Учени направиха революционно откритие, откривайки специални форми на живот, които процъфтяват под арктическия лед. Досега тяхното присъствие в тези екстремно тъмни и ледени условия се смяташе за невъзможно.
Находката, която изненада научната общност, може да има глобални последици за климата и да наложи преразглеждане на настоящите климатични модели.
Защо откритието е ключово
Азотният газ съставлява около 78% от земната атмосфера и е жизненоважен за всички организми. Повечето от тях обаче не могат да го използват директно, освен ако първо не бъде преобразуван (фиксиран) в амоняк или амоний.
Този процес се извършва от микроби, наречени азотфиксатори. В исторически план учените вярваха, че в океаните тези организми могат да съществуват единствено в топлите, тропически води.
„Смяташе се, че фиксацията на азот не може да се осъществи под морския лед, защото се предполагаше, че условията за живот на организмите, които извършват фиксация на азот, са твърде лоши“, коментира водещият автор и биолог Лиза фон Фрийзен от Университета в Копенхаген.
Какво откриха учените
Едва през последното десетилетие изследователите започнаха да подозират, че Северният ледовит океан е пренебрегван източник на тези бактерии. Екипът на фон Фрийзен обаче е първият, който открива тези микроби директно под морския лед.
Проби от Централния Северен ледовит океан и Евразийската Арктика са разкрили общност от процъфтяващи микроби, наречени нецианобактериални диазотрофи (NCDs). Това са бактерии, които фиксират азот, но не се нуждаят от слънчева светлина (не фотосинтезират), за да оцелеят.
Изследователите уточняват, че все още не са показали, че тези микроби активно фиксират азот в Арктика, а само че притежават пълния генетичен апарат за това. Тяхното широко разпространение и изобилие обаче предполагат, че те са тясно свързани с азотфиксиращата дейност в региона.
Глобални последици
Ако се потвърди, че тези микроскопични форми на живот са активни, това би могло да има огромно въздействие върху цялата планета.
Изследователите са установили, че по периферията на арктическия лед, където топенето е най-активно, се срещат повече азотфиксиращи бактерии. Това предполага, че с бързото топене на ледовете заради изменението на климата, тези уникални микроби могат да се размножат още повече.
1. Промяна в хранителната верига: Нецианобактериалните диазотрофи "хранят" водораслите. Ако водораслите се разширят в Арктика, те биха могли да поддържат по-богата хранителна верига. „Тъй като водораслите са основният източник на храна за малки животни, като планктонни ракообразни, които от своя страна се изяждат от малки риби, повече водорасли могат да засегнат цялата хранителна верига“, обяснява фон Фрийзен.
2. Влияние върху CO2: Повече водорасли в Арктика биха могли да улавят повече въглероден диоксид (CO2) от атмосферата. „Ако производството на водорасли се увеличи, Северният ледовит океан ще абсорбира повече CO2“, коментира морският микробен еколог Ласе Риман. Той обаче предупреждава, че "биологичните системи са много сложни" и е трудно да се правят твърди прогнози, тъй като други механизми могат да действат в обратната посока.
Според учените, това, което е напълно ясно, е, че тези новооткрити азотфиксатори в Арктика трябва спешно да бъдат включени в бъдещите климатични модели, за да се разбере по-добре бъдещето на планетата.
