Екип от учени направи експеримент с пържени картофи, за да отговори на въпрос, който е актуален в цял свят: Защо чайките крадат храната ни? Според изследователите най-успешните „бомбардировачи“ обикновено са възрастни птици, които атакуват отзад.
Екологът Лора Кели започва да изучава чайките, след като става майка на шестмесечно бебе. Не че самото дете я е подтикнало, но когато тя получава преподавателско място в кампуса на Университета в Ексетър, Корнуол, обичайната ѝ работа на терен в Австралия вече не е била практична. Чайките обаче били навсякъде около нея.
В Корнуол е трудно да игнорираш чайките. Те са навсякъде и са шумни, гнездят по покривите и прелитат ниско над улиците. Както на много крайбрежни места, местните имат поляризирани мнения: от това да ги обичат като символи на морето, до това да ги наричат „плъхове с крила“.
Птиците досаждат на плажуващите и измъкват пържени картофи от хората, които обядват в парка, пише National Geographic.
Така че чайките действително имат проблем с репутацията – те често са по-настойчиви, отколкото бихме искали, особено ако тъкмо утешавате дете, чиято сладоледена фунийка е била „бомбардирана“ от пикираща чайка. Изпражненията върху пейки и коли също не помагат.
За да разберат дали чайките заслужават лошата си слава, Кели и колежката ѝ от Университета в Ексетър Нийлти Дж. Бугерт, която също имала малко дете и търсела местни обекти за изследване, започват да проучват поведението им. Като поведенчески еколог аз самата се заинтересувах от техните открития, докато работех върху книга за животни, които често възприемаме като натрапници в ежедневието си.
„Трябва да споделяме средата си с тези животни. Те са били тук преди нас“, казва Кели. „Ако можем да намерим начин да съжителстваме, толкова по-добре.“
Тяхното ново изследване — както и това на други учени — донякъде оневинява чайките, познати като „хранителни пирати“. То също така отваря прозорец към това как работи умът на животните, защо всяка чайка е различна и как можем по-добре да живеем с градската дива природа.
Някои чайки крадат храна – но не всички
Първото, което трябва да знаем, е, че повечето хора използват грешното название. Орнитолозите никога не казват „морска чайка“ – това е просто чайка, точка. Причината е, че птиците са разпространени навсякъде. Много видове прекарват по-голямата част от времето си далеч от океана и се чувстват отлично в градовете или по скалисти райони. По света има над 50 вида чайки и се срещат на всеки континент, включително Антарктида.
Но да се върнем към кражбите на храна.
Харесва ни или не, вземането на храна от други животни е типично за чайките. Много от тях са клептопаразити, животни, които отнемат храна от други, независимо дали са от техния вид или не. Същото правят и някои морски птици като поморниците (птици от сем. Stercorariidae), както и белоглавите орли, но просто не ги забелязваме толкова често, защото не действат толкова близо до хората.
Когато чайките крадат от други птици, те ги преследват, пикират към тях, докато жертвата не изпусне плячката си, след което чайката я грабва и отлита. Това изисква умения, различни от тези, нужни за да вземеш сандвич от разсеян плажуващ.
Кели и други учени изследват кога и как чайките посягат на храна на хората и какво би ги отказало.
Първо се запитали реагират ли чайките на поведението на човека? За да проверят, учените седнали на плажа и поставили найлонов плик с чипс на около метър и половина от тях.
Пликът бил утежнен, за да не може птицата да го отнесе, но шумоленето издавало всякакъв опит за кражба. Когато чайка се приближавала, учените правели едно от двете неща: или се взирали директно в птицата, или гледали встрани, докато шумът на плика не показвал, че птицата се опитва да вземе чипса.
От 74 чайки само 27 (малко над една трета) се приближили до храната, а едва 19 се опитали да я вземат. Птиците също ясно забелязвали дали са наблюдавани, като повечето от тях се насочвали към чипса, когато изследователят гледал настрани.
Изследователите отбелязват, че малкото на брой чайки, които изобщо опитват да вземат чипса, подсказва, че птиците се страхуват от хората повече, отколкото често предполагаме.
Освен това чувствителността им към човешкото поведение, като например накъде е насочен погледът, говори за доста сложни когнитивни способности. За мен най-интересна е именно разликата между отделните индивиди.
Какво кара някои чайки да се впускат в престъпния живот, а други не?
Друго проучване прави тази вариация още по-очевидна. Биологът Пол Греъм от Университета в Съсекс и студентките Франциска Файст и Кийра Смит забелязали, че някои чайки си нагласят графика така, че да се появяват точно когато учениците изхвърлят остатъците си от храна.
Това ги накарало да се запитат: могат ли чайките да разпознават предмети, които са били докосвани от човек и ако да, прави ли това тези предмети по-привлекателни?
Отново използвали чипс в оригиналните им опаковки – сини и зелени. Изследователят поставял двете пакетчета на плажа, а трето държал в ръката си. Почти всички чайки, които решавали да клъвнат едно от пакетчетата, избирали този цвят, който изследователят държал. Това показва, че чайките са изключително наблюдателни, което означава, че ако искаме да ги спрем да ни крадат обяда, първо трябва да се уверим, че не ни виждат да ядем.
Но и в този експеримент само около една пета от птиците наистина грабвали пакетче. Но не защото не били внимателни, напротив. Някои от чайките, които не се осмелили да вземат чипса, се връщали на мястото, където бил седял изследователят, след като той си тръгнел. Това подсказва, че помнят какво се е случило. Може би някои индивиди са специализирани в човешка храна, докато други предпочитат по-традиционна диета от риба и мекотели.
Кучетата и конете също реагират на човешки сигнали, свързани с храната, но смятаме, че това се дължи на хиляди години съвместна еволюция с нас. При чайките подобна чувствителност изглежда по-изненадваща.
Те не са еволюирали рамо до рамо с хората, още по-малко с картофения чипс. Затова способността им да различават какво предпочитат хората подсказва, че когнитивните им възможности може да се доближават до тези на традиционно смятани за много умни животни, като враните.
Как да предпазите храната си от чайка
Щом директното взиране може да възпре чайките, съществуват ли и други стратегии? Макар да е изкушаващо да изкрещите на птицата, която се приближава към сандвича ви, Кели и колегите ѝ се запитали дали виковете са по-ефективни от строг, но не повишен глас.
За да проверят това, те поставили няколко пържени картофки в прозрачна кутия и започнали да търсят чайки. Когато намерели една, оставяли кутията и изчаквали птицата да я забележи. След това пускали един от три аудиозаписа: песен на червеношийка, мъжки глас, който строго крещи: „Не! Стой далеч! Това е моята храна, моят пай!“, същия мъжки глас, но произнасящ думите спокойно.
Птичата песен почти не привличала внимание. Но при човешките гласове чайките често трепвали и спирали настъплението си към храната. Освен това били по-склонни да отлетят при вик, отколкото при спокоен тон, което е знак за фина способност да различават нюанси в човешкия глас.
Както всяко добро изследване, проучванията върху чайките повдигат още въпроси. И Кели, както и аз, е особено любопитна защо повечето чайки изобщо не закачат хората. Дали по-възрастните и по-опитните се държат различно? Тя би искала да открие и дали чайките могат да разпознават отделни хора – въпрос, който е започнала да проучва преди пандемията, но не е продължила.
Кели е забелязала и промени в поведението на чайките през годините. Когато пристигнала в Сейнт Айвс преди десет години, тамошните птици редовно пикирали върху хора за храна, но не и в Ексетър.
Днес вече го правят. Защо? Никой не знае. Екипът ѝ установил, че най-успешните „бомбардировачи“ обикновено са възрастни птици, които атакуват отзад, което показва, че това поведение се научава. За да се предпазите, Кели съветва да седнете с гръб към стена или конструкция, а може би и под чадър.
Както много животни, които приемаме за даденост или смятаме за вредители, чайките се оказват много по-сложни, отколкото изглеждат. Кели не е започнала с особена симпатия към тях, но днес казва: „намирам ги за очарователни“.
