Чували сме, че щастието принадлежи на най-умните и на най-жестоките, а всички останали просто бленуват за него. Имайки предвид факта, че нито един човек не се ражда глупав или с определено интелектуално ниво, а просто трябва да работи, за да се развие в тази посока, бихме искали да вярваме, че всеки е интелигентен и има право да се развие изключително добре, пише menhotnews.bg.
Тези, които са получили своя шанс и са показали на какво са способни, най-вероятно са дали своя принос и се радват на успехите си. Следователно най-умните могат да бъдат щастливи, но ако решим да повярваме на човек, който е споделил проклятието на своя гений, можем да поспорим сериозно по темата. Ето как се чувстват хората, които са свръхинтелигентни, но не и щастливи: На 18 години се присъединих в MENSA.

След една година напуснах това място, след като слуховете и твърденията за тази институция бяха потвърдени многократно. В този случай е описвана като "Група хора, които са събрани да се впечатляват на своята интелигентност". Като цяло си мисля, че цялата организация е малко плашеща, но ако искате да влезете, хората ви изпращат тест. Ако имате висок резултат, MENSA ви призовава в Лондон, където да направите втори тест и да гарантирате, че не е имало измама. У дома имах 158 точки, а в Лондон изкарах 159. 

Никога не съм срещал трудности в каквото и да е било. Нямах проблеми в училище, нито в университета или в службата. Завърших английска гимназия с отличие, след това и право, а за всичко това не ми се наложи дори да се старая. Паметта ми винаги ми е служила вярно. Бързо разрешавах проблеми, които мнозина не можеха да преборят. Откривах по-лесни концепции, отколкото много други. Изморявам се и се отегчавам изключително лесно, но това не е толкова страшно. 

Проблемът при мен се крие във факта, че никога не почувствах нуждата да побързам да направя нещо. Хората често мислят, че се пребивам от работа и съм изключително упорит, а истината е, че никога не съм работил и не съм се старал за нищо, аз съм адски мързелив човек! Преминавам през задачите за минимално време, понякога дори не се налага да им обръщам някакво внимание. Оставих хората да вярват, че съм толкова отдаден, защото обичам да печеля повече. Можех да постигна много повече и да бъда удовлетворен от себе си, но не го направих. Сега съм на 50 години, женен съм и имам три деца и смея да твърдя, че не съм се разбил като метеор. Тормози ме това, че просто съм пропуснал и профукал всички възможности за израстване и постигане на много повече. Завиждам много на останалите с техните професионални успехи. Вместо да бъда нещо по-добро, аз предпочетох кариерата на търговец, плаща много добре и не носи никаква гордост или титла.

Високото IQ може да носи изключителни предимства в началото, но на по-късен етап в живота. Всеки ден ще осъзнаваш как си изхвърлил бъдещето си на боклука и това се случва на всеки час. Ето защо в момента се управляваме от ниско интелигентни хора, защото в самото начало на нашето детство, ние не сме били предизвиквани достатъчно. По-слабите не спират да се радват на победите си, те не млъкват за тях, повтарят ги постоянно, опияняват се и постигат повече. А ние просто се отегчаваме, изморяваме се и отстъпваме, защото по-умният наистина го прави.