Трифон Тодоров от Дичин е превърнал в двора на къщата си в селото в екзотична градина, пише "Борба".

Приема за хоби да се грижи за нетипични за нашите географски ширини растителни видове и успява да се сдобие със солидна реколта за лични нужди.

Убеден е в полезните свойства на плодовете, които произвежда, и самият той се шегува, че проверява дали е вярно преданието за един от атрактивните му екземпляри. А именно – за хинапа, за който китайците вярвали, че при редовна консумация удължава живота на човека до 300 години.

Трифон винаги се е занимавал със земеделие, но преди 8 години му хрумнало да засее по-екзотични видове. Започнал с киви. То вирее в субтропичен климат и обикновено у нас се среща предимно в Южна България и в района на Черноморието. Обяснява, че тази култура наподобява лозата и се отглежда на дву-триредова конструкция или асмовидно.



„За разлика от лозата обаче, кивито не иска толкова пръскане. Устойчиво е на болести, обича водата и трябва често да се полива. Гледам го от 8 години и сега за втора година дава плодове. Едно киви е с тегло до 100 грама“, разказва той.

Неговата голяма гордост обаче е хинапът. Растението е известно и с наименованията китайска фурма и дзиндзифка. Този екземпляр носи началото си от Азия и според историческите извори е отглеждано преди повече от 4 века.

„В миналото плодовете на хинапа са били достъпни само за китайския император. Той се хранел с тях, за да прочиства тялото си от всичко вредно, което може да го разболее. Смятали са, че действа като имуностимулант и е отлична превенция срещу инфаркт, мозъчни удари, рак на стомаха и т.н.

Вярвали са, че при редовна консумация ще подобри здравето и човек може да живее до 300 години“, обяснява Тодоров.
Легендите разказват още, че от плодовете на растението е направена вълшебна ароматна сума, която помогнала на император Гуану-ди да мобилизира силите си и да вдигне успешно въстание, осигурило му впоследствие трона.

Трифон подчертава, че китайските фурми са богати на витамини, минерали и антиоксиданти. Те са нискокалорични и могат да се хапват и преди да узреят напълно.



„Един негов плод е с големина колкото палеца на човек. Може да се яде още докато е зелено, като тогава вкусът му наподобява този на круша. Като узрее напълно, е сладък като класическата фурма. Досега не съм правил опити да го захаросвам, но планирам скоро да пробвам“, разказва ентусиастът.

Трифон сподели, че отглеждането на хинапа не е толкова трудно поради факта, че растението издържа до -30 градуса. По думите му е много медоносно и привлича по уникален начин пчелите.

В градината му в Дичин може да се види също камчатска лоницера. Това е почти непознато за България растение, което наподобява боровинка, череша и дива ягода.

Плодове се отличават с много ценни за здравето качества, защото съдържат захари, пектинови вещества, витамини, биофлавоноиди, каротиноиди, тиамин, фолиева киселина, макро- и микроелементи. Действат жлъчегонно, използват се при лечение на малария, хипертония, малокръвие, сърдечни заболявания, затлъстяване, кожни болести, бъбречни болести и други.

Последният екзотичен вид на ентусиаста е планински лимон. Той няма нищо общо с класическия кисел плод, макар външно доста да си приличат. Екземплярът съдържа 5 пъти повече витамин C и е с по-високо съдържание на пектин.