Когато междузвездният пътешественик 3I/ATLAS беше открит на 1 юли миналата година, още от първия миг интуицията ми подсказваше, че не сме изправени пред обикновена комета. Веднага му присвоих четвърта степен по разработената от мен десетобална скала за класификация на обектите. На тази скала 0 е обикновено парче лед, а 10 – технологична заплаха от друг свят. Причината да избера четворката бе проста: траекторията на ATLAS демонстрира редки геометрични аномалии, които трудно се вписват в познатите ни природни закони.
Орбиталната му равнина се отклонява само с 5 градуса от тази на нашите планети, а пътят му минава право през сърцето на Слънчевата система.
Но най-поразителна беше неговата „антиопашка“ – изхвърляне на материя, насочено право към Слънцето, което контрастира напълно с обикновените кометни опашки, изтласквани от слънчевия вятър.
Преди да достигне най-близката си точка до нашето светило (перихелия), емисиите му съдържаха никел и желязо в пропорции, подозрително близки до индустриалните сплави на Земята. След това обаче той започна да изхвърля метан – газ, който в науката наричаме биосигнатура.
Едно от най-стряскащите открития е свързано с региона, от който пристига 3I/ATLAS. Точката на неговия произход се намира само на 9 градуса от източника на легендарния „Wow! сигнал“ от 1977 г. Вероятността това да е случайност е по-малка от един процент.
Макар в продължение на шест месеца да не успяхме да уловим нови радиосигнали от обекта, това съвпадение не може да бъде пренебрегнато. Възможно ли е „Wow! сигналът“ да е бил комуникация между този апарат и неговите създатели?
След перихелия телескопът „Хъбъл“ улови симетрична система от три струи материя, разположени на равни разстояния. За мен остава открит въпросът: дали това са просто натрупвания на лед, или двигатели, които са коригирали курса му?
В момента, след внимателен анализ на 18-те аномалии, бих понижил ATLAS до клас 3. Виждаме естествено поведение, съпроводено с необясними странности. Най-вероятната хипотеза е, че това е „Троянски кон“ – естествен междузвезден айсберг, върху който извънредна цивилизация е инсталирала свое оборудване.
На 16 март 3I/ATLAS преминава на критично разстояние от Юпитер – 53,6 милиона километра, което е близо до така наречения „радиус на Хил“. Това е идеалното място за разполагане на сонди в орбита около гиганта, макар досега да нямаме доказателства за подобно изстрелване.
Още по-интригуваща е идеята за „космическия градинар“. Ако 3I/ATLAS е преносител на органична материя, той би могъл да бъде инструмент за разпръскване на живот.
Дори ако неговите „семена“ не са достигнали Земята този път, самият принцип е важен. Ние също бихме могли да използваме следващия междузвезден посетител, за да изпратим земни микроби в далечния космос – мисия, която е напълно по силите на настоящите ни бюджети.
Честно казано, смятам, че като цивилизация не се справихме добре с този тест. Учените потънаха в спорове, вместо да организираме единна мисия за прихващане. Нуждаем се от мрежа за ранно откриване, която да ни дава поне година преднина.
Вярвам, че междузвездните пътешественици вероятно се управляват от изкуствен интелект – единствената форма на съзнание, способна да издържи милиарди години път.
И макар мнозина да се опасяват, че извънземен ИИ може да проникне в нашия и да ни подчини, аз оставам романтик. Вярвам, че срещата с друг разум ще ни донесе повече полза, отколкото вреда.
Бъдещето на нашето познание лежи в откриването на „неизвестните неизвестни“ – онези неща, които дори не подозираме, че съществуват. 3I/ATLAS ни напомни, че Космосът е много по-голям и по-интересен, отколкото холивудските сценарии могат да си представят.
