Иван Александър е последният български владетел, който управлява държавата преди нейното разделяне на две части - Видинско и Търновско царство. Неговите синове Иван Шишман и Иван Срацимир са владетелите, при които България става част от Османската империя. Има сведения, че още по време на царуването му османската експанзия в Тракия засяга и България със загубата на няколко крепости, сред които най-вероятно са Пловдив и Стара Загора, пише obekti.bg.

Иван Александър е син на Срацимир, деспот на Крън, и Кераца Петрица. Възкача се на престола на 30-годишна възраст. Владее отлично гръцки. Смята се, че може би нямало по-образован български цар от времето на Симеон Велики.

40-годишното му управление започва с някои успехи, но липсата на достатъчно военна сила осуетява неговите по-късни политически планове.

С идването си на престола Иван Александър установява мирни отношения с новия сръбски крал (цар от 1346 г.) Стефан Душан (1331-1355), който се жени през 1333 г. за една от сестрите му - известната царица Елена Българска.

Първият период (1331-1364) от царуването на Иван Александър е успешен - воюва с Византия, подпомогнат от монголски наемници, и заличава последиците от катастрофалната битка със сърбите при Велбъжд (28 юли 1330), възвръща земите между река Тунджа и Черно море (след битката при Русокастро, 18 юли 1332), използва византийските междуособни борби (1341-1347), за да получи (1344) Пловдив и 8 крепости в Родопите.

Българските опити за разширение в Тракия карат византийските императори да потърсят помощта на турските емири. На 7 юли 1345 г. при крепостта Перитор турци и византийци разбиват войската на Момчил, който по това време е успял да отдели Родопите като свои независими владения, които след това са загубени за Второто Българско царство.

Иван Александър опитва да води борба с феодалната разпокъсаност на царството и побеждава болярина Белаур отцепил се в северозападна България през 30-те години на века. По-късно обаче сепаратизма на болярите води до отделянето на Добруджанското деспотство под властта на Добротица. Това се случва в средата на 14 в.

Войводата на Влашко също демонстрира повече самостоятелност спрямо Търновското царство и се обособява като напълно независим владетел на север от Дунава.

Във войни с нахлуващите от юг турци загиват престолонаследниците Иван (1349 г.) и Михаил (1355 г.). След смъртта на първите му синове Иван Александър присъжда Видин като наследствено владение на сина си Иван Срацимир.

По-късно се развежда със съпругата си от влашки произход и се жени за еврейката Сара, покръстена като Теодора. Нейният син Иван Шишман е определен за наследник на царството в Търново.

В стремежа си да избегне вътрешни конфликти, Иван Александър сам спомага за териториалната раздробеност и по-късен упадък на неговата държава.

Иван Александър е смятан за меценат и покровител на книжнината и изкуствата. Освен че поддържа вече създадени църкви и манастири, той основава редица нови. Според преданията, само на територията на Софийска област са създадени повече от 14 църкви и манастири, едни от които са Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ в предградията на София и Кремиковският манастир „Св. Георги Победоносец“.

Лондонското четвероевангелие, един от най-красивите български писмени паметници, е създадено по поричка на цар Иван Александър. Евангелието е дело на монаха Симеон.

Представлява препис на евангелията на св.ев. Матей, Марко, Лука и Йоан Богослов на 268 пергаментови листа, като в началото на всяко Евангелие е изобразен на съответният евангелист.

След смъртта на царя, Четвероевангелието преминава в ръцете на сина му Иван Шишман.

 

