В началото на 20-те години на XX век Борис Кириченко (по-късно - Астромов) е едва на 34 години, но има колосален житейски опит - ранен в Руско-японската война, учи при известния криминалист Чезаре Ломброзо, завършва право, под псевдонима Уотсън участва в няколко игрални филма, работи като помощник комисар по сигурността и помощник-комендант на Народната банка в Петроград, активно общува с водещи масони по света, пише ТРУД.

В продължение на няколко години Кириченко оглавява най-голямата окултна организация на Ленинград, Мартинисткия орден. За разлика от други членове на тази организация, той притежава дарбата на хипноза, предприемчивост, склонност към мистични прозрения и е безкористно отдаден на романтизма на масонството.

Отнася се към тайните знания и символите със страст и фанатизъм. При съветската власт той изнася лекции по масонство и дори подготвя за публикуване брошура „Търсачи на истината”. В същото време  започва да работи с органите на държавна сигурност и тайно от своите поддръжници, получава ценна информация за агентите на влияние. Според слуховете именно по схемите на „магьосника“ са построени първите шпионски отдели на ОГПУ за работа с вътрешните врагове на страната.
 


През 1926 г. масонът, вече добре познат в страната предлага на ръководството но  ОГПУ да се легализира дейността на масонските ложи в СССР, а в замяна обещава на властите да доставя информация за дейността на "свободните зидари" и членове на тайното общество.

Шокиращо! Радев пак с масонски знаци, а Кирил Петков и Василев ги повтарят

След това предложение слуховете за работата на органите на държавна сигурност с „магьосници и окултни общества“ достигат до Сталин, в резултат на което Астромов е изпратен за 3 години в лагер плюс 3 години заточение в Сибир. През 1940 г. той отново е арестуван, след което следите му се губят окончателно.

"Руският дон Хуан" Конюхов

Николай Конюхов, според неговите ученици, е мистик и философ, а зад гърба му го наричат дон Хуан (шаман от индианското племе яки, главен герой в книгите на Карлос Кастанеда). За разлика от много фенове на Кастанеда, той не копира безсмислено тезите на латиноамериканския мистик, а разбира всичко от собствен опит.

Конюхов е от основателите на езотеричния ъндърграунд в столицата и не само печели последователи, но и постепенно забогатява за сметка на даренията за своето паство. Той притежава рядката дарба да убеждава своите сектанти в нереални неща. Скоро обаче Конюхов попада в полезрението на органите на държавна сигурност, но те не бързат да го  арестуват.

Сред привържениците на тайното знание има много хора с прилично положение в обществото, от които КГБ получава информация за опити за шпионаж. Самият Конюхов знае как да пази тайните на "офиса", благодарение на което живее дълъг и спокоен живот като градинар, художник, който рисува в стила на Джаксън Полък, и дърворезбар. По времето, когато щабният мистик на КГБ официално е смятан за мъртъв, състоянието му достига 15 милиона съветски рубли.

"Лечителят" Тоша Шуктомов

Лечителят Тоша е вписан в картотеките на КГБ като агент Луч.

Роден в Коми, Тоша изпреварва другарите си в развитието още като дете и  родителите му го изпращат в училище за надарени. В юношеска възраст, заради екстравагантния си външен вид, опитите да събере общество от „свободни художници“ Владимир Шуктомов или, както го наричат ​​приятелите му Тоша, бързо се озовава под погледа на КГБ.

Предписано му е инсулиново лечение и е приет в една от психиатричните болници. От обикновен странен тийнейджър, Шуктомов се превръща във философ с дарба да убеждава - той бяга от клиниката и с помощта на фалшиви документи влиза безпроблемно в биологичния факултет на един от ленинградските университети, изпреварвайки повечето от кандидатите в броя на точките от изпита.

От КГБ бързо разбират, че внезапно появилия се вундеркинд в Ленинград е техен бивш „клиент“, но не организират залавяне на дисидента, избягал от психиатричната клиника. С помощта на знанията, придобити в университета, Тоша успява да организира собствена секта, където „лекува хората по нареждане свише”.

Първоначално тази организация не се отличава с нищо необичайно, но до началото на 80-те години „лечителят“ Тоша Шуктомов успява да „излекува“ десетки хора и дори спасява един от адептите от туберкулоза. По-късно той разработва своя собствена система от символи и йероглифи, възражда древната индийска техника кунта йога и въвежда принципа й в своето учение:

„Прави само това, което наистина искаш“, което изненадващо съвпада с призива на окултиста Алистър Кроули – Прави каквото ти ще. Той счита Юда Искариотски за свой учител и отрича негативната му роля, противно на възгледите, възприети в ортодоксалното християнство.

Според слуховете, преди смъртта си, Тоша е вписан в картотеката на КГБ като агент с псевдоним Луч. От него чекистите получават информация за потенциални дисиденти в редиците на партията и редовно лишават от партийни билети онези, които не отговарят на идеалите на социалистическата държава.

Един от най-известните последователи на тази секта е директорът на Харковския военен завод Иван Тихий, който в името „учителя“ оставя не само добрата си длъжност, но и съпругата и двете си малки деца.