Слънцето ни изпраща не само топлина и светлина, но е и източник на трудните за прогнозиране и потенциално опасни за телекомуникациите на Земята слънчеви бури. С цел по-доброто разбиране на тези смущения и по-успешна защита, на мисия за пряко наблюдение на централната ни звезда потегля сондата „Солар орбитър“, предаде АФП.
    Космическият апарат на Европейската космическа агенция (ЕКА) ще бъде изстрелян в неделя от Кейп Канаверал, Флорида, в сътрудничество с НАСА. На борда му има десет научни инструмента (209 кг полезен товар). „Солар орбитър“ ще бъде изстрелян с ракета-носител „Атлас V 411“. Пътешествието на сондата ще продължи две години, а научната ѝ мисия - между пет и девет години. Стойността на проекта е 1,5 млрд. евро.

След като премине през орбитите на Венера и Меркурий, сондата „Солар орбитър“, чиято максимална скорост ще достигне 245 000 км/ч, ще може да се приближи до Слънцето на разстояние от 42 млн. км.

 
Чрез тази траектория „Солар орбитър“ ще „има способността да наблюдава Слънцето директно“, обяснява Матийо Бертомие от Националния център за научни изследвания.
Данните, събрани от сондата, ще допълнят тези от „посестримата“ ѝ „Паркър“ на НАСА, изстреляна през 2018 г. Американският апарат се доближи на по-малко разстояние от Слънцето (между 7 и 8 млн.км), но без технология за пряко наблюдение, предвид интензивната топлина, пише "Дарик нюз". 

Оборудвана с шест инструмента за дистанционно изследване, европейската сонда „Солар орбитър“ ще може да улавя изображения от „безпрецедентно разстояние“, както и да заснеме за първи път в историята слънчевите полюси. Учените все още нямат представа как изглеждат слънчевите полярни региони.

Останалите четири инструмента ще изследват „на място“ средата около Слънцето. Главната цел на мисията е да установи как централната ни звезда създава и контролира хелиосферата - „балон“ от материя, обграждащ цялата Слънчева система, който функционира като „магнитен пашкул“ и ни предпазва от космически лъчи, идващи отвъд Слънчевата система. Въпросният „балон“ се къпе в постоянен поток от заредени частици - т.нар. слънчев вятър. Неговата променлива скорост е една от загадките, която специалистите се надяват да разрешат с помощта на сондата „Солар орбитър“.

 
Въпреки наблюденията от времето на Галилей, на Слънцето протичат редица физически феномени, като например слънчевите бури, чиито взаимодействия със Земята и до ден днешен интригуват научната общност. Загадка остава и механизмът в източника на слънчевите бури - кратки, но интензивни явления, които предизвикват смущения в слънчевия вятър. Често внезапната им поява ги прави трудно предсказуеми.

Специалистите се надяват с помощта на сондата „Паркър“ да подобрят разбирането си за слънчевите бури - потенциално опасни за телекомуникациите на Земята, и да подобрят методите за прогнозирането им, както и за слънчевите цикли и за корона.

 
Най-мощната слънчева буря, позната на човечеството и наречена „събитие на Карингтън“, е регистрирана през 1859 г. Супербурята заглушава телеграфните връзки в Европа и Северна Америка и предизвиква северни сияния на необичайни места като Карибския басейн.