Някои емоционални състояния си имат точно време и място, имат си своята „география“, която се основава на особеностите в нашето ежедневие. Като неделята и есента: пропити с трогателна красота, те притежават оная тъга, която предвещава края на нещата, края на времето. Как да управляваме меланхолията и лошото разположение на духа, които предшестват новата работна седмица?

Приповдигнатостта на удоволствието, което първият почивен ден вещае, и оклюмалата неделна скука – колко познато… Нашата събота е глътка въздух след деловите дни, „прозорец“ към свобода, от който да съзерцаваме хоризонта и да мечтаем, да се оставим на полета на фантазията. Но идва краят на това време, белязан от часовника на смартфона, който не може да бъде измамен.

Един миг… и понеделник е вече пред вратата. Неделята се изнизва с поглед към ученическата раница, която трябва да бъде подредена, или купчината пране, чакащо да бъде изгладено. Съществува ли начин да преодолеем неделната тъга и да посрещнем новата седмица без болката на понеделника?

Преди всичко, какво представлява неделният синдром? Повече или по-малко всички го познаваме, дори и невръстните деца. От него страдат мнозина, най-вече по-чувствителните: той се характеризира с горчиво-сладкия вкус на тъга и има влажни от меланхолия очи. Стомахът ни се свива, когато си помислим за новата работна или учебна седмица, подобно е усещането и в края на отпуската или ваканцията. Така губим оптимизма и ентусиазма, жизнеността на новото начало, парализирани пред настъпващия понеделник и съпротивляващи му се вътрешно. Неделният синдром се захранва от нашето необуздано желание за свобода, за хубави неща и приятни срещи, което за съжаление се сблъсква с делничната рутина, пронизана от чувство за дълг. Тази рутина се подновява без възможност за измъкване от нея седмица след седмица, месец след месец, година след година, докато се дипломираме, докато завършим поредния проект или…докато излезем в пенсия.

Sunday Blues, тъгата се отключва в 16 часа
Феноменът Sunday blues е известен от доста време. Сред първите, които го правят обект на изследване, е американската психоложка Ларина Кейс от Университета на Пенсилвания, която подчертава високата степен на тревожност, на която ни излага мисълта за понеделника. Сред съветите на изследователката е създаването на ред да стане наша житейска стратегия. Например да оставим бюрото си почистено в петък, като сме свършили задачите си до края на седмицата и сме планирали работата, която ни очаква. По-добрата предварителна организация може да ни помогне да се справим с връщането на работа в понеделник с по-малко стрес. Настройването на алармата за събуждане и през дните от уикенда и програмирането на приятни дейности също е начин да се научим да релаксираме, да „оживим“ и динамизираме времето си. А не без план да се чудим какво да правим, докато то изтече.

Според проучване, осъществено от хотелската верига Premier Inn във Великобритания, 41% от анкетираните 2000 души заявяват не само, че изпитват безпокойство пред настъпващия понеделник, но и че душевното неразположение вече дебне още от неделя сутрин, когато към 10 ч. един от шест души започва да усеща първите симптоми на онова, което се нарича Sunday blues. Установено е, че пикът на тревожност и лошо настроение настъпва към 16 ч. следобед.

Половината от интервюираните определят неделята като най-скучния ден от седмицата. По отношение на неделните навици, 75% признават, че изобщо не излизат от къщи, 46% нямат никакъв контакт, дори и само по телефона, а 44% казват, че завиждат на колеги и познати, които умеят да се забавляват през уикенда. Да знаеш как да се забавляваш изглежда е решението. Или поне част от него. Една трета от хората, участвали в изследването, посочват като най-хубава онази неделя, в която са пътували някъде на екскурзия, на второ място поставят излизането на вечеря в ресторант в края на уикенда.

