Из нейния дневник:

„Днес забелязах, че съпругът ми се дължи странно. Имахме резервация за вечеря в любимия ни ресторант. Трябваше да се срещнем пред него. Отидох на пазар с моите приятелки и леко закъснях. Вината си беше моя. Той бе по-малко разговорлив от обикновено, забелязах, че нещо го притеснява. Първоначално си помислих, че това се дължи на моето закъснение, но впоследствие осъзнах, че проблемът е много по-голям. Предложих му да се преместим на някое по-уединено място, за да поговорим на спокойствие. Отидохме в едно малко и уютно кафене. Погледнах го в очите и го попитах какво не е наред. Той изглежда реши да игнорира чувствата ми и каза, че всичко е окей. Попитах го дали аз не съм направила нещо не както трябва, но той отново ми каза, че не е разстроен и че няма за какво да се притеснявам.

На връщане към вкъщи му казах „Обичам те“. Той се усмихна, но се съсредоточи върху шофирането. Вече наистина не мога да си обясня ситуацията. Защо не ми отговори, че и той ме обича? Прибрахме се вкъщи безпроблемно, но аз бях съкрушена. Забелязах, че е дистанциран и че се държи така, сякаш не съществувам. Просто седеше на дивана и гледаше любимото си предаване. Пожелах му лека нощ и си легнах.

След около 15 минути той влезе в спалнята и скочи под завивките. Малко след това заспа. Що се отнася до мен… цяла нощ не мигнах. Опитвах се да разбера какво се случва със съпруга ми. Наистина имам чувството, че го губя. С моя брак най-вероятно всичко е свършено… И целият ми свят се разпада…

Из неговия дневник:

„Днес не можах да запаля мотоциклета си. Явно има някакъв сериозен проблем с двигателя, но така и не успях да разбера какъв е. Мисля, че трябва да го закарам на механик…“

Източник: sci_psy