Учени от Университета Райс са използвали климатичен модел, специално модифициран за условията на Марс, за да проучат дали древните езера на Червената планета са могли да оцелеят в екваториални региони. Изследването се фокусира върху кратера Гейл, разположен близо до екватора на Марс, съобщава Science Daily.
Целта на учените е да изяснят дали водните басейни, за които свидетелстват геоложките структури, са могли да съществуват по-дълго време въпреки студения климат на ранния Марс.
БЛИЦ припомня, че скоро стана ясно, че Марс е загубил водата си заради необичайна прашна буря.
Лед като естествена защита за езерата
Резултатите показват, че езерата биха могли да останат в течно състояние в продължение на десетилетия, а вероятно и по-дълго, ако са били покрити от тънък слой сезонен лед. Този лед е действал като изолатор, предпазвайки водата от пълно замръзване дори при ниски температури.
Това откритие е важно, тъй като много климатични модели досега сочеха, че в ранната история на Марс е било твърде студено, за да съществува течна вода за дълъг период.
Ново обяснение за добре запазените езерни легла
Проучването, публикувано в научното списание AGU Advances, предлага ново тълкуване защо древните езерни легла на Марс са толкова добре запазени. Ако ледът е бил тънък и временен, той не би оставил ясни геоложки следи, каквито марсоходите търсят днес.
„Като виждах древните езерни басейни на Марс без ясно доказателство за дебел и дълготраен лед, се запитах дали тези езера могат да задържат вода повече от един сезон при студен климат“, казва Елинор Морленд, водещ автор на изследването.
Как учените реконструираха климата на Марс
За да отговорят на този въпрос, изследователите използвали климатичен подход, известен като Proxy System Modeling. Методът първоначално е разработен от Силвия Дий за възстановяване на земния климат чрез индиректни показатели – годишни пръстени на дървета, ледени ядра и седиментни слоеве.
Тъй като на Марс липсват подобни „климатични архиви“, учените използвали данни от марсоходи. Скалните формации, минералните отлагания и релефните структури служили като заместители на климатичните индикатори.
Данни от марсохода „Кюриосити“
Екипът базирал анализите си на измервания от марсохода на НАСА Кюриосити, който изследва кратера Гейл от години. В комбинация с наличните климатични симулации учените разработили 64 различни сценария за условията на ранния Марс.
Всеки сценарий симулирал хипотетично езеро в кратера за период от 30 марсиански години – еквивалент на около 56 земни години.
Какво показват симулациите
Резултатите варират според конкретните условия. В някои случаи езерата замръзват напълно през по-студените сезони. В други водата остава течна под тънка ледена покривка, без да преминава в ледено състояние изцяло.
Това подсказва, че течната вода на Марс не е изисквала постоянно топъл климат, а е могла да съществува и при студени, но стабилни условия.
Ледът – „одеялото“ на марсианските езера
„Тази сезонна ледена покривка действа като естествено одеяло за езерото“, обяснява Кирстен Зибах, доцент по земни, екологични и планетарни науки и съавтор на изследването. Ледът изолира водата през зимата и ѝ позволява да се разтопи отново през лятото.
Според учените именно този механизъм може да обясни защо марсоходите не са открили категорични доказателства за дебел, постоянен лед или ледници около древните езерни легла.
Какво означава това за историята на Марс
Заключенията от изследването предполагат, че в ранния си етап Марс е могъл да поддържа дълготрайни езера дори без продължителни топли периоди. Това поставя под въпрос дългогодишната теория, че течната вода на повърхността е била възможна само при значително по-топъл климат.
Новите данни разширяват възможните сценарии за обитаемост на Марс в миналото и дават по-добра рамка за тълкуване на геоложките следи, които изследователите откриват днес.
