Народното творчество за майсторите е отделен жанр – малко тъжен, много смешен и болезнено познат. Това са хората, които идват „само да видят“, остават цял ден и си тръгват с обещание.
Вицовете за тях са като ремонт без край – колкото повече ги слушаш, толкова повече се разпознаваш. Ето няколко класики, проверени във времето и по възможност – без гаранция.
- Защо майсторите се заглеждат в силиконовите бюстове?
- Защото изчисляват, колко душ кабини щяха да уплътнят с толкова материал.
***
- Какво правиш, ако не знаеш как да поправиш нещо?
- Питам жена си.
- И тя какво казва?
- "Ще повикам майстор."
***
Двама младежи строели външен клозет. Отдалеч минал един старец, който малко недовиждал. Той се провикнал:
- Хей, момчета! Какво майсторите там, бе?
Ония решили да си направят майтап:
- Ааа, хамбар градим, дядо! Хамбар!
Старецът кимнал одобрително:
- Браво, момчета! Е, хайде - със здраве да го напълните и със здраве да го изядете!
***
Една жена повикала майстор да провери защо гардероба и се тресе, когато минава трамвай по улицата:
- Трябва да вляза вътре, за да видя какво се случва - казал майстора и влезнал в гардероба да чака.
В същото време влиза съпруга, който се връща от командировка. Отваря гардероба и вижда непознат мъж:
- Какво правиш тука? - гневно пита той.
- Ще повярваш ли, ако ти кажа, че чакам трамвая да мине?...
***
Ремонтират лудницата. Един пациент вика на майстора:
- Майсторе, държиш ли здраво четката?
- Държа я, държа я!
- Щото ще взема стълбата!
