Хиляди хора в Северна Америка продължават да търсят легендарния снежен човек, известен като Йети или Бигфут, но ново изследване показва, че границата между хоби и наука остава ясно очертана.
Двама социолози от Обединеното кралство – д-р Джейми Люис от университета в Кардиф и д-р Андрю Бартлет от университета в Шефилд – прекарват три години в проучване на общността от така наречените „ловци на снежни човеци“. Те провеждат над 150 интервюта с участници – от полеви изследователи до популярни лица от телевизионни предавания – и публикуват резултатите в книга.
Кои са ловците на снежни човеци
Според изследването в Северна Америка има хиляди хора, които активно търсят доказателства за съществуването на Йети, но само няколкостотин от тях подхождат систематично. Те прекарват дни и седмици в горите, събирайки следи, косми, аудиозаписи и изображения от камери.
Общността се разделя на две основни групи. Едната приема, че става дума за неизвестен на науката примат, докато другата приписва на съществото свръхестествени или извънземни характеристики. Изследването се фокусира върху първата група, която се стреми да изглежда рационална и научно ориентирана.
Интересното е, че около 28% от американците вярват, че снежният човек вероятно съществува, което превръща темата в значим културен феномен, а не просто нишово увлечение.
Как се провежда „ловът“
Въпреки популярните представи, търсенето на Йети не се свежда до случайни разходки в гората. Ловците използват разнообразни технологии – дронове, термовизионни камери, параболични микрофони и фотокапани. Някои дори прилагат самоделни методи за ДНК анализ.
Организации като Bigfoot Field Researchers Organization поддържат обширни бази данни с хиляди сигнали, класифицирани по достоверност – от преки наблюдения до косвени свидетелства.
Къде се разминават с науката
Социолозите установяват, че тези хора не отхвърлят науката – напротив, опитват се да я следват. Те използват научна терминология, събират данни и търсят доказателства. Проблемът идва при начина, по който тези доказателства се проверяват.
В академичната наука твърденията преминават през рецензии, независима проверка и възпроизводимост. При ловците на снежни човеци това липсва. Вместо това те разчитат на лични свидетелства, самопубликувани книги и онлайн общности.
Много от участниците в движението започват именно след личен „контакт“ със съществото – преживявания, които не могат да бъдат независимо потвърдени.
Профилът на типичния изследовател
Типичният ловец на снежни човеци е мъж на средна възраст от селски район, често с военен опит. За него това не е просто хоби, а начин да изследва непознатото и да придаде смисъл на преживяванията си.
Общността обаче се разширява, като все повече жени се включват, а в различни щати се организират фестивали и събития, посветени на темата.
Какво показва изследването
Заключението на учените е ясно: уважението към науката не е достатъчно, за да се прави наука. Ловците на снежни човеци често имитират научния подход, но без механизмите, които гарантират достоверност.
В по-широк план проучването поставя въпроса как хората изграждат убежденията си в ерата на интернет, където информацията е достъпна, но не винаги проверена. Темата за Йети се оказва само пример за по-голям проблем – какво всъщност означава „доказателство“ извън научната общност.
Източник: Калдата
