Мартин Маринов е на 50 години. Той е първият Мистър България, избран през 1993 година. Спортист, гребец. Бил е старши треньор на националния отбор по гребане на Австралия, а по-късно и на Китай. Като състезател е спечелил толкова титли и медали, че му трябва време, за да се сети кой трофей от кое състезание е. Гражданин на България и на Австралия. Мартин Маринов има бизнес с опаковки в България, както и фирма за внос на машини от Европа, Китай и САЩ. Женен, баща на син и дъщеря. Миналата година Маринов представи Австралия на Олимпиадата. Кариерата му е във възход, тъй като преди броени дни той бе избран за технически директор в Международната федерация по кану-каяк и заминава за Швейцария.
- Господин Маринов, как разбрахте през 1993 година, че има конкурс за “Мистър България” и как се решихте да участвате в него?
- Явих се направо на шега. Бях на 25 години. Вече женен и съпругата ми Дарина бе родила сина ни Георги, който преди няколко дни официално стана семеен мъж. Жена ми тогава прочела някакъв плакат на басейн “Спартак” в София, че ще има такова състезание и ме нави да се явя на него. Отидох да проверя дали конкуренцията - някой от борците, не се е записал на конкурса и се успокоих, като разбрах, че те са на лагер и няма да присъстват. По онова време ние - гребците и борците, имахме най-хубавите тела. След като разбрах, че имам големи шансове за победа, се записах. 


- Как преминаха кръговете? Какво ви питаха на  конкурса?
- Явихме се около 30 човека и по правилник трябваше да минем няколко кръга, почти както при миските. По време на първия тур дефилирах по черен костюм с вратовръзка, а на втория кръг трябваше да отговоря на тъпия дори за един спортист въпрос: “Кажете имената на три световноизвестни манекенки?” На третия тур се наложи да скочим в басейн, за да търсим короната на “Мис България”. Тук много ми помогнаха уменията от гребането и аз се справих със задачата много добре. Последният “изпит” вече беше да дефилираме по бански костюми. Мисля, че и там се справих добре. 

- Каква награда получихте като победител в конкурса? 
- Никаква. За Мис България имаше подарък кола и козметика, а за Мистър България - нищо, само крем за бръснене! Все пак победителят, тоест аз, получих възможност да представя страната на конкурсите “Мистър Европа” и “Мистър Свят”. Аз участвах в конкурса в Европа, в Гера - малко градче в Германия, в което стояхме две-три седмици. Голям купон беше. Класирах се шести-седми, не можах да попадна на финала. Беше ме срам да се усмихвам. И ми казват - усмихни се, бе - повече точки ще вземеш! И на втория кръг се усмихнах, ама на първия...Не си харесвам усмивката и затова. Покойният Васил Папазов, с когото бяхме приятели, ме покани да заместя друг мистър на състезанието за най-красив мъж в света, защото го било срам да покаже избрания. “Мистър Свят” тогава се провеждаше в Турция през месец март, но вече беше започнал активният сезон за моя спорт - кану-каяк. Трябваше да стоя три-четири седмици при комшиите, но пък предпочетох кариерата на спортист пред изявите на модния подиум. Както казва жена ми Дарина: “Много обичам да ходя на състезания по гребане, защото там са най-хубавите мъже”. 


Спечелил е много титли и медали, свързани с гребането

- Жена ви ревнуваше ли? Сигурно е имало сериозен интерес към вас  тогава?
- Ревнуваше ме в рамките на нормалното. Ние си вярваме, защото се намерихме твърде рано - тя беше на 13 г., а аз на 16 г. Заедно сме вече 100 години...То има и жени, дето се въртят само около шампиони - на световни, европейски, Олимпиади....Може спортистът на нищо да не прилича, но около него рояк от жени?! Така че не е красотата определяща за това. 

- Получихте ли някакви предложения за снимки, ревюта...?
- Да. Като спечелих титлата, имах няколко интересни предложения за снимки, реклами и видеоклипове, но ги отказах. Това не беше “моята” работа. 

