Знаехте ли, че…Световните рекорди на Гинес вече не приемат кандидатури за поставяне на рекорд „най-дълго време без сън“. Да, тук ключово е „вече“, защото този рекорд е поставен, но заради последствията, до които може да доведе, подобряването му е забранено от Световните рекорди на Гинес.

Ранди Гарднър е първият и единствен рекордьор на "най-дълго време без сън" без използване на каквито и да е стимуланти, вписан в книгата за Рекордите на Гинес.

"Като млад бях малко откачен на тема наука", споделя години по-късно той в интервю за Националното обществено радио на САЩ. Той се записвал за научните панаири във всеки град, в който живеел.

В края на декември 1963 г. 17-годишният Ранди Гарднър се записва за научен панаир в Сан Диего, на който иска да постави световен рекорд за най-много дни без сън, без употреба на стимуланти.

"Ако си сам, ще се провалиш. Ще заспиш", обяснява в интервюто Гарднър. Именно затова за помощници в начинанието той избира своите приятели Брус Макалистър и Джо Марсиано.

Точно колко дни човек може да оцелее без сън, е въпрос, чийто отговор по онова време бил доста неясен. Тримата приятели решават да победят в научния панаир и да внесат яснота.

Експериментът се превръща в национална сензация. За известно време историята на трите момчета е третата най-разпространена новина в американската преса след убийството на Кенеди и пристигането на Бийтълс в щатите.

Гарднър успява да остане буден в продължение на 264,4 часа или около 11 дни и 25 минути. През цялото това време уважаваният учен в сферата на съня от Станфорд, д-р Уилям Демент, и негови помощници, следят как се отразява безсънието на съзнанието на момчето чрез редица тестове.

След два дни на безсъние Гарднър губи способността да изговаря скоропоговорки и да идентифицира предмети чрез допир. За сметка на това сетивата му се изострят и започва да усеща всякакви миризми твърде силно.

"Чувствах се замаян... цитрусите поради някаква причина разсейваха замайването", спомня си той.

След петия ден Ранди започва да халюцинира и да губи способността да си да запомня неща.

"Беше откачено как губиш способността си да помниш... сякаш си в начален стадий на Алцхаймер, причинен от безсънието".

За да остане буден през цялото това време рекордьорът извършва различни физически дейности и докато от една страна губи паметта си и халюцинира, от друга уменията му в баскетбола се подобряват значително.

В 2 часа през нощта на 8 януари 1964 г. Гарднър поставя световния рекорд след повече от 11 дни на безсъние. Той печели първо място на научния панаир, постижението му е записано в книгата за Рекордите на Гинес, а експериментът му е описан детайлно в подробен медицински доклад.

След като приключва, 17-годишното момче е вкарано в болница, където под наблюдението на лекари да поспи.

"Спах малко повече от 14 часа и се събудих кисел, но не по-кисел от обичайно", спомня си Ранди.

Повече от 50 години след рекорда той все повече и повече съжалява "Преди 10 години спрях да спя. Вече не мога да спя... станах ужасен, всичко ме разстройваше. Сякаш това е продължението на онова, което започнах преди 50 години", споделя той в интервюто от края на 2017 г.

"Сънят е важен. Трябва да се спи. Наричам го голямото дърво - храна, вода, сън. Трябва да имате всяко едно от тях. Всяка едно!", предупреждава той.

Различни източници твърдят, че рекордът на Ранди е подобряван неведнъж,

но въпреки това той продължава да изпъква пред от останалите с богатия си медицински доклад.

Не е сигурно, че някой е останал буден през цялото време, в което твърди, че не е спял, без медицинско оборудване. Това е така заради фазите на микросъня, които могат да протекат, без да бъдат забелязани.

Според някои източници рекордът на Ранди е подобрен месец по-късно от Тоими Соини от Финландия, който останал буден 276 ч. от 5 до 15 февруари 1964 г., а през 1977 г. Мауриин Уестън от Питерборо, Кеймбриджшър, Англия, остава будна 449 ч. по време на маратон с люлеещи столове, поставяйки нов рекорд.

Въпреки това поради политиката да не се приемат повече кандидатури за поставяне на рекорд за най-дълго време без сън от Световните рекорди на Гинес не предоставят информация за рекордите свързани с безсънието.

Отговорът на въпроса, колко дни най-дълго човек може да остане буден, продължава да бъде неясен и до днес.