Венци Мартинов: След Шкумбата мен трябва да ме назначат за посланик в Пекин, защото… не знам китайски!
София, България
21 Авг. 2010, 09:09
2235 прочита
0 коментара
Костов ме изпитваше като студент по икономика – писа ми петица.
<em>Венци Мартинов не се нуждае от представяне. Хумористът сам се описва като автомобил „модел 59-а”, чиято „предница” е нормална, но като на повечето българи има нужда от „центровка”. „Ауспухът” му бил с лек „нагар” откъм „гърнето”, а „багажникът” – голям и широк , но „купето” още не било хванало ръжда. <br />
<br />
Средният разход на Венци бил „две бири на 100 километра”. На по кафе репортер на „ШОУ” го разговори за скандалното дипломатическо назначение на колегата му Шкумбата в Чикаго, за Тодор Живков, Иван Костов и Бойко Борисов и други народни любимци. <br />
</em><br />
<strong>- В едно свое интервю казвате: „Времето за вицове ще дойде, когато се махнат глупаците от политиката”. Дойде ли това време, щом основният мотив за назначението на колегата ви Димитър Туджаров - Шкумбата за консул, според премиера Борисов е умението му да разказва вицове?</strong><br />
- Според мен глупаците се увеличават, но едновременно с това идва и времето за вицове за тях. Ако бъдем последователни, би трябвало да ме назначат мен за посланик в Токио или Пекин, защото нито знам японски, нито китайски; Весо Парцала – за културен аташе в Афганистан, защото е най-културният във входа на блока си в столичния кв. „Свобода”, а и в Афганистан култура няма; да изгони Кристалина Георгиева от Европарламента и директно да назначи на нейно място като еврокомисар Радка Куршума. Тя поне си го е заслужила с хита „Огнеборецо мой”.<br />
<br />
<strong>- Вярно ли е, че Шкумбата е завършил международни икономически отношения? И вие сте завършил икономика. Ако ви предложат, бихте ли станал дипломат?</strong><br />
- Колегата е от петричкия край. <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>Там се раждат с вроден нюх към „отношенията”. </strong></span><br />
<br />
Аз съм завършил по-скромна икономическа дисциплина – счетоводна отчетност и контрол, на 21-годишна възраст, още преди да служа в казармата. Първият ми изпит беше при тогавашния асистент по политикономия и по-късно министър-председател – Иван Костов. Оттогава го уважавам, защото ми постави оценка много добър 5, но вече е време ученикът да надмине учителя си... Освен това завърших второ висше – естрадна режисура в Санкт-Петербургската театрална академия. Знам перфектно руски - за момента не е актуален, но колелото на историята се върти!<br />
<br />
<strong>- Признат сте за топ имитаторът на Тато. Бяхте ли конкуренция с Шкумбата и имали ли сте професионални „сблъсъци” във връзка с това? В какво се изразява конкуренцията в бранш като вашия? </strong><br />
- Освен аз, и колегата отлично имитира Живков, както и много обичаният и уважаван от мен български актьор Звезделин Минков. Всеки по своему допълва и придава колорит на този образ. Конкуренция в истински смисъл не може да има, защото България е малка и за всеки талантлив човек има достатъчно поле за изява… <br />
<br />
Отдавна не обичам да наобикалям маси, както и да подтичвам като шут около актуалните. В чисто творчески план за мен е гордост, че по различно време съм водил персонално предизборните кампании на коренно различни политически сили и лидери – Желю Желев, Иван Костов, Петър Стоянов, Ахмед Доган, Георги Първанов, Сергей Станишев, и до момента поддържам коректни приятелски взаимоотношения с всички. <br />
<br />
<strong>- Наистина никога ли не се видяхте лично с Тодор Живков? </strong><br />
- В първите години след Десети ноември Тодор Живков на три пъти ми беше изпращал поздрави с пожелание да се видим. Последния път – чрез покойния вече любим мой народен певец и голям приятел Костадин Гугов. Но аз и така не отидох – <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>„поради некои съображения”…<br />
</strong></span><strong><br />
- Защо не остарява образът на Живков според вас?</strong><br />
- Тодор Живков отлично запълва ролята на водач на българския народ в историческия период след Девети септември до началото на прехода. В този период, в който съдбата на България е решена върху една салфетка на срещата на великите сили в Ялта, и в който изкуствено се разсажда внесената съветска комунистическа почва. Живков, с вродена българска съобразителност и народен усет, отлично позиционира нашата малка страна под крилото на „големия закрилник и надеждна опора – Съветския съюз”. <br />
<br />
Болшинството от българския народ, традиционно позитивно и емоционално свързан с Русия в онзи момент, намира социално спокойствие, национална сигурност и исторически оптимизъм в тази близост. Ето защо сега в атмосферата на неясни национални идеали, мъглива икономическа политика и социална несигурност, съчетани с аморалност и антибългарщина, отново на преден план и с нов прочит изниква абсолютната историческа необходимост от раждането на нов актуализиран партиен и държавен ръководител, от същия, но осъвременен тип като бай Тошо. Който умело да води българската политика в точната посока, продиктувана от националните интереси…<br />
<br />
<strong>- Какво стана с филма, в който щяхте да импровизирате евентуалните разсъждения на Тато за сегашната ни действителност в хумористичен план? Кажете нещо „от негово име”. За Бойко, за Цветанов, за Станишев, за когото искате от днешните властимащи... <br />
</strong>- За това ще говорим след Девети септември! /смях/<br />
<br />
<strong>- Имате ли впечатления как възприемаха имитациите ви героите ви Пирински, Юнал Лютфи, Александър Лилов?</strong><br />
- За разлика от другаря Живков, левите цитирани от теб политици ме наблюдаваха не толкова весели. Единствено много ме е впечатлил искреният и сърдечен смях на уважавания от всички в своята партия бай Юнал, както го наричат.<br />
<br />
<strong>- Кои футболисти сте имитирал и как?</strong><br />
- Ако се ядосам на нещо и евентуално започна да псувам, което се случва изключително рядко, веднага ще усетите „почерка” на големия български отбор от световното в САЩ ‘94.<br />
<br />
<strong>- В Хасково се прочухте като най-атрактивния „продавач” на фланелки на звезди като Бербатов и Преслава. Разказват, че футболисти са се превивали от смях на терена, докато водите шоуто...</strong><br />
- Много обичам, когато водя футболно шоу, да се бъзикам с играчи и публика и след години феновете ми припомнят мои лафове от терена. Например <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>„черен играч получи жълт картон” </strong></span><br />
<br />
и „отляво е английската агитка, отдясно българската, а по средата – преводачи с палки” /по време на официален мач България – Англия 1999 г./. Друг пример – мач „Пирин” – „ЦСКА” на стадиона в Благоевград. Аз съобщавам: „Стадионът е препълнен, даже виждам в публиката вуйчото на легендарния Георги Бачев – Черен брат”. Прякор, който ми беше подсказан от вратаря Мирослав Митев – Главата. Стадионът се заля от смях.<br />
<br />
<strong>- Вие сте единственият с длъжност „хуморист-имитатор” в ансамбъла на Строителни войски. С кого от известните изпълнители се заварихте там?</strong> <br />
- Аз бях единственият по рода си водещ и хуморист-имитатор в ансамбъла. Спяхме в едно помещение - войниците от естрадата и духовият оркестър, и покрай мен тихо похъркваха Васил Пармаков, Красимир Гюлмезов, Христо Йоцов, Михаил Грозданов, Бог да го прости… Работата ни беше да пътуваме нонстоп със щатните изпълнители в естрадата – Георги Найденов, Орлин Горанов, Росица Борджиева и новосформираната „Тоника СВ”.<br />
<br />
<strong>- Как минава един ваш ден? С кого обичате да си пиете бирата? Кои са близките ви приятели? Има ли жена в живота ви? Домашен любимец?</strong><br />
- На този комплект от кратки въпроси, ще ви отговоря с комплект кратки отговори: Трудолюбиво – мързеливо. С двама. Трима. Има. Мопска Тара.<br />
<br />
<strong>- Има ли нещо, което искате да споделите с читателите на „ШОУ”?</strong><br />
- На целия български народ бих искал да благодаря за всенародно проявения интерес към мен в резултат на консулските новоназначения в Министерството на външните работи. Обещавам да достигна още по-големи височини в недалечно бъдеще, воден от светлия пример на Колегата. С уважение, Венци Мартинов – бъдещ посланик в Москва, или Лондон – подчертайте вярното по ваш избор. <br />
<strong><br />
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА</strong><br />
Последвайте ни
0 Коментара: