Кацането на американските астронавти на Луната през 1969 г. е придружено от инцидент, свързан със Съветския съюз, съобщават журналисти от САЩ.

Американските астронавти Нийл Армстронг и Бъз Олдрин влязоха в историята, като станаха първите хора, посетили лунната повърхност. В допълнение към научния компонент, полетът до Луната е имал важен политически подтекст за правителството на САЩ.

На Вашингтон му е било омръзнало постоянно да губи от Москва в космическата конфронтация и затова американците мечтаели да се изравнят с конкурентите си и даже да ги надминат, съобщава изданието Sandboxx. 

„Това беше огромна пиар победа за САЩ, след като преди това отново и отново се оказваше на второ място зад Съветския съюз“, отбелязват авторите от Sandboxx.

След като САЩ разработиха атомната бомба и я използваха в Япония, страната се превърна в глобална суперсила, която нямаше аналог. През 1949 г. обаче Москва доказа на целия свят, че тя също притежава атомни оръжия. През 1957 г. пък, когато Съветският съюз изстреля Sputnik 1 в космоса, той вече сякаш дори изпревари Америка.

През 1959 г. Съветският съюз успява да достигне Луната с автоматизирана междупланетна станция, а година по-късно извежда животни в орбита.

През 1961 г. съветският космонавт Юрий Гагарин стана първият човек, който пътува в космоса. Москва е на вълната на най-големия технологичен подем, а САЩ са се оказали в най-дълбоката криза.

„Конкуренцията между доминиращия в космоса Съветски съюз и неизменно вторите в класирането по това време Съединени щати било много повече от просто борба за международен престиж. Всъщност космическата надпревара имала за цел да докаже ефективността на американската и съветската държавни системи “, констатират анализаторите от САЩ.

Постоянното поражение в космоса разяжда тъканта на капиталистическите идеали на Америка и демонстрира превъзходството на Москва. В началото на 60-те години Съединените щати имат нова цел, когато Джон Ф. Кенеди обявява, че американците ще достигнат Луната до края на десетилетието.

За инженерите на НАСА, които се борят с всички сили да изкарат капсулите Gemini в орбита на 350 км над Земята, думите на Кенеди звучат фантастично. За да се отиде до Луната е необходимо да се преодолеят 240 000 км, а след това има приземяване и връщане.

Съветският съюз бил добре запознат с програмата на Аполо на NASA, както и с крайните срокове на Кенеди. В тази връзка Москва инициира доста любопитен план. Съветските инженери разработват автоматичната междупланетна станция "Луна-15", която трябвало да кацне на Луната в същия ден като "Аполо 11".

Ако по някаква причина американският космически кораб се бе провалил, то тогава Съветският съюз отново щеше да попадне в заглавията като държавата с най-ефективната космическа програма.

„Луна 15 е изпреварила с няколко дни Армстронг и Олдрин и очаквала команда за кацане“, добавят експертите.

Докато Армстронг и Олдрин изследвали лунната повърхност, московският апарат получил командата да се спусне. Тази заповед, чута от британските астрономи, докато слушали съветски предавания, била шокираща за почти всички извън пределите на Съветския съюз.

Специалистите от САЩ били особено изненадани. Кацането обаче протекло неуспешно и безпилотният апарат се разбил в лунна планина само на 350 км от астронавтите на НАСА.

Експертите смятат, че този инцидент е ознаменувал завършването на космическата надпревара между двете велики държави.

Превод и редакция: БЛИЦ