В ефира на bTV историкът проф. Петър Стоянович коментира, че двата празника, които се отбелязват на 14 фезруари трудно могат да бъдат сравнявани като равностойни.
По думите му Свети Валентин е по-скоро „привнесен и комерсиален“, докато Трифон Зарезан има дълбоки корени в българската традиция и в православния календар.
Въпреки това професорът не вижда смисъл в крайния избор „или–или“. Той се позова на популярния принцип на попа „И бира, чедо“, защото човек може да съчетае повода за любов с повода за вино. Според него всеки празник е добър, когато носи радост, споделеност и умерено удоволствие.
Стоянович отправи критика към прекомерната комерсиализация на любовта – формалното купуване на цветя или подаръци без истинско чувство. „Формалността е прекият път към комерсиалното“, подчерта той и допълни, че любовта не бива да се свежда до един ден в годината.
По думите му съвременният свят страда от „техничарство“ в отношенията – романтиката се превръща в клише, а жестовете – в задължение. Истинската обич, според него, изисква естественост и взаимност, а не показност.
Професорът засегна и темата за ролите на мъжа и жената, като заяви, че продължава да вярва в рицарството и джентълменството, както и в силата на жената като вдъхновяващ и равностоен партньор. Хармонията между двамата е „взаимно оплождаща се“, а нарушаването ѝ води до загуба на естественото равновесие.
По отношение на Трифон Зарезан Стоянович отбеляза, че истинското зарязване на лозята предстои, тъй като времето все още е студено. Той обърна внимание и на културата на пиене, характерна за българските ширини – „да пиеш от кеф и за кеф“, а не за да забравиш или да избягаш от проблемите.
