Сателитите Swarm на Европейската космическа агенция (ESA) отчетоха значително разширяване на района на отслабеното магнитно поле над южната част на Атлантическия океан. Между 2014 и 2025 година площта на т.нар. Южноатлантическа аномалия се е увеличила до размер, съпоставим с половин континентална Европа.
Според учените това е ясен знак, че геомагнитното поле на Земята продължава да се променя неравномерно – докато в някои области то отслабва, в други се засилва.
Какво представлява магнитното поле на Земята
Магнитосферата е естествен щит на планетата срещу потока от заредени частици и космическа радиация. Тя отклонява слънчевия вятър и възпрепятства проникването на йонизиращи частици, които могат да навредят на атмосферата и технологичните системи.
Източникът на полето се намира на около 3000 километра под повърхността, в течното външно ядро на планетата. Там маси от разтопено желязо се движат непрекъснато, генерирайки електрически токове, които създават магнитното поле – процес, известен като геодинамо.
Полето обаче не е статично и не се държи като идеален дипол. То се влияе от турбулентните потоци в ядрото, което води до флуктуации, локални пренареждания и промени в интензитета му.
Мисията Swarm – очите на ESA към ядрото на планетата
Мисията Swarm, част от програмата FutureEO, включва три идентични сателита, които измерват магнитните сигнали, идващи от различните геофизични слоеве на Земята – ядро, мантия, кора, океани и йоносфера.
Благодарение на тези наблюдения учените проследяват как се изменя магнитното поле във времето и пространството и какви процеси стоят зад неговото отслабване.
Южноатлантическата аномалия е регистрирана още през XIX век на югоизток от Южна Америка, но днес интересът към нея е по-голям от всякога. При преминаването през зоната сателитите са изложени на по-плътен поток от частици, което повишава риска от системни повреди, ускорено износване на електрониката и кратки прекъсвания на приборите в орбита.
Ускорено отслабване от 2020 г. насам
Според последните данни западната част на аномалията – районът югозападно от Африка – започва да отслабва особено бързо от 2020 г. насам.
Професор Крис Финлай от Техническия университет на Дания обяснява, че магнитното поле в районите на Африка и Южна Америка варира по различен начин, което говори за много сложна и хетерогенна структура на аномалията.
Причината за това се крие в обратни потоци на границата между течното ядро и твърдата мантия. Обичайно силовите линии в южното полукълбо се насочват навън от ядрото, но в зоната на аномалията има области, където те се обръщат навътре към Земята.
Данните от Swarm показват, че един от тези потоци се придвижва на запад над Африка, засилвайки отслабването на полето в тази част от региона.
11 години наблюдения и нови модели на магнитното поле
Swarm позволи да се състави най-дългата в историята сателитна хронология на геомагнитните наблюдения, обхващаща 11 години.
Тази база данни вече служи за създаването на нови модели на магнитното поле на ядрото, които се използват при навигационни системи, прогнози за космическото време и изследвания на взаимодействието между вътрешните обвивки на Земята и атмосферата.
Северното полукълбо също се променя
Измерванията на Swarm показват, че промените не засягат само южното полукълбо. От 2013 г. насам силата на магнитното поле над Канада е намаляла, а зоната на максимума се е свила с 0,65% от земната повърхност – площ, сравнима с Индия.
В същото време над Сибир силата на полето се е увеличила, като зоната на максимума се е разширила с 0,42% – приблизително колкото Гренландия.
Тези промени са пряко свързани с преместването на северния магнитен полюс към Русия, което влияе върху магнитните карти и налага редовно преизчисляване на моделите, използвани в авиацията, навигацията и научните изследвания.
С други думи, мисията Swarm потвърждава, че магнитното поле на Земята е живо, динамично и постоянно променящо се, а разширяването на Южноатлантическата аномалия е поредното напомняне, че дълбоките процеси в ядрото на планетата имат пряко отражение върху технологичния свят в орбита.
