Хубавата Елена - бисерът на Балкана

Макар по археологически път да се наблюдава живот още преди 6000 години, за голямо селище може да се говори през турското робство. Вероятно в скритата от поробителите долина са намерили убежище бегълци от Търновско, а и от други места на загиналото Българско царство. За пръв път името на Елена се споменава в документи от ХVI в., когато местните жители се ползвали със статут на &quot;дервентджии&quot;, охраняващи прохода през Балкана между Търново и Твърдица.<br /> <br /> Подобно на Котел, Жеравна и други планински селища, този статут позволява еленчани да бъдат освободени от някои данъци. Така през втората половина на ХVIII в. те се замогват и се развиват занаятите. Тогава еленските чорбаджии вдигат къщи на няколко ката и подпомагат строежа на църкви, чешми и мостове. Покритите с калдъръм улици били осветени с петромаксови фенери, а в земята под тях прокарали уникална за времето си водопроводна система. На 23 септември 1800 г. обаче идват страшните кърджалии, нанесли тежки опустошения на града.<br /> <br /> Това кара еленските първенци да направят прошение до Високата порта<br /> <br /> за да им се даде възможност да си направят &quot;кале&quot; (крепост) над града и да го пазят от разбойниците. Разрешението е получено и уникалното за времето си укрепление е издигнато. През 1835 г. опасността от кърджалиите е отминала, но неочаквано се появява угрозата там турците да разположат гарнизон. Тогава гражданите разрушават крепостта сами и с камъните построяват църква.<br /> <br /> Паркирам колата си в старата част и тръгвам по тесните улички на възрожденския град. Днес от някогашното огромно архитектурно богатство са оцелели 147 сгради, като някои са с национално значение. Пет от тях оформят голям ансамбъл и аз се насочвам натам.<br /> <br /> Ето я прочутата Часовникова кула, един от символите на Елена, влязла и в градския герб. Мястото е подбрано така, че звънът на камбаната й да се чува навсякъде из селището. Тя е изградена от неизвестен тукашен майстор. За датата на строителство е оставена една бележка в Молитвеника на поп Христо Кършов: &quot;Да ся знай куга се согради сахата сене (година) 1812, чана (камбаната) укачи са на Енов денъ&quot;. А часовниковия механизъм и камбаната били дарени от турчин - търновския аянин Фейзи ага, който ги купил &quot;за хаир&quot;.<br /> <br /> Главна забележителност на комплекса обаче е Даскалоливницата, известна през ХIХ в. по всички български краища. Това е едно от първите модерни училища, а името дава неговият възпитаник Петко Рачов Славейков, който то определя като място за &quot;леене на даскали&quot;.<br /> <br /> Еленчани винаги са наблягали на образованието на своите деца. Още през ХVII в. тук съществува светогорски метох, където преподават монаси таксидиоти от Атон. Открито около 1690-1710 г., със сигурност килийното училище функционира през средата на този век, както свидетелства една записка: &quot;Когато са заучи Станю на даскала Ненча с слава Тебя Боже наш та изучи до...От Сътворение мира 7267 от Рождество Христово 1754&quot;.<br /> <br /> В началото на ХIХ в. вече работят три килийни училища. Според учителя Юрдан Ненов вдовици и сиромахкини казвали:<br /> <br /> &quot;Кърпата си от главата ще продам само да ми се изучи детето&quot;<br /> <br /> Вече в 1817 г. е създаден фонд и след три години е издигнато обществено училище. Възрожденци като Стоян Граматик и Дойно Граматик приемат децата в килийни училища, направени по домовете им. Впрочем и двамата са преписвачи на &quot;История славянобългарска&quot; на Паисий Хилендарски.<br /> <br /> Преминаването към по-модерните системи на обучение започва през 1834 г. Андрей Робовски. Така логично се стига до 1844 г., когато по почин на руския възпитаник Иван Момчилов е завършена Даскалоливницата - първото класно училище. Педагогът обединява училищата и разделя учениците по възраст и подготовка на две групи. Въвежда различни предмети като богословие, математика, физика, история, езиково обучение.<br /> <br /> В Елена са стичат ученици от цялата българска земя. Неофит Бозвели гордо отбелязва: &quot;Елена е село велико, с две черкви и славяноболгарско добропорядъчно училище&quot;. А със завръщането в града от Москва на друг руски възпитаник, Никола Михайловски, дори се появява идея за създаване на висше училище.<br /> <br /> В старата част на Елена е и една от най-хубавите запазени възрожденски жилищни сгради. Попниколовата къща е построена в началото на 30-те години на ХIХ в. Аз самият притежавам възрожденска къща в Златоград и за това с интерес оглеждам този дом. Специфично при него е, че всеки следващ етаж се издава над долния. Сградата е на три нива с приземен и два жилищни етажа. Откъм двора пък изкачването става чрез две високи стъпала<br /> <br /> Това обаче не е най-старата жилищна постройка в Елена. Родната къща на бореца за църковна независимост Иларион Макариополски (1812-1875) е построена към 1700-1715 г. Тя е рядък представител на древните еленски талпени постройки. Освен митрополит Иларион, в тази къща са родени неговият брат, възрожденецът Никола Михайловски, и синът му, известният писател Стоян Михайловски.<br /> <br /> Легендата за основаването<br /> <br /> Според народните предания някога в девствените гори на тукашния Балкан минала щастливата двойка младоженци Самуил и Елена. Нападнали ги обаче разбойници и двамата паднали мъртви. От скръб по рожбите си там се заселили родителите им и основали село, наречено на името на булката.<br /> <br /> Възхитата на дядо Славейков<br /> <br /> Като ученик там народният поет е запленен от Елена и пише следния стих:<br /> &quot;Ти мен си, Търнов, много мил,<br /> Защото у теб съм се родил,<br /> За тебе сълзи аз проливам,<br /> И към Елена отивам!&quot;<br /> <br /> <strong>Източник:&nbsp;standartnews.com</strong>