В момент, в който в България тече дебат за Истанбулската Конвенция и за традиционните ценности в Лондон, в най ЛГБТ+ книжарница в Европа, а може би и в света, българската книга на Илиян Кузманов е на видно място, на витрината.

Трябва да отбележим, че тя е и единствената българска книга там. Въпреки че втората му книга Дяволът Аз го Познавам, измести Стивън Кинг за Коледа в класация на Острова и има не един или двама гей и транс сексуални героя, романът е многопластово философско провокативно изживяване, подобно на самия писател, журналист и предприемач.

Книга която The Michigan Post нарече Дяволското Евангелие на Илиян Кузманов, а The Washington Mail определи като надникване в дисидентският ум на автора.

Илиян Кузманов определено има за какво да бъде ненавиждан от доста хора и най-вече от тези, които проявяват каквато и да е симпатия към Путин! Все пак Руският Президент 2022 година обяви Свещена Война на Сатаната, а ние си имаме български писател написал Дяволско Евангелие.

Той е странна птица - 100% либерално капиталистически творец, възпяващ личната свобода и инициатива. Както много биха го нарекли Глобалист привърженик на мулти културизма, обиколил целият свят живял къде ли не, учил, работил, правил бизнеси.

Писател, който си направи име, не печелейки поетични конкурси и награди от Съюза на Писателите, а с дебюта си тръгнал на рок турне на Английски от Македония (през Сърбия, Румъния, Турция и Англия), достигнал до Топ 20 на Амазон, за да подари накрая и двете си книги на българската публика напълно безплатно.

Защото според него, библиотеките трябва да бъдат дигитални и „по този начин да се спре корупцията и милиони изливащи се по комунистически маниер в културата, което води до убиване на таланти и превръщането и на малкото останали, а не избягали, в конюнктура“!

Заявява за чужди медии, че презира тези, които насаждат носталгия по Путин, Соца и СССР, недоразказвайки историята до край на младите хора толкова податливи по идеите за социална справедливост. Затова Илиян повдига падналия Дявол с книгата си, грееща от витрината на гей книжарница в Лондон, за да покаже че светлината не би била позната на нас, ако не познаваме и тъмнината.

Като в една философска въртележка той рисува Аномалията на съвременна Русия, влюбва сирийско-американски сводник (който преди това е обезглавил един тиранин) в елитна руска проститутка, разказва за свободната любов и секс клубовете в Берлин, прекарва една курва през концентрационните лагери, за да стане лесбийка, влюбва един монах в един супер богат кръвопиец, за да може да разкаже автобиографията на Дявола от Майстора и Маргарита на Булгаков.

На въпроса откъде това напълно нетипичното за Източна Европа проповядване на Адски Огън характерно за Презвитериански Християнски Перфекционисти като Чарлз Грандисън Фини ("бащата на Старото Съживление") Илиян отговаря на  Американските медии:

„Ужасно много мразя Комунистическите и Социалистически творци, имам алергия, останала ми от травмата наречена пост Соц училище и Соц даскали. Едни такива праведни моралисти, живеещи от общите пари, каращи ни да маршируваме, носим униформи, веем байраци и да пеем в хор, докато избраната червена хунта раздула големите си шкембаци лапа ли лапат всичко.

Докато нашите деца набиват крак в поредното безумие, облечени еднакво, накарани да мислят еднакво, техните наследници се гаврят с поредните мажоретки зад сцената!“ И той не спира до тук: „Комунистите са като онези позитивни шарлатани, говорещи ни колко всичко е прекрасно, бяло, добро, какво светло бъдеще ни очаква, непозволяващи ни да вдигнем глава, за да видим колко уродливи са в същност те.“

Илиян Кузманов определено е защитник на човешките права и природата, но с доста религиозен и западно-консервативен поглед. Да не забравяме че Папата, както и Англиканската Църква започнаха открито да приемат хората с различна сексуалност. Илиян имаше цяла серия кампании в България, промотиращи толерантност и отхвърляне на хомофобията, ксенофобията, ислямофобията и насилието над жените.

Той бе подел открита кампания в България за спиране на масовия лов и риболов, споделяйки че: „Не може лидери да парадират с Бог и да си правят реклама на икони и кръстове, а да живеят без душевност, състрадание и разбирането на Вярата.

Нашата власт над съществата, които споделят с нас тази планета е смирен призив да служим и да защитаваме; призив, който ни принуждава да обмислим начините, по които животът и изборите ни влияят на съществата, за които трябва да се грижим.“

Не, не че ние нямаме гей писатели, но те се страхуват първо да се заявят като такива и второ да пишат книги с гей тематика. В крайна сметка, в днешна Русия за гей литература се лежи в каторга. А по времето на нашия Соц, гейовете ги затваряха в психиатриите. Докато мъжественото според Илиян е да бъдем защитници и да се грижим за по-слабите от нас.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук