Ето коя е фаталната любима на Вълко Червенков
Иконата на култа има уникално бракосъчетание, нито църковно, нито гражданско
Лъжовна легенда е, че диктаторите не могат да любят. Клара Петачи и Ева Браун са приказните феи на Мусолини и Хитлер. Нашият Вълко Червенков ги следва по петите с Нели Карова. Това е неговата дама на сърцето, пише Труд.
Иконата на култа има уникално бракосъчетание. Нито църковно, нито гражданско. През 1926 г. Георги Димитров му дава ръката на сестра си Елена. Церемонията е в Москва под звуците на Интернационала.
Елена обаче не е по вкуса на Вълко. Студена и праволинейна като Интернационала. От 1947 до 1949 г. той оглавява Комитета за наука, изкуство и култура.
По тази линия отива на "Евгений Онегин" от Чайковски. Опера, която няма нищо общо с пролетарския химн. Червенков е разтърсен от образа на Татяна, пресъздаден от Нели Карова. След спектакъла крепко стиска ръката на сопраното.
Нели е родена през 1911 г. в семейството на чиновник от железниците. Постъпва в балетна школа, участва в детски оперети, учи пиано при проф. Андрей Стоянов. Студентка е на Христина Морфова. През 1935 г. става солистка на Софийската опера. През 1946 г. гостува в Париж, където лично Васил Коларов я поздравява за гласа й. Движи се във висините на партийната йерархия.
"Човечната същност на артистката – хроникира тогавашен музиковед – не можеше да остане чужда и на обществения живот, на устрема на народа ни и на човечеството към един нов, по-хубав живот. Н. Карова е активна членка на Националния съвет, както и на Софийския градски съвет на мира. През 1951-1952 г. тя е и председател на учрежденския комитет на Народната опера в София."
След "Евгений Онегин" Червенков не пропуска сценична изява на Карова. Тича на "Бохеми" от Пучини, ръкопляска на "Аида" от Верди, три пъти гледа "Орфей" от Глук.
В антракта на една премиера Вълко влиза в гримьорната да даде творчески указания на Нели. Минават петнайсет минути, половин час, цял час. Примадоната и вече Генералният секретар на ЦК на БКП не се появяват. Конфузия пълзи из операта.
Накрая на втория час той се връща в ложата, а тя на сцената. Представлението продължава сякаш нищо не е било. След завесата зрителите избухват в овации. Спонтанно се обръщат към Генералния, който става и се покланя. Обогатил е оперното изкуство в гримьорната.
През 1950 г. Вълко Червенков чества половинвековен юбилей. Пристигат изумителни подаръци. От село Камено изпращат петела с най-голям гребен в България.
От Стара Загора ковьорче с лика на юбиляра, извезан от тъкачка многомашинничка през свободното й време. От село Радуил идат пет чувала първокачествен боб.
Нели Карова пише писмо, в което диша както нейната, така и всенародната любов:
"Рожденият ден на другаря Вълко Червенков ни дава най-добър случай да му засвидетелстваме нашата гореща привързаност и му пожелаем със свойствената му енергия, трудолюбие и държавническа прозорливост да продължи да води дълги години нашата страна по димитровски път."
През 1952 г. Карова вдига люта сцена на ревност. Тогавашен министерски съветник по селскостопанските въпроси разказва:
"Беше средата на юни. Чаках в приемната на кабинета, за да докладвам на Червенков предполагаемите добиви от зърнени култури.
Тогава имаше опитни полета в Софийско, засети по метода на Лисенко, които трябваше да родят феноменална реколта.* След повече от час в приемната влезе елегантно облечена жена. Беше оперната певица Нели Карова."
Карова поръчва на секретаря да докладва за нея. Той влиза в кабинета, връща се и казва: "Другарят Червенков е зает, моли да го почакате." "Мина половин час.
Певицата започна да нервничи – свидетелства очевидецът. – Стана, отиде до прозореца, после отново седна. Така направи няколко пъти. Изведнъж вратата се отвори и от кабинета излязоха три-четири жени. После научих, че били учителска делегация от Видинско. След тях се показа и четвъртитата глава на Червенков."
Сопраното поруменява, става, врътва се демонстративно и излиза. Със замах тръшка вратата и си затиска роклята, за малко да я скъса. Под покровителството на Червенков.
Пее в Москва, Ленинград, Варшава, Будапеща, Букурещ, Познан, Вроцлав. В Прага през 1949 г. я настига вестта, че е удостоена със званието Народна артистка. После два пъти е лауреат на Димитровска награда I степен.
Любовните романи на диктаторите винаги завършват фатално. Клара Петачи е застреляна заедно с Мусолини. Ева Браун се самоубива с Хитлер. При Червенков развръзката не е толкова трагична, макар че също е фаталистична.
След смъртта на Сталин задухват нови ветрове. Вълко Червенков постепенно губи позиции. Априлският пленум през 1956 г. се оказва фатален за него като голямата му любов. Вече не е начело на партията и държавата. В края на 1961 г. е свален и от поста заместник-председател на Министерския съвет. След година го вадят от ЦК, зачеркват партийното му членство.
По това време Нели Карова е на специализация в Милано. Обратният билет става опасен. Още повече, че преди Девети нейният съпруг е бил секретар на Богдан Филов. Актрисата стяга куфарите и емигрира отвъд океана.
Прави записи в Ню Йорк, организира вокално студио във Вашингтон. Праща носталгични писма до България, където е обявена за невъзвращенка.
Като изгря демокрацията, възкликна: "Как мечтая за една ваканция в София! Точно сега, пък дори и на палатка на жълтите павета!" Нели Карова си отиде от този грешен свят на 17 декември 2003 година.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук
Последвайте ни
2 Коментара: