Откриването на съкровището от гр. Летница е станало съвсем случайно. Това съобщиха вчера в Ловеч археолози.
Според тях през 1963 г. в Летница местни текезесари решили да си построят нов овчарник. Когато започнали да копаят основите му, на дълбочина 50-60 см, попаднали на бронзов съд, обърнат с устието надолу. Те го вдигнали, а в него намерли сребърни предмети, част от които били позлатени и си ги поделили.
Уредник от ловешкия музей събрал предметите с помощта на лекаря на селото, който бил очевидец на откриването. При огледа от експерти било доказано, че намереното от селскостопанските труженици е тракийско съкровище от IV в.пр.н.е.. В него били разпознати 23 сребърно-златни елемента за конска амуниция, с богати сюжети. Различават се няколко групи апликации, изработени от различни торевти ( майстори ) по различно време-ажурни, на действителни и митични животни, с рамка и фон. Присъствието им обаче в една находка предполага, че са били собственост на един човек от времето на одриския владетел Котис I - IVв. пр. н. е. Летнишкото съкровище едно от най-значителните паметници на тракийското изкуство и имащо важно значение за изучаване историята на древна Тракия.

Сребърните пластини с позлата са уникални както за земите на траките, така и за цяла Европа. Те са правоъгълни или с неправилна форма и на тях са изобразени много интересни митологични сцени. В тях централната сцена е свещеният брак на тракийския владетел с Богинята-Майка. Над тях има женска фигура с едно клонче, която е също на Богинята-Майка, благославяща този свещен брак. Трябва да ви кажа, че в една голяма енциклопедия на индоевропейския свят именно сцената от пластинката от Летница е сложена на корицата, защото се смята, че това е най-представителната сцена в изкуството за вярванията на индоевропейците.”
Интерес предизвиква и илюстративният цикъл за подвизите на героя, изграден от група пластинки. В някои пластинки той е представен като конник, който се бори и побеждава мечки и вълци, в други хвърля копие следван от слугата си.
Съкровището от Летница е изложено в галериите на Националния Археологически музей в София днес.
Гергана Димитрова, БЛИЦ