- Как започна спортната ви кариера?
- Започна на 13-годишна възраст. Тренирах първо лека атлетика, но след като чух, че искат да ме правят дискохвъргач, избрах да тренирам кану-каяк. Бях много амбициозен. Още на първото световно, на което участвах през 1987 г., спечелих сребърен медал на единично кану на дистанция 1000 метра. 
Малко след 1989 г.станах нещо като черна овца в нашия спорт. Винаги имах собствено мнение, различно от наложените руски стандарти и вече гледаха за най-малкото да ме отстранят. Много исках по онова време да докажа, че Бухалов не е най-добрият в България. Двамата бяхме равностойни, но понеже аз бях по-”устатият”, все него предпочитаха. На него като му кажеха, че бялото е черно, той се съгласяваше, а аз не можех. Бялото си е бяло, черното си е черно! Просто си имах собствено мнение и си държах на него. Отидох в Австралия през 2001 г., знаех, че докато Бухалов гребе тук, мен няма да ме пуснат. Исках да отида някъде да се реализирам. Три години обаче там не съм тренирал кой знае колко и загубих форма и никога не се върнах там, където бях в България.

- Какви са ви отношенията с Бухалов в момента?
- Ние с него никога не сме се карали и никога не сме били супер приятели. Даже напротив, уважаваме се. На “здравей-здрасти” сме. Бил съм на лагери в Пловдив и той ни е правил за фитнес отстъпки за отбора. Друг път аз съм го свързвал с представител на разни лодки...На трасето е едно, извън лодката никога не сме имали проблем.

- В Австралия  каква беше основната ви работа?
- Трябваше да работя, за да издържам семейството. Ние отидохме всички наведнъж там с малко спестени пари от България, но те много бързо започнаха да се топят. Та ситуацията беше тренирам-работя, ако имам сили пак тренирам. Работата ми беше да режа кожа за шапки. Спорта там го броят за хоби и за него само харчиш...


Със семейството си

- Знаехте ли език, когато тръгнахте?
- Не. Като отидох много малко говорих. Първата година всички ходехме на училище да учим. 

- Как се решихте на „стари” години през 2016 г. да представите с ваш колега Австралия в спорта кану-каяк и то не на Олимпиада за ветерани, а на нормална? 
- Ами и тук всичко започна на майтап. Обадих се на партньора ми и говорихме. На квалификацията през 2015 г. момчетата, които гребяха за Австралия, бяха много зле и започнахме да се бъзикаме с другите треньори какъв майтап ще е старши треньорът  им да се върне и да гребе на следващата Олимпиада. И както съм старши треньор изведнъж да станах пак състезател. Мина ми през ума тогава, че наистина може да се случи. В Австралия имаме две или три дисциплини на континенталното първенство и трябваше да победя на всичките. Директорът нямаше да ме пусне. Защото ако аз се явя и спечеля, ще излезе, че той през всичките 12 години, през които е бил директор, не е развил кануто изобщо, затова се месеше в работата ми и имахме конфликт по този въпрос.  Накрая стигнахме до дилемата: или си върши твоята работа, или аз да се махна...И се закри моята позиция - няма старши треньор. За да му го върна, реших, че трябва да греба...Обадих се на партньора ми и лека-полека започнахме на майтап. На първите контролни загубих всичко - и едноместно и двойка кану. Решаващо беше второто контролно, а пък младите не знаят как да гребат, когато стане напечено и ги бихме и на едноместно, и на двойка. А за тях залогът да участват в Олимпиада е голям...Пък на мен изобщо не ми пука дали ще отида или няма, аз съм участвал на няколко Олимпиади. Та на майтап, на майтап и отидохме, но нямахме много възможност да тренираме, тялото ми след няколко дена започва да дава заето - започва болежка тук, там....Три дена тренировки и после ми трябват три дена за възстановяване...Не се получи. Нали знаеш - стар човек!? Класирахме се на 10-о място на двойки, супер беше, а на едноместно - на 14-о място. 

- Висококвалифициран кадър сте като треньор по гребане, не ви ли канят тук в България да оглавите федерацията, да станете спортен министър или нещо такова?
- Имахме някакви разговори. Предложих им да работя за България, пък те ми отговориха - абе, стой си там, там ти е силата, взимаш си пари...не се занимавай! Бях готов без пари да работя, доброволец... Бил съм треньор на отборите на Австралия и на Китай, имам опит, знания!  Проблемът е, че всички, които разбират у нас от този спорт, не им се дава да работят. Ръководството движи федерацията от 1985 г. Нищо не се е променило...мисленето им е останало в онази година.  

- В България не ви искат, но пък заминавате като технически директор в Международната федерация по кану-каяк ? 
- Имаше обявена свободна позиция, за която кандидатствах. Явихме се 130 човека и никой от България не ми попречи. Избраха мен. Работата ми ще е да отговарям за спорта кану-каяк и ще се опитам да го популяризирам по света.

Интервю на Живка АНГЕЛОВА