Атомна бомбардировка е унищожила уникалния древен град Мохенджо Даро, част от Харапската цивилизация и е произлязло преди повече от 4000 г.

Случило се е две хилядолетия преди Христа, тоест 40 века преди изобщо да бъде измислена съвременната теория за ядрения взрив. Подобни теории стряскат някои от учените и разпалват въображението на други, но фактите са доста озадачаващи и не могат да бъдат обяснени с познатите ни природни сили въпреки напъните в тази посока, пише "Телеграф".

Космическият инженер Антонио Кастелани, който е правил проучвания в Мохенджо Даро, казва: „Напълно възможно е това, което се е случило в този град, да не е природен феномен, а умишлен акт. Тук всичко много прилича на Хирошима и Нагасаки след пускането на ядрените бомби през Втората световна война. Но дали преди повече от 4000 г. в долината на река Инд не е имало друга световна война? Това тепърва трябва да се разкрива“.

Пришълци

Все по-силно привърженици на теорията за извънземни в древността изказват мнения, че тази цивилизация, известна като Харапска (по съвременното название на един от градовете и предполагаема столица - Харапа), е била основана от пришълци от други светове, които са карали хората да строят за тях. Градовете са пищни, благоустроени и с екстри, каквито в голяма част от Европа има чак в ХХ век.

Като централни водопровод и покрита канализация за отходни води, вътрешни и обществени тоалетни, които са водоснабдени. Всяка къща е имала собствена баня, но са изграждани и обществени бани, както много декоративни фонтани и басейни. В двата най-проучени града – Харапа и Мохенджо Даро, улиците са идеално прави, създадени за удобство, а не за разкош.

Бонусите са важни! 200 лв. Спорт и 1500 лв. Казино
 

Харапската цивилизация се развива по долината на река Инд, но се разраства и обхваща територии от днешните Индия, Пакистан, Афганистан и Иран. Все пак по-голямата част от тази измряла култура днес е в Пакистан. Учените смятат, че тази цивилизация се развива от 4500 до 1800 година преди Новата ера. През вековете след нейния край тези богати градове са били разграбвани, включително в наше време за построяване на къщи, железопътни линии и пътища.

Знае се от преданията, че е имало четири велики града, три от тях археолозите са открили – Мохенджо Даро, Харапа, Долавира (това са съвременните им названия). Четвъртият и смятан за най-блестящ – Дваравати, обаче още не е намерен. Някои предполагат, че той е бил столицата, а не Харапа (или я наследил), като се е задържал най-дълго време чак до новото хилядолетие.

В последните години до бреговете на Западна Индия, в близост до град Дуарка, са открити останки от огромен древен град, като се предполага, че може би това е изгубената столица на тази блестяща цивилизация. Той е потопен от мощен катаклизъм, случил се в района на река Инд и залива Камбея. Най-вероятно земетресение е унищожило града и брегът е потънал заедно с постройките.

Взрив

В древния индийски епос „Махабхарата“ има описания за битки на боговете, които наистина много приличат на война с летателни апарати и ядрени оръжия. Не случайно мнозина изследователи смятат, че това, което древните са смятали за богове, всъщност може да са извънземни, дошли на планетата ни. И те са се били помежду си. Най-вероятно краят на Мохенджо Даро идва точно в тази война на боговете (извънземните).

Досегашните археологически находки сочат, че в Мохенджо Даро сякаш всичко секва в един момент. И не става въпрос за процес, като загиване на населението след епидемия или при война. В съвременен Рим са изследвани разтопени глинени плочки от Моженджо Даро. Установено е, че те са разтопени при температури между 1400 и 1500 градуса по Целзий.

Сякаш наистина са попаднали в ядрен взрив. За това говорят и разтопени камъни. В Мохенджо Даро бяха открити улици с измрели направо на тях хора, които сякаш са се разхождали и в един момент са умрели. И приличат на покосените в ядрената катастрофа в Хирошима. Има семейства, които се държат за ръцете. Дали харапската цивилизация е унищожена от ядрена война между извънземни, между земни или пък в природен катаклизъм – това тепърва ще бъде установявано.