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    364 г. — Детрониран и убит е византийският император Йовиан за неговата силна привързаност към християнството.
•    1568 г. — Императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II се съгласява да плаща ежегоден данък на османския султан.
•    1598 г. — Борис Годунов е провъзгласен за цар на Русия.
•    1600 г. — Италианският философ и астроном Джордано Бруно, обвинен в ерес, е изгорен жив на клада.
•    1742 г. — Основан е чилийският град Талка.
•    1841 г. — Създаден е окръг Грънди в щата Илинойс, САЩ.
•    1850 г. — Състои се премиерата на операта "Бал с маски" на италианския композитор Джузепе Верди в театър „Аполо“ в Рим.
•    1867 г. — През Суецкия канал преминава първият кораб.
•    1881 г. — Във Виена се провежда конференция между Австро-Унгария, Сърбия, България и Турция за завършване на международната жп линия Виена — Цариград.
•    1887 г. — Създаден е окръг Малхиър в щата Орегон, САЩ.
•    1899 г. — Създаден е окръг Уийлър в щата Орегон, САЩ.
•    1901 г. — Основан е норвежкият футболен клуб Ранхейм Фотбал.
•    1904 г. — Състои се премиерата на операта „Мадам Бътърфлай“ на италианския композитор Джакомо Пучини в миланската Ла Скала.
•    1905 г. — В Москва анархист убива с бомба княз Сергей Александрович.
•    1915 г. — Германската армия превзема полското пристанище Мемел.
•    1925 г. — Убит е българския политик и депутат Тодор Страшимиров.
•    1933 г. — В САЩ излиза първият брой на Newsweek — седмично политическо и социално-икономическо списание.
•    1935 г. — Германия въвежда 8-часовия работен ден.
•    1941 г. — Втората световна война: Сформирана е 4-та танкова армия на сухопътните войски на Вермахта.
•    1943 г. — Приключва Воронежко-Касторненската операция.
•    1944 г. — Втората световна война: В Битката при Корсун Червената армия унищожава 30 хил. обкръжена армия на Хитлеристка Германия.
•    1945 г. — В Първа българска армия е въведена корпусна организация.
•    1960 г. — В САЩ е арестуван Мартин Лутър Кинг.
•    1964 г. — Състои се премиерата на български игрален драматичен филм "Ивайло".
•    1972 г. — В Англия парламентът приема закон за влизане в Европейската икономическа общност.
•    1979 г. — Започва Китайско-виетнамската война: Армията на Китайската народна република нахлува във Виетнам.
•    1982 г. — В Зимбабве Робърт Мугабе поема властта с държавен преврат.
•    1983 г. — Открити са Световните зимни студентски игри в София.
•    1986 г. — Подписан е Единния европейски акт в Люксембург.
•    1990 г. — Основана е КНСБ - Конфедерацията на независимите синдикати в България.
•    1993 г. — Състои се премиерата на български игрален драматичен филм "Кръговрат".
•    1996 г. — Изстрелян е космическият апарат на НАСА Ниър Шумейкър, чиято цел е за първи път да бъде осъществено влизане в орбита и кацане на астероид (433 Ерос).
•    1997 г. — Членство на България в НАТО: Служебното правителство с министър-председател Стефан Софиянски обявява желанието на България да стане член на НАТО
•    2000 г. — Microsoft пуска на пазара Windows 2000.
•    2004 г. — Открит е обектът от пояса на Кайпер 90482 Оркус от Майкъл Браун.
•    2008 г. — Косово обявява независимост от Сърбия.

Родени

•    1653 г. — Арканджело Корели, италиански композитор († 1713 г.)
•    1740 г. — Орас дьо Сосюр, швейцарски геолог († 1799 г.)
•    1754 г. — Никола-Тома Боден, френски изследовател († 1803 г.)
•    1796 г. — Фредерик Уилям Бичи, английски офицер († 1856 г.)
•    1803 г. — Едгар Кине, френски политик († 1875 г.)
•    1817 г. — Вилхелм III Нидерландски, крал на Нидерландия († 1890 г.)
•    1820 г. — Анри Вийотан, белгийски цигулар († 1881 г.)
•    1826 г. — Николи Минчоолу, български общественик († 1892 г.)
•    1836 г. — Густаво Адолфо Бекер, андалуски поет († 1870 г.)
•    1837 г. — Пиер Огюст Кот, френски художник († 1883 г.)
•    1846 г. — Петко Горбанов, български педагог († 1909 г.)
•    1857 г. — Петър Данчов, български юрист († 1913 г.)
•    1860 г. — Григорий Грум-Гржимайло, руски пътешественик († 1936 г.)
•    1863 г. — Милован Милованович, сръбски юрист († 1912 г.)
•    1877 г. — Андре Мажино, френски политик († 1932 г.)
•    1879 г. — Ованес Адамян, арменски изобретател († 1932 г.)
•    1885 г. — Романо Гуардини, германски писател († 1968 г.)
•    1888 г. — Ото Щерн, германски физик, Нобелов лауреат през 1943 г. († 1969 г.)
•    1890 г. — Роналд Фишер, английски биолог († 1962 г.)
•    1896 г. — Младен Стоянов, български политик († 1969 г.)
•    1897 г. — Рут Брънсуик, американски психолог († 1946 г.)
•    1917 г. — Абдур Рахман Бадави, египетски философ († 2002 г.)
•    1918 г. — Владимир Шчербицки, украински политик († 1990 г.)
•    1920 г. — Богомил Нонев, български писател († 2002 г.)
•    1923 г. — Джулио Кабианка, италиански пилот от Формула 1 († 1961 г.)
•    1925 г. — Божидар Ферянчич, сръбски историк († 1998 г.)
•    1927 г. — Леон Даниел, български режисьор († 2008 г.)
•    1932 г. — Алфред Уордън, американски астронавт († 1967 г.)
•    1933 г. — Иван Черноземски, български лекар
•    1934 г. — Алън Бейтс, британски актьор († 2003 г.)
•    1935 г. — Кирил Нешев, български философ
•    1935 г. — Хайнц