Вмомента светът е изправен пред пандемия, която нито едно от живите поколения не помни. Повечето хора възлагат големи надежди, че разработването на ваксина ще ни върне обратно нормалния начин на живот.

Истината обаче е, че много от болестите и пандемиите, пред които са се изправяли предците ни преди хиляди години, все още са сред нас. Ето кои са те и как е идвал техния край.

Преди 60 поколения се появява Бубонната чума
През годините са регистрирани три големи огнища, като най-ранното е от 541 г. сл. н. е. Болестта се пренасяла от бълхи, плъхове и телесните течности, които заразените отделяли.

Заразата била опустошителна - за период от 2000 години тя убива стотици милиони души, като за най-смъртоностното огнище се смята "Черната смърт", която върлува между 1346 и 1353 година.

Повече от 200 млн. души са били убити от чумата. И все пак - тя продължава да е сред нас и до днес. Разбира се, случаите на хора, които са се заразили с "Черната смърт" са редки, а диагнозата далеч не означава сигурна смърт, тъй като болестта се лекува с антибиотици.

И все пак шепа хора умират всяка година, превръщайки се в поредната жертва на тази древна болест.

Стотици години по-късно се появява вирусът на едрата шарка
Това е един от най-смъртоностните вируси, познат на човечеството. Трима от всеки десет заразени умират. Подобно на чумата, той убива стотици милиони хора - около 300 млн. души само през XX век. Но никой вече не умира от едра шарка. Причината е успехът на науката.

След два века на мъки през 1796 година британският лекар Едуард Дженър успява да разработи ваксина, която елиминира болестта завинаги. Едрата шарка остава единственото заболяване, с което човечеството се е справило напълно, а успехът на Дженър се приравнява с кацането на хора на Луната.

Преди 20 поколения се появява холерата, като първото голямо огнище е от 1817 година. Болестта се предава чрез заразена вода или храна и е причинила седем пандемии, според статистиката на СЗО.

Подобряването на хигиената и санитарните условия на Запад успяват да я елиминират, но тя продължава да е ендемична - или често срещана - в много по-бедни страни. Холерата убива между 100 000 и 140 000 души всяка година, според СЗО.

Оказва се, че мястото, което наричаш свой дом е от значение за да се отговори на въпроса, дали ще умреш, ако се заразиш с холера. Болестта се лекува лесно, срещу нея има и ваксина, а ако водопроводната система е добра, почти няма шанс от зараза. И все пак изброените неща са в дефицит в по-бедните държави.

Човечеството преживява и няколко грипни пандемии, като най-голямата и най-страшната е инфлуенцата, която сега наричаме сезонен грип. Испанският грип се появава през 1918 г., а двете големи вълни убиват между 50 и 100 млн. души.

Подобно на коронавируса изолацията и карантината са в основата на запабавянето на заразата. След двете големи огнища от 1918 и 1920 година, болестта отслабва и започва да циркулира всяка година, превръщайки се в сезонен грип.

Но преди 8 поколения идва и нова грипна заплаха - Хонконгският грип. Той се появява през 1968 година и убива милиони хора, преди също да се превърне в сезонен.

През 2009 година 21% от населението пък се заразява със свински грип. И така - сезонните грипове продължават да са "пандемична опасност". Всяка година стотици хиляди умират след като са се заразили с някои от щамовете.

Пандемията, която човечеството все още не е успяло да ограничи, е тази от ХИВ/СПИН

Вирусът е убил 32 млн. души, а според СЗО той е "глобална епидемия", въпреки че за повечето учени е истинска пандемия. Според експертите това е вирусът с "най-лошия сценарий", тъй като отнема дълго време човек да развие симптомите му, а и има висок процент на смъртност. 

ХИВ се разпространява бързо, защото повечето хора не знаят, че са заразени.

Напредъкът в диагностичните техники и глобалните кампании за обществено здравеопазване - които промениха сексуалното поведение и увеличиха наличността на безопасни инжекции за употребяващите наркотици - спомогнаха за забавяне на растежа на инфекциите.

Въпреки това, според данни на СЗО през 2019 г., 690 000 души са починали от СПИН.

В по-развитите държави вече има налични медикаменти, чрез които носителите на вируса могат да водят дълъг живот. Но те не са налични в по-бедните държави, където се намират и най-много жертви на болестта.

Преди две и три десетилетия се появиха две други респираторни заболявания.

SARS и MERS

Първата зараза, причинена от коронавирус, бе SARS, който уби 800 души между 2002 и 2003 година. В края на юли 2003 година не се появиха нови случаи на SARS и пандемията бе отменена. Малко по-късно се появи MERS, също причинен от коронавирус, който уби 912 души.

Рискът да хванеш подобен вирус е малък, почти нищожен в Европа, но остава висок в Близкия изток, където хората често се заразяват от камили.

И след всичко това идва

COVID-19 - безпрецедентният коронавирус

Sars-Cov-2, както е известно, е еволюирала версия на вируса SARS от 2003 г. и се смята от специалистите по болести като уникален, благодарение на обхвата на симптомите - от никакви до смърт, както и заради високите нива на предаване от хора без симптоми или преди да ги развият. Точно заради това човечеството не успя да го постави под контрол веднага.

Над 1 млн. души вече загинаха от COVID-19, но това число ще продължи да се увеличава. Докато състезанието за разработване на ваксина и ефективно лечение продължава, рискът остава реален за по-голямата част от световното население.