Могила

Мохенджо Даро на един от съвременните индийски езици означава могила или хълм на мъртвите. В момента е разположен в Пакистан. В него при разкопки са открити радиоактивни скелети на хора. Британският учен Дейвид Девънпорт, който прекара 12 години в изучаване на древни индуски писмености и доказателства на мястото, където някога се е намирал Мохенджо Даро, пише: „Хората просто лежаха непогребани по улиците на това, което някога е било цветущ град.

И тези скелети са на хиляди години, дори според традиционните археологически стандарти. Какво може да причини такова нещо? Защо телата не са се разложили или са били изядени от диви животни? Освен това няма видима причина за насилствена физическа смърт. Тези скелети са сред най-радиоактивните, откривани някога, наравно с тези в Хирошима и Нагасаки.

Древен, гъсто населен град в Пакистан, изглежда като светкавично унищожен 2000 години преди Христа от невероятна експлозия, която може да бъде причинена само от атомна бомба или от оръжие, за което дори не подозираме“. Той обаче твърди, че експлозията е била твърде ограничена и не с размерите на ядрените бомби, пуснати над Япония от американците.

Девънпорт обаче припомня един от текстовете в „Махабхарата“ за война на боговете: „Горещ бял дим, който беше хиляди пъти по-ярък от слънцето, се издигна в безкраен блясък и превърна града в пепел. Водата кипна. Коне и бойни колесници бяха изгорени с хиляди. Труповете на падналите бяха осакатени от страшната жега, така че вече не приличаха на човешки същества. Никога досега не сме виждали такова ужасно оръжие“.

Девънпорт смята, че тук е описана войната между арийци и дравиди. Арийците са контролирали регион, където космическите извънземни са добивали метали и минерали и са експлоатирали и други природни ресурси, смята той. Тъй като това е дравидски град, извънземните се съгласили да унищожат Мохенджо Даро за арийците. И това после е описано в древните епоси като войни на боговете и на царете.

Американският изследовател Уилям Стъръм твърди: „Това разтопяване на тухли в Мохенджо Даро не може да е причинено от нормален пожар и не може да се обясни с познатите ни природни феномени. Как човек 2000 години преди Христа е имал знанието не само да произвежда толкова висока степен на топлина, но и да използва силата на толкова високи температури си остава загадка“.

Набуко правел ядрени оръжия

Интересни печати са намерени в Месопотамия от времето на най-прочутия цар на Вавилон - Навуходоносор II, известен още на италиански и като Набуко (и от едноименната опера на Верди).

Това е същият цар, който разрушава Соломоновия храм в Йерусалим и взима кивота на Стария завет и самите юдеи в плен според преданието. Навуходоносор II прави прочутите Висящи градини на Семирамида – едно от древните Седем чудеса на света. Управлявал е Нововавилонското царство между 605 и 562 г. пр.н.е.

Та по времето на Навуходоносор II са намерени цилиндрични печати за глинени плочки, които много наподобяват на такива, намерени в Харапа. Тези от долината на Инд не са разчетени, но тези от времето на Набуко предизвикват смут и могат да се тълкуват и като избухване на ядрена бомба. Вижда се как нещо като дърво - но може да е и ядрена гъба, която експлодира в облак прах - изпраща бойни оръжия във всички посоки, придружени от заострените звезди на Ищар – богинята както на любовта, така и на войната. Разбира се, това може и да са магически амулети за любовна омая, но все по-често ги тълкуват като някакво описание на катастрофално събитие.

Във вавилонски текстове за Навуходоносор се говори, че под един от дворците му има пещи и работилници, в които се произвеждат опустошителни оръжия, чието описание много прилича на ядрените.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук