Астрономи може би са направили важна крачка към разгадаването на една от най-големите загадки в Космоса – произхода на загадъчните LFBOT (ярки бързи сини оптични преходни явления).
Ново изследване предполага, че тези изключително редки и мощни светлинни експлозии възникват при катастрофален сблъсък между черна дупка или неутронна звезда и свръхгореща звезда.
От 2018 г. насам учените са регистрирали само 14 подобни събития. Те се отличават с това, че избухват почти мигновено, достигат невероятна яркост и светят до 100 пъти по-силно от повечето познати космически източници.
За разлика от класическите свръхнови, които могат да останат видими седмици или месеци, LFBOT достигат своя пик и избледняват само за няколко дни. През цялото това време обаче запазват характерното си яркосиньо сияние – знак за екстремно висока температура, пише Марица.
Необичайна среща между звезда и черна дупка
Изследователи от Cornell University смятат, че явленията са свързани със звезди от типа Wolf-Rayet – едни от най-горещите и ярки звезди във Вселената.
Тези звезди обикновено са част от двойна система. С течение на времето едната звезда отнема външните слоеве на своя спътник, оставяйки след себе си оголено хелиево ядро. Междувременно „поглъщащата“ звезда натрупва толкова голяма маса, че в крайна сметка избухва като свръхнова и се превръща в черна дупка или неутронна звезда.
Според учените по-късно този свръхплътен обект може буквално да се сблъска със звездата Wolf-Rayet.
Когато компактният обект навлезе в звездата, започва бързо да поглъща нейна материя. Освобождава се колосално количество гравитационна енергия, която създава мощни струи и ударни вълни.
Именно сблъсъкът между тези струи и заобикалящия ги материал вероятно поражда краткия, но невероятно ярък син проблясък, който астрономите наблюдават от Земята.
Защо се появяват далеч от звездните „градове“?
Любопитен факт е, че някои от тези загадъчни експлозии се наблюдават на десетки хиляди светлинни години от центровете на своите галактики.
Според учените това може да се обясни с мощен „ритник“, който черната дупка или неутронната звезда са получили при раждането си след експлозията на свръхнова. Така те са били изхвърлени далеч от областите с най-голяма концентрация на звезди, където първоначално са се формирали.
Въпреки че новият модел дава убедително обяснение за произхода на LFBOT, учените подчертават, че са необходими още наблюдения. Поради изключителната рядкост на явлението всеки нов открит проблясък може да помогне за потвърждаването или опровергаването на теорията.
