените си страхове и вътрешни забрани. Имам надежда, че след като аудиторията се запознае с филма, поне един насилник ще спре да бъде такъв...
Темата е общочовешка, ракурсите актуални и показателни за Европа, и за Африка, и за Америка, и за Азия, и за Австралия, и за цялото земно кълбо...
Годината вече е 2022, НЕВЕНА не е като всяка четвърта жена - да затваря входната врата и да скрива зад нея насилието, което вече повече от десетилетие партньорът ѝ упражнява върху нея. Тя е и майка, и отчаяно се бори да не прожектира пред очите на собствения си син, съдбата, която цял живот я преследва. НЕВЕНА води и съдебна битка, в продължение на десетина години вече. Милиони зрители по света дадоха подкрепата си за нея, като гледаха, селектираха и награждаваха филма за нейния живот.
Но сега състезанието, в което НЕВЕНА участва е с правораздавателната система в България.
И това състезание е на живот и смърт.
Тя се бори да съхрани собствения си живот!
Дали българският съд ще спре насилника…
Или насилникът ще действа по- бързо и успее да изпълни злокобната си закана…
Решението ѝ да създадем документалния филм „КОНТРОЛИРАНИ ГЛЪТКИ ВЪЗДУХ“ е не само част от нейната битка за гласност, Невена иска да накара и други жени в нейното положение да започнат да говорят, защото след това ще могат да получат и помощ. А за всички нас –да опитаме да променим бъдещето ни общество. Да не бъде съставено само от насилници и жертви.
Наративът, върху който е базиран документален филм „КОНТРОЛИРАНИ ГЛЪТКИ ВЪЗДУХ“, е историята на всяко четвърто семейство в Европейския съюз, а честотата на случване в България е много по-висока. Официалната статистика не може да даде дори приблизително точни данни. За насилието над жените обичайно се мълчи. Важността и необходимостта да се разкрива този проблем чрез средствата на документалното кино е, че по-този начин ще се постигне максимална информираност на обществото.
/кадър от филма „Контролирани глътки въздух“, реж. Ефемия Фард/
Светът се глобализира, проблемите на човечеството – също. Отдавна са надхвърлени националните измерения за търпимост на болката от насилието над жените, което ги уврежда не само физически, но по много по-жесток начин уврежда психиката им, достъпа им до работа – съществуването им. Оказва се, че домашното насилие на фона на депресията и кризата от ковид 19, взема своите жертви, наречени с модерния термин „фемицид“, в едни много бързи темпове.
В настоящия век съществува особен морален проблем, изразяващ се в нарастващото безразличие към насилието над жените. Губенето на тази човешка уникалност – способността за състрадание, в психо-социален аспект, изисква намесата на изкуството, за да се предотврати тази социална пандемия.
Но много повече се иска намесата на закона и на съда. Изследванията на психолозите пак показват една „стряскаща“ бавност, с която жените, подложени на домашно насилие започват да търсят помощ. От една страна липсата на информираност е причина за тази бавна спасителна реакция и още една причина –стигмата на срама, че това, изобщо им се случва. Нагласата на обществото е, че щом стоят при насилника, вината е тяхна. И нещо повече, ХАРЕСВА ИМ!
Чрез популяризирането на посланията, залегнали в документалния филм „КОНТРОЛИРАНИ ГЛЪТКИ ВЪЗДУХ“, който е проследяване на истински човешки истории с цялото им оголване, стават видими дълбоко врастналите социални проблеми като:
- търсенето на справедливост от жените, жертви на домашно насилие
- усилването на фемицида
Насилието срещу жените накърнява основни права на жените като достойнство, достъп до правосъдие и равенство между половете. Нещо повече, социалното заболяване, наречено „домашно насилие“ е форма на специфична злоупотреба с правата на човека. В резултат на това жестоко погазване на права се очертава картина на фемицид, основана на пола, която засяга живота на много жени, и уврежда бъдещите поколения. Децата са преките свидетели на домашното насилие, което се извършва зад затворените врати на дома. Моделът, който злокобно се отпечатва в съзнанието им, е в бъдеще да се идентифицират като насилници или жертви. По този начин социалният проблем злокобно се мултиплицира.
Мащабът и специфичното естество на физическото, психическото, икономическото и сексуалното насилие, на което са подлагани жените в България, ЕС и в света изисква възобновяване на вниманието на обществата глобално.
Актуалността на проблема
1.Домашното насилие е изключително тежък проблем в българското общество, за който се мълчи и остава в рамките на семейството.
2.То има много форми: физическа саморазправа, психическо и икономическо насилие, трафик на жени, насилствената проституция, гениталното осакатяване.
3.Жените трябва открито да заговорят за преживяното лично от тях насилие и филмът „КОНТЛИРАНА ГЛЪТКИ ВЪЗДУХ“ е откровен разказ, който е обективиран в художествена, въздействаща документална лента.
Мотивацията ни за реализация на филма.
Всички членове на екипа – операторът Веселин Христов, звукорежисьорите - Иван Андреев и Александър Симеонов, режисьорът по монтажа Стефан Бояджиев, продуцентът д-р Араш Фард, споделяме разбирането, че създаването и разпространението на филма „КОНТЛИРАНА ГЛЪТКИ ВЪЗДУХ“, насочен към борба със социалните проблеми, е мисия, която изпълнихме, в полза на обществото.
Постигали сме удовлетвореност от творческата си дейност по създаване на филма, защото той беше излъчен в над сто и двадесет фестивала пред много милионна публика. Категорично споделяме становището, че потребностите, които имат целевите групи на национално и световно ниво, е да им бъдат разяснени проблемите, които преживяват жените. Проблеми ескалирали до фемицид.
По този начин се надяваме да да бъде намален броят на жертвите на домашното насилие, както и да бъде даден пример на жените и децата, че могат да потърсят помощ. Така ще съхраним животът и здравето им, както в България, така и по света.
Когато един културен продукт се бори срещу причините и последиците от домашното насилие, изключително важно е да бъдат привлечени мъжете, като аудитория, защото промяната на нагласите в тяхното мислене до голяма степен би решило поставения социален проблем. Трябва да бъде привлечено вниманието и на институциите за законодателно и правораздавателно решаване на проблема. Трябва да бъде привлечено като аудитория обществото в неговата цялост, както и подрастващото поколение.
Надявам се, че ние го направихме!
Последствията от проблема:
1. Домашното насилие- физическо и вербално в България, показва статистика на увеличение с 80% през 2020г., като достига апогея си по време на локдауна от средата на март до средата на май през 2020 и 2021г.
2.Цинично е, че в България се броят само умрелите жени, през 2020 година -25 жени бяха убити от своите настоящи или бивши партньори, а специалният докладчик на ООН по въпросите на насилието над жени, изложени в доклад за ситуацията в България, публикуван през май 2020 г., се изтъква, че България за съжаление е една от държавите, в които случаите на домашно насилие драстично се повишават.
3. „Убийства на жени“ (фемицид) е насилствената смърт на жени, причинена от лице въз основа на пола, независимо дали това се случва в семейството, в рамките на регистрирано партньорство или на други междуличностни отношения, в общността, злокобно увеличава марша си в условията на пандемичното затваряне.
4. Неконтролируем демографски срив - населението на България е намаляло до 6 милиона и 520 хиляди души към януари 2022г.
Какво предвиждат промените в Закона за защита от домашното насилие към април 2022 година.
В поправките е заложено:
- органите, пред които пострадалият е потърсил помощ, да бъдат задължени да препратят молбата за издаване на заповед за защита до съответния районен съд.
-срокът за подаване на молба до съда се увеличава до 3 месеца, защото практиката показва, че на жертвите им е нужно време.
-насилникът ще е задължен да посещава програма за овладяване на агресията и справяне с гнева.
Очаква се да бъде създадена и Национална информационна система, в която ще се вписват и описват случаите.
Институции и организации, чиято работа е пряко свързана с разрешаване/подобряване на проблема:
Комитет на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените
Съвет на Европа
Европейски парламент
Народно събрание на Р. България
Правораздавателна система на Р. България, МВР, Министерски съвет,
Българския фонд за жените, Българския хелзинкски комитет, Българския Червен кръст, Омбудсманът
Законодателство /Нормативна рамка/ Стратегически планове, които обхващат проблема
Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за 2020 г.
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
Преамбюла на Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,
Договор за Европейския съюз (ДЕС),
Харта на основните права на Европейския съюз,
Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, която беше открита за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул.
Пекинската декларация и Пекинската платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.),
Решение (ЕС) 2017/865 на Съвета от 11 май 2017 г. за подписване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на частите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателно правни въпроси,
Решение (ЕС) 2017/866 на Съвета от 11 май 2017 година за подписване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на правото на убежище и забраната за връщане(2),
Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г., и по-специално членове 26 и 27 от нея,
Съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),
Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета(3),
Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета(6), както и Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета(7),
Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(8) и Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги(9), в които се дава определение на тормоз и сексуален тормоз и се осъждат тези явления,
Резолюция от 4 април 2019 г. с искане за становище на Съда на Европейския съюз относно съвместимостта с Договорите на предложенията за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие и относно процедурата за това присъединяване (10),
Резолюция от 11 септември 2018 г. относно мерките за предотвратяване и борба със сексуалния тормоз и другите форми на тормоз на работното място, в публичното пространство и политическия живот в ЕС(11),
Резолюция от 26 октомври 2017 г. относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС(12),
Резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (COM(2016)0109 – 2016/0062(NLE))(13),
Насоки на ЕС от 8 декември 2008 г. относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация спрямо тях,
Работен документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.“ (SWD(2015)0278),
Доклад на Агенцията на Европейския съюз за основните права от март 2014 г., озаглавен „ „Насилието срещу жени: общоевропейско проучване“,
Венецианската комисия от 14 октомври 2019 г. относно Армения, относно конституционните последици от ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.
Връзка към полезни източници
Съветът на Европа с критики към България за насилието ...
https://bgfundforwomen.org › съвет...
Apr 1, 2020 — В страната се отчитат и високи равнища на насилие срещу жени и домашно насилие. Това са част от изводите в доклада за България на комисаря ...
ПОЗИЦИЯ НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ...https://www.ombudsman.bg › pictures › Position_...
СЪВЕТА НА ЕВРОПА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И БОРБА С НАСИЛИЕТО НАД. ЖЕНИ И ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ ( ИСТАНБУЛСКА КОНВЕНЦИЯ). Насилието над жени и домашното насилие са брутално.
Становище на Български фонд за жените относно ...
https://www.parliament.bg › pub
Правни проблеми, свързани с изискването за системност в ...
https://cmjustice.com › 2021/05/19
ИСУН 2020
https://2020.eufunds.bg › Activities
Предотвратяването на насилието във всичките му форми е важен приоритет за MТСП, ... на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.
Автори: адв. Ефемия Фард и д-р М. Ескандари Фард- Араш
Последвайте ни