Това е. Без да покажете носа си извън входната врата, трудно ще се случи нещо интересно. Би трябвало да започнем да си задаваме въпроса какво правим с времето си. Какво е свободното време за нас? Как го използваме? „Единственият начин да избегнем депресията е да нямаме достатъчно свободно време да се питаме дали сме щастливи или не“, казва Джордж Бърнард Шоу. В неделята нека нямаме време от приятни и смислени неща.

Тегобите на уикенда
Трябва да се научим да лавираме във времето с нещата, които имаме да вършим – не всички те са приятни и любими. Чистене, подреждане, пускане на пералнята – част от уикенда си отива така, сред домакинските задължения, които не сме успели да свършим от понеделник до петък. И пазаруването – друга необходимост, която в неделята има риск да се превърне в дамоклев меч.

Правенето на покупки е по-добре да стане ритуал в събота сутрин, съветват психолозите, като можем да го съчетаем със семейна разходка с колата или на велосипеди и да завършим половината на деня с обяд с приятели. Вместо това обаче пазаруването в неделя е един от моментите в семейния живот, които най-често има опасност да натежат. В рамките на неизбежното задължение, притиснати от наближаващото време за затваряне, принудени да дриблираме между пълни, бясно карани колички, промоции, които трябва да уловим в полет, и малчугани, които пискат, сочейки обектите на желанието си, все отлагани за някоя неопределена Коледа, уточнява "Монитор".

Трябва да си признаем: смятаме събота вечер за връх на купона и често оставяме за неделя само скучните задължения. Малките често използват неделния следобед да си довършат домашните. Не е случайно, че според някои изследвания децата са най-засегнати от неделния синдром: те са най-големи жертви на наложената от възрастните рутина, която нямат опит да нарушат. Колко пъти сме отлагали семейни излети заради неща, които трябва да приготвим за училище, или заради почистването на дома? По този начин неделята става един от ония дни, в които сме всички заедно, без всъщност да сме истински заедно. Всеки затворен в своя сапунен мехур.

Да открием своя „икигай“
Как да използваме свободното си време? В Япония има красива дума, която обозначава това, което обогатява със смисъл нашето съществуване: икигай. Да открием своя икигай означава да знаем кои са нещата, които според нас си струва да правим: нашите пристрастия, онова, което разпалва креативността ни и ни кара да се чувстваме живи.
Невинаги в неделя имаме къде да отидем или нещо да организираме. Но можем да пробваме поне да подадем носа си навън – просто за неангажираща разходка из квартала.

А ако трябва да чистим, нека го направим заедно, малки и големи – всеки да участва с онова, което може да прави. Може кухненският под да не блесне перфектно измит както обикновено, но пък ще сме се смели много и ще сме се забавлявали заедно. В края на неделния ден, ако не друго, на нас, дамите, ще ни е приятно да обърнем наопаки гардероба при смяната на сезона, да пробваме позабравени дрехи, да обследваме кутии, в които не сме бъркали от години, и накрая да подредим. Или да направим лакомство, което да подслади и усмихне понеделнишката закуска.

Неделята за много хора е синоним на самота. Тогава защо да не се възползваме от възможността да възстановим стари връзки, да се обадим на близки, да се погрижим за приятелствата, които придават стойност на нашите дни? Не става дума само за това, което правим, а и за отношението, с което го правим, за духа, с който вървим през живота. Това създава разликата. Имаме нужда от време, за да следваме своите интереси, и още повече – да дадем на самите себе си възможност да експериментираме: да излезем от черупката си и, напускайки зоната си на комфорт, да пробваме нещо ново.

Да кривнем от установените навици към необходени пътища, да се зареем по улици, по които още не сме минавали – и в буквален, и в преносен смисъл. И да се смеем повече, да имаме смелостта, въпреки проточващата се до безкрай пандемична обстановка, най-сетне да преоткрием вкуса си за шеги, точно както правят децата – наши учители в изкуството на ентусиазма и откривателството. Тогава дори и неделята ще се превърне в приключение, побрало малките неща, които ни правят щастливи.