Ути Бъчваров разпространи емоционално отворено писмо, в което остро осъжда последиците от дивото къмпингуване по северното ни Черноморие – кемпери и каравани рушат дюните в защитени територии, а туристите произвеждат тонове отпадъци и замърсяват последните кътчета природа, опазена от бетона, пише show.blitz.bg

Кулинарният водещ и местната власт настояват час по-скоро да се приеме Наредбата, която трябваше да регламентира свободното къмпингуване още преди три години.

За Ути плажовете от Шабла до границата ни с Румъния са последната "обетована земя”, в която можеш да се порадваш на чиста, незасегната от презастрояване природа. Затова решава да заведе семейството си там, където могат да се насладят не само на морето, но и на защитените растителни и птичи видове.

"Видях в какво се е превърнала – в какво сметище, бунище, бежански лагер, миазма на цивилизацията! Представяте ли си – това са хиляди автомобили, хора, палатки, каравани, които правейки малката далаверка да не плащат квартири, отиват и окупират брега! Те го завземат, унищожават, смачкват! Държавата е тази, която трябва да се намеси активно, безапелационно, за да могат да бъдат съхранени тези неща, да могат да ги видят децата", казва Бъчваров.

Плажът на Крапец попада в защитена зона по Натура 2000, но това не пречи на свободно къмпингуващите да превземат територията му.
"Те са супер екипирани – с едни мощни джипове се отива на самия бряг: дюната е унищожена, летят АТВ-та. Така популярните батки с ланци и с татуировки, има кемпери и за по 200- 300 хил.лв. отпред просто защото никой не въвежда никакви правила. Местната власт по никакъв начин няма никакви лостове да реагира срещу това тотално безобразие!", каза още той.

Петър Георгиев идва тук от дете заради прекрасния морски пейзаж, който не се е променил за разлика от брега. "Караваните със сигурност се увеличиха в сравнение с преди, а също и боклуците се умножиха”, коментира той.

Младежът отговаря и на риторичния въпрос на Ути: "Къде ходят по малка, средна и голяма нужда тези 3-4 хиляди човека, а? Къде си изливат помията от котлоните?”

"Тоалетни тук не съм виждал да има", бе отговорът на Петър. "Това е бежански лагер, в който е готов да цъфне някаква зараза", каза още Ути.
Около 100 хил. лв. годишно са разходите на община Шабла за събиране и извозване на сметта от плажовете.

"По график в град Шабла обслужването през летния сезон е 6 пъти месечно, като за плажовете – там е непрекъснато и непрекъснато се генерират отпадъци. Всеки ден извозва колата, но веднага след като контейнерите бъдат почистени – два часа след това те отново са пълни”, обясни екологът на общината Галя Камберова.

Реално жителите на общината плащат за сметта на гостите. Компенсация няма, нито пък контрол над туристите. Затова от местната власт настояват по-скоро да бъде приета наредбата за регламентирано свободно къмпингуване. "Хубава или лоша, ние очакваме тази наредба да влезе в сила, макар че този сезон свърши", допълва Камберова.

Не всички любители на свободните биваци обаче са съгласни да бъде въведен регламент.
"Дивото къмпингуване е като демокрацията – това е осъзната отговорност – или можеш да я поемеш, или не можеш. Само със забрани в България няма как да стане, трябва и контрол", смята Ростислава Драгомирова.

В действителност на плажа, където Ростислава е отседнала, край фара на Шабла, не откриваме и следа от безразборно изхвърлени отпадъци независимо, че са организирани два лагера. Това впечатлява и Татяна Шпа от Украйна. Жената обикаля със съпруга си Балканите и е неприятно изненадана от гръцките плажове.

"Всички пристигат с автомобили: идват, къпят се, хранят се и си заминават, а след тях остават бутилки и опаковки. Тук не съм видяла такова нещо. Ние също прибираме своите отпадъци и ги отнасяме със себе си, никога не ги оставяме", споделя тя.