Българите, надхвърлили 55, неизменно си спомнят за Тодор Живков, държавникът, управлявал най-дълго България. Той се е появил на белия свят на 7 септември 1911 г. Почина на 5 август 1998 г. в София. 

Един от най-близките му сътрудници, Костадин Чакъров, твърди, че Живков наследява от предците си здравата и стабилна психика на потомствените балканджии

В това не бива да се съмняваме - години наред Първия здраво държеше кормилото на държавата, опирайки се на братския Съветски съюз. Бе влязъл под кожата на съветския лидер Леонид Брежнев, двамата се целуваха уста в уста. По онова време България нямаше проблеми със синьото гориво, получаваше го на преференциални цени, а нашите консерви се харчеха като топъл хляб из руската земя. 

Любопитна е биографията на Тодор Живков. Едва-едва завършва гимназия в Павликени, записва се да учи право. Няма взет ни един семестър! Работи в Държавната печатница в София. Ляво ориентиран е, развива обществено-политическа дейност от легални позиции. 

Налага му се да се срещне очи в очи с легендарния полицай Гешев, но остава невредим

Живков на млади години, навръх 9 септември 1944 г.

Кариерата му след 9 септември 1944-та е главоломна - остава във властта 33 години и седем месеца! Твърди се, че заедно с Мирчо Спасов - мрачна фигура в родната история, веднага след 9 септември успели да преровят архива на полицията и да го прочистят от компрометиращи ги материали. Дали е така - един Господ знае. 

Но колкото и недосегаем да беше Тато - с това прозвище го дари народът, и срещу него са водени разработки от страна на Държавна сигурност. Те са три. През 1946-а е даден старт на разработката “Таралеж”. 

Съмненията са, че Живков е бил агент-провокатор на полицията

Ръководи я полковник Димитър Мурджев, чийто внук и днес е жив и здрав и носи същото име. По нея се работи заедно с разработката “Овен” - за издирването на мистериозно изчезналия Никола Гешев. И двете разработки приключват без успех. 

В периода 1950-1952 г. по нареждане на новия партиен ръководител Вълко Червенков е даден старт на нова разработка - Живков е набеден за агент на английското разузнаване. Вече е приключил процесът срещу комуниста Трайчо Костов, всички са нащрек. Но и този път никой не може да докаже нищо срещу Тато! Живков благородно не допуска репресии срещу Димитър Мурджев, който стига до поста началник на Софийското окръжно управление на МВР и умира през лятото на 1989-а. 

Третата разработка срещу Тодор Живков тръгва веднага след снемането му от власт. Тя течеше под псевдонима “Директор” и бе водена успоредно с прословутото следствено дело номер 1. Живков бе арестуван на 18 януари 1990 г. Прокурорско-следствена група проведе разследването. 

Прегръдки и целувки с Брежнев - така заплащахме по-евтиното синьо гориво

В сградата на Главно следствено управление на улица “Развигор” се развиваше цялата сага

През първия месец не са постигнати никакви резултати. Стига се дотам, че е привлечен към работата по делото и Димитър Иванов - топ полицай, началник на страховития Шести отдел на ДС, който вече не съществува. Димитър Иванов по същество се превръща в координатор на прокурорско-следствената група. Делото срещу Живков се води на тъмно, но под тежкия натиск на Петър Младенов и Андрей Луканов. Обвинението е обособено в три части - присвояване на движимо обществено имущество, превишаване на властта с цел облаги за себе си и за трети лица, възбуждане на национална вражда и омраза. 

Парадоксалното е, че обвиненията най-напред са формулирани, а разследващият екип после трябва да търси доказателства за тях. 

През цялото време на делата Живков се държи достойно и спокойно, със самочувствието на държавен глава. Понякога проявява и чувство за хумор. В резиденциите в Бояна и в Правец се правят обиски. Устроена е очна ставка между Живков и Милко Балев. За разлика от Живков, Балев хленчи, а Живков го скастря. Балев е редактор на неговите “Събрани съчинения”, за които на Живков са изплащани големи хонорари. 

С Андрей Луканов - кой да предположи, че двамата се ненавиждат?

Всички обвинения пропадат. Оказва се, че първият човек в държавата не е разполагал с никаква собственост. 

Вярно следващ политическата линия на Москва, той явно не е допуснал деяния, попадащи под ударите на закона. Семейството му също се пребори с превратностите на времето. Най-успешна в кариерата си е внучката му Евгения Живкова, която той бе осиновил. 

А погребението му на Централните софийски гробища в горещия август на 1998-а се превърна едва ли не в общонароден траур. 

Мария ИВАНОВА