В най-откровеното си интервю пред "Шоу" през 2018 година Ваня Костова заяви, че се гордее най-вече с песните, които е предизвикала. „Чувствала съм се като муза, много често в моята работа като певица. Песните, които пея, са сякаш отражение на мен самата”, сподели момичето от „Тоника” с очилата и хубавия глас.

Вчера цяла България потъна в скръб, след като стана известно, че звездата на българската естрада и част от легендарната формация "Тоника" ни е напуснала. 

В изповедта си, направена след участието ѝ във риалитито "ВИП Брадър", Ваня признава, че не се смята за велика певица. „Само Бог е велик”, казва скромно тя. Престоят й в най-известната къща у нас бе твърде наситен откъм емоции за нея – и положителни, и отрицателни. За тях сега Ваня говори с болезнена откровеност през народното издание.
 
- Ваня, още при излизането си от Къщата казахте, че всички вътре сте били подготвени за всякакъв вид и род изненади. Наистина ли е така?
- Не съвсем. Едва ли бяхме напълно подготвени за грозните провокации и бруталния терор над нас от страна на един от съквартирантите. Жените бяха първите му мишени. Не пощади никоя, но най-вулгарни бяха обидите му спрямо Мира. Първа го била предизвикала, но тя му се извини, а и каквото и да е казала на шега, не бе заслужила циничните му хули да кънтят из Къщата до съмнало!
 
Часове наред се борих напразно с бесовете му
 
убеждавайки го да се извини или поне да замълчи. Мира как издържа! Аз не можах. Вдигнах критично високо кръвно. Не можех да спра да повръщам и се озовах в Спешното отделение. Как да си подготвен за това!

- Очаквали ли сте тези крайности в поведението – и от себе си, и от останалите?
- Познавам себе си. Ако бъда нападната в гръб, реагирам в самозащита, без да се замислям дали това не е крайност в поведението ми. Пожелавам на всяка жена да има силата и смелостта да се защити при нападение! Разбира се, саморазправата с насилници невинаги е най-доброто решение. Борбата с насилието трябва да е проблем на цялото общество. Колкото до мъжете съквартиранти, наистина се боях за техните реакции, защото този, чието име не искам дори да споменавам, би могъл да извади от равновесие и най-дълготърпеливия от тях. А това, сякаш, му беше цел!

- А очаквана ли бе за вас положителната метаморфоза, която се получи в отношенията ви с Ева Найденова?
- Настъпилата метаморфоза помежду ни беше неочаквана, но очевидно – желана и за двете страни. Такива плодове са сладки! Щом има пчели и цветна ливада, може и мед да се очаква. Перифраза на Емили Дикинсън.
Неподправени бяха грижите и вниманието ни една към друга още в началото на играта, а след това и когато и двете се разболяхме. На Ева й се беше обострила язвата и не можеше с нищо да се храни, освен с препечени филийки. Непрекъснато или аз, или тя, притичваше до кухнята, за да се погрижи за другата. И
 
тази грижа помежду ни беше трогателна
 
Всъщност се получи така, че почти всички съквартиранти се разболяха още в самото начало, вероятно заради смяна на обстановката и стреса в Къщата.

- Двете сте отново приятелки след толкова години. Означава ли това, че има шанс да ви видим пак заедно и на сцената?
- Вече го направихме! Изпяхме заедно на сцената в Къщата на „Биг брадър” песента на Стефан Диомов. „Здравей, как си приятелко! Как, добре ли я караш!.. Махни с ръка и дай нататък, злото забрави!” Любима песен на мнозина, напълно подходяща за една такава чудесна среща!

- Трудно ли прощавате в живота? И има ли нещо, което не бихте простили никога?
- За да очакваме да бъдем опрощавани, трябва да се научим и ние да прощаваме, но пътя към помъдряването е тежък. Много трудно прощавам преднамереното зло във всичките му форми, като лъжа, коварство, предателство, непризнателност... Не знам как бих могла да простя посегателство над дете или над безпомощен човек, нападение в гръб, терор...

- Много тежки думи си разменихте с Мира Добрева. Горчилката има ли я още?
- Преживяната заедно, кошмарна и за двете ни нощ, след която по чудо оцеляхме – не само аз, но и тя, ме накара да почувствам Мира много близка. След моята подкрепа и пълното ми съпричастие към нейната болка от обидите на един грубиян, не можех да си обясня неочакваната й враждебност, дори жестокост към мен. Бях просто шокирана. Как да се досетя, че това било роля, възложена й като мисия от „Биг брадър”! И така да е, не беше ли изгубила мярката, преминавайки далече отвъд границата на дадената мисия в играта! Може би малко прекали. При първото й извинение не повярвах в искреността й, но
 
обещах да се опитам да я разбера. Преборих себе си
 
Простих дълго преди последвалите й извинения пред мен и тези, пред сина ми. Дадох и поисках прошка, оставяйки в дланта й нещо сладичко от мен – шоколад и целувка, за изтриване на горчилката. Прощавам ли, правя го не само на думи.

- С Петко Димитров също си разменихте остри думи. Реагирахте с: „Да бях умряла”, визирайки шегите му относно търпението ви към Кулагин. Думите не бяха ли прекалени?
- Не стигнахме до обиди помежду си, но до недоразумение – да. Думите ми изразяваха точно това, което чувствах. След цял ден борба за живот в спешното отделение, заради терора на Кулагин в Къщата, солени шегички по повод дълго проявяваната ми добрина и търпение към него, ми идваха в повече. А Петко изобщо не  е искал да ме засегне!

- От нерви вие наистина вдигнахте много високо кръвно в Къщата. Как сте със здравето сега?
- Благодаря за вниманието, в момента се чувствам добре. Но тогава вдигнах критично високо кръвно, но не от нерви, а от съпричастност към Мира и възмущение от вулгарните обиди на Кулагин към нея. Аз не бях нервна, а адски възмутена и отвратена. Първичната реакция в такива моменти, когато е засегнато чувството за справедливост, наистина може да накара човек да вдигне кръвно и захар. Моят апарат тогава показа горна граница от 205, а според този на лекарите – тя бе 215! Критични бяха и стойностите на кръвната ми захар. Тогава
 
ме откараха в Спешното и цяло денонощие бях на системи
 
Чувствах, че умирам...

- За сметка на това с Розмари се сприятелихте доста бързо. Кое ви накара да я допуснете толкова близо до себе си?
- Едно от нещата, които не понасям, е цинично и обидно отношение към жените изобщо. В подобни случаи се чувствам лично засегната. Както застанах до Нора, после до Мира, така застанах и до Роузи.

- Сега, когато сте извън Къщата – какви изводи си извадихте? И открихте ли грешки в своето поведение в някоя от ситуациите?
- Всъщност аз все още не съм изгледала нито един епизод от участието си във „ВИП брадър”. Все още изживявам пребиваването си там интровертно. От друга страна, се боя да изгледам кадрите, защото много хора ми казаха за предателствата, за коварството, за интригите зад гърба ми, а самата аз не направих нито една интрига.

Не изпитвах такава необходимост. Но най-главният извод за мен е, че трябва винаги да се подхожда с доверие към хората, не с подозрение. Така подхождам, откакто се помня. А относно изводите – все още сондирам мнения по този въпрос, защото приятелите ми непрекъснато ме хвалят, а аз ги карам да кажат и някоя критична дума (усмихва се). Провеждам анкета на тази тема. Искате ли да ви включа?

- Нямам нищо против. А съжалявате ли за нещо?
- Да, съжалявам ужасно много за безпокойството на сина ми, по време на пребиваването ми в Къщата.
- Ако имаше как да изиграете играта отново – какво бихте спестили и какво добавили в поведението си?
- Ако трябва да изиграя отново точно тази игра, бих го направила пак по същия начин. Не като играя, а като бъда отново себе си. Без да спестявам усилия, добронамереност, а и какво повече да добавя?
 
- Как оценявате участието на майка си в Къщата на „ВИП брадър”?
- Майка ми се справи достойно с всички предизвикателства, трудности, предателства, удари в гръб... Не предизвика нито един конфликт, не създаде нито една интрига. Беше единственият човек, готов да помогне на всеки и да го насърчи да покаже най-доброто от себе си.

- Когато гледаш близък човек отстрани, винаги е трудно да останеш обективен. И все пак – къде според вас Ваня Костова изпусна ситуацията? Видяхме много моменти на крайности – не само от нея, но и от други съквартиранти?
- Съгласен съм с вас. Тя стигна до крайност. Беше крайно добронамерена.

- Често ли се допитвате до нея за съвет в живота? Вече сте семеен, а знам, че преди живеехте много близко до майка си.
- Много важно за мен е мнението й по всички въпроси, но винаги постъпвам по начина, по който сам съм решил. Вече не живеем близо един до друг, но това не ни пречи да бъдем много близки.

- Ако утре ви предложат да влезете в „Биг брадър”, ще го направите ли?
- Не бих искал на свой ред да причиня на майка ми безпокойството, което аз изпитвах заради нея, докато тя беше в Къщата.

- А какви бяха реакциите през цялото време на малката Ванеса – внучката на Ваня Костова?
- Подобни риалити предавания не са подходящи за малки деца.
 
Интервю на Анелия ПОПОВА