През миналата седмица в медиите се появи съобщение за важно откритие, направено от екипа на археолога доц. Деян Рабовянов в Източните Родопи. Вече втора година той проучва уникално запазената средновековна крепост край с. Храстово, Крумовградско, разказва проф. Николай Овчаров в материал, публикуван във в. Труд бг.

Тя се намира на изключително стратегическо място край река Крумовица по пътя, който някога най-пряко е извеждал от вътрешността на планината към Беломорието и егейското крайбрежие в днешна Гърция.

Доц. Деян Рабовянов по време на разкопките.

И днес останките на тази твърдина впечатляват с високо запазените зидове. Хълмът, на който е разположена крепостта, е ограден от трите страни от реката.

Природно защитената местност е привлякла още траките, което личи от намираната керамика. Рабовянов смята, че тогава вече е имало някакво примитивно укрепление за укриване на местното население при опасност, но същинската крепост е създадена през втората част на V век след Христа.

По това време във Византийската империя се строят много такива укрепени убежища за защита на хората от прииждащите варвари.

Още в онези времена крепостта е имала солидните 8 декара укрепена площ. По-късно твърдината е изоставена, за да бъде обновена тя през XIV век.

В епохата на средновековието укреплението при с. Храстово вероятно е било център на провинциално аристократично имение.

Доц. Рабовянов вижда негова аналогия в известния замък на византийския император Йоан Кантакузин Питион, намиращ се само на няколко десетки километра на юг в близост до важния средновековен център Димотика, днес в Гърция.

За това свидетелстват двете масивни жилищни кули, допълнили облика на старата ранновизантийска крепост през XIV век.

Археологическият екип се натъква на доста интересни артефакти. Сред тях са останки от тежка броня на средновековен воин с пластини, пришивани върху кожена основа. Но най-интересната находка са 12 осквернени и начупени християнски кръста, открити в пласт, показващ следите от голям пожар, в който е загинала крепостта.

Християнските реликви са железни и бронзови, като особено интересен е един фрагмент, на който ясно се чете посветителен надпис на гръцки език с името на някой си Драгота. А намерените в опожарения пласт монети със сигурност го отнасят към третата четвърт на XIV век и времето на страшното османско нашествие в Родопите.

Аз поздравявам колегата Рабовянов с важното откритие. Напълно съм съгласен с неговите изводи, че намерените кръстове са били от църквите на околни селища, чиито жители са потърсили защита зад стените на яката крепост при нашествието на османците.

След превземането й завоевателите са осквернили християнските реликви, а защитниците са били избити и отведени в робство.

Като дългогодишен изследовател на Източните Родопи искам да посоча на екипа, проучващ твърдината при Храстово, някои любопитни възможности. Работата е там, че разкритата картина има пълен паралел с регистрираната ситуация в някои други родопски крепости.

По-точно става дума за Перперикон и замъка Вишеград, намиращ се на 4 км от Кърджали.

Сходството е очевидно с опожарения пласт от втората половина на XIV век, в който се намират десетки осквернени християнски напрестолни и литургийни кръстове. На базата на тях аз съм изказал хипотезата, че става дума за голям османски поход във вътрешността на Източните Родопи.

А кога е проведен този поход сочат сребърните монети на сина на основателя на Османската държава - емира Орхан (1324-1362), които се откриват в този опожарен пласт. По принцип те са изключително редки и от тях на Балканите се срещат единици.

Но ето че на Перперикон бяха намерени около 40 такива монети, а сега такъв екземпляр излиза и при разкопките на крепостта при Храстово! А това дава възможност за интересна реконструкция на случилото се преди близо 650 години.

В 1354 г. османците стъпват трайно на Стария континент и започват настъпление в Беломорието. Атаката се води от сина на емира Орхан, Сюлейман, а след неговата смърт – от пълководците Евренос бей и Хаджи Илбеги.

Особено важни са боевете за град Димотика, който пада в ръцете на османците между 1359 и 1361 г. Според информацията от написания между 1455 и 1460 г.  ръкопис „Менакибнаме” на Халил бен Исмаил тази победа била дело на прославените командири Абд ал-Мумин и Абд ал-Азис със сина му Гази Исраил.

Главнокомандващият Хаджи Илбеги се настанява именно в намиращия се само на 16 км от Димотика родов замък Питион на бившия византийски император Йоан VІ Кантакузин и го превръща в свой команден пункт.

Според сведенията от „Менакибнаме” именно оттам той дава заповед на Гази Исраил да предприеме наказателна акция срещу християните в Източните Родопи:

„Гази Исраил беше решен да унищожи неверниците в планините. Той се отправи с 300 мъже към една крепост, чийто гарнизон не беше избягал.

Сражава се с местния военачалник и го победи. Взе неговото владение и децата му, между, които и неговата дъщеря. Постави в крепостта като гарнизон 80 човека начело с един субаша.”

Очевидно атакуваната твърдина е била голям, богат и важен град. Тя е едно от малкото укрепления, които оказват съпротива въпреки заплахата от тотално разграбване, избиване и заробване на населението при превземане от османците. От думите на Халил бен Исмаил се разбира, че там става обсада и голямо сражение.

Нашите проучвания показаха с голяма степен на сигурност, че тази крепост е Перперикон. През втората половина на XIV век древният град е бил изключително богат административен и духовен център на Източните Родопи, където е пребивавал и епископ.

Ето защо той е привлякъл като магнит османските завоеватели, които били слушали легенди за неговите богатства.

Археологическото проучване на Перперикон показва следите от тежка обсада, като боевете се водели още от подножието на градската крепост.

След превземането й, защитниците се затворили в якия вътрешен замък, пред чиито стени се откриват стотици парчета от натрошени боздугани, мечове и саби, върхове на копия и стрели.

След падането на крепостта оцелелите жители били заробени, което се вижда от робските пранги, открити при разкопките. А в един опис на продадени на остров Крит роби от Балканите се дава името на българката Гюша от Перперикон.

Намерените на различни места из руините на крепостта десетки сребърни монети на емира Орхан, на бейлика Гермиян и други тюркски владения в Мала Азия сочат, че османците са оставили на Перперикон свой гарнизон.

Оттук те са атакували и превземали и другите крепости на Източните Родопи. Всичко това се е случвало най-вече през 60-80-те години на XIV век, когато именно са покорявани тези земи.

По-късно турците навлизат във вътрешността на Балканския полуостров и поддържането на укрепления в планината става излишно и дори опасно за тях. Така Перперикон и останалите твърдини на Източните Родопи са били изоставени завинаги.

Ето това е картината на османското нашествие в този район. Новите открития в твърдината при с. Храстово допълват нашите знания за драматичните събития, случили се в онези далечни времена.

А аз се надявам продължаващите разкопки на интересния и важен обект край Крумовград ще дадат нова информация за този „тъмен“ период от българската история.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук