Черно море, разположено между Европа и Азия, е добре познато със своите характерно по-тъмни води. Всяка година обаче, най-вече през пролетно-летния сезон, то претърпява впечатляваща промяна и на места се превръща в ярка тюркоазена повърхност.
Този природен феномен наскоро беше заснет в детайли от сателит на NASA, разкривайки мащаба на явлението от космоса.
На 22 юни 2026 г. инструментът OCI (Ocean Color Instrument), монтиран на борда на сателита PACE, регистрира цветната трансформация на Черно море. Данните потвърждават, че промяната в цвета е свързана с активността на специфични микроорганизми – фитопланктон.
Причината: цъфтеж на коколитофори
Основният фактор за млечносиния до тюркоазен оттенък на водата е вид фитопланктон, известен като коколитофори, посочват от NASA.
Тези микроскопични организми са покрити с миниатюрни плочи от калциев карбонат. Именно те отразяват слънчевата светлина и придават на морската повърхност характерния светъл, почти „млечен“ цвят. Обикновено този цъфтеж е най-силен в края на пролетта и началото на лятото.
През останалата част от годината в Черно море доминират диатомите – друг тип микроскопични водорасли. Техните силициеви структури не отразяват светлината по същия начин и затова водата изглежда по-тъмна.
Поглед от космоса: наблюдения от орбита
Промяната в цвета на морето не се вижда само от сателити, но и директно от орбита. Около месец преди заснемането от PACE, на 27 май 2026 г., астронавт на борда на International Space Station е заснел същото явление.
Снимката показва как тюркоазените води постепенно навлизат към Босфора – стратегическия проток, който свързва Черно и Мраморно море. Ясно се открояват водните маси, оформени от теченията и развитието на фитопланктона.
Значение за науката и климата
Макар и микроскопични, коколитофорите могат да се размножат до такава степен, че да променят цвета на цели морски басейни и да бъдат видими от космоса.
Това превръща спътниковото наблюдение в изключително важен инструмент за учените, които изучават морските екосистеми и тяхната динамика, особено в региони, където директният достъп за изследвания е ограничен.
Освен визуалния ефект, тези организми играят съществена роля и във въглеродния цикъл на океаните.
Сред основните процеси са:
- Поглъщане на въглероден диоксид – подобно на растенията, фитопланктонът използва CO₂ за своето развитие.
- Съхранение на въглерод – след смъртта на организмите част от натрупания въглерод потъва към дъното на морето.
- Дългосрочен ефект – този въглерод може да остане „заключен“ в седиментите на морското дъно за дълги периоди, допринасяйки за естественото регулиране на климата.
