Дълбоко под повърхността на океана, на места, където светлината никога не достига, планетата започва да диша по нов начин.
Учени от Норвежкия полярен институт и Университета в Сорбоната потвърждават: подводните метанови фонтани се активизират. В определени зони на Арктика и Северния Атлантик от дъното изригват стълбове от метанови мехури, издигащи се на стотици метри нагоре – като невидими гейзери от газ, пише Meteo Balkans.
Какво всъщност са метановите фонтани?
На дъното на океана, под слой от утайки и лед, метанът се намира в „замразена“ форма – наречена метанов хидрат. Тази субстанция е стабилна само при ниски температури и високо налягане.
Но когато водата се затопли, хидратите започват да се разпадат, освобождавайки метан – газ, който задържа топлина 84 пъти по-силно от въглеродния диоксид.
В последните години в морето на Лаптеви, Баренцово море и Северния Атлантик се наблюдават над 400 активни зони с метанови изригвания. Сонарните карти показват колони от мехури, издигащи се от дъното на 300 до 700 метра.
„Изглежда като газов вулканизъм,“ казва проф. Катрин Лунд, океанолог от Берген. Температурата на водата там е нараснала с близо 1,5°C за едно десетилетие – достатъчно, за да „разкопчае“ метановите залежи.
Част от газа се разтваря във водата, но друга част пробива до повърхността и навлиза в атмосферата. Там се превръща в мощен парников фактор, ускоряващ глобалното затопляне.
Учените го наричат ефектът на спящия гигант – процес, който може да предизвика лавина от климатични реакции, ако се засили.
Най-опасният обратен ефект на глобалното затопляне
Метанът е краткотраен, но изключително ефективен газ. Само 1% от метана, освободен от океаните, би имал ефект, сравним с удвояване на въглеродните емисии от човечеството.
„Това е най-опасният обратен ефект на глобалното затопляне,“ предупреждава д-р Мартин Сигурдсон от Норвежкия център за климатични изследвания.
С увеличаването на тези емисии се променя не само химията на водата, но и цялата океанска динамика. Метанът, който излиза от дъното, понижава нивото на кислород, ускорява киселинността и създава условия за смъртни зони без живот. В някои райони се наблюдава и срутване на морското дъно – защото метановите джобове под повърхността се изпразват, оставяйки кухини.
Черно море
Черно море също съдържа значителни количества метанови хидрати в дълбоките си зони, особено край българския шелф. До момента няма активни фонтани, но изследвания на БАН показват, че при дълготрайно затопляне рискът от тяхното „събуждане“ е реален.
Метановите изригвания са естествен механизъм, който Земята използва от милиони години, за да се балансира. Но сега балансът е нарушен. Когато топлината идва отвън, океанът отвръща отвътре.
И ако този процес продължи, планетата може да влезе в необратим цикъл на самозатопляне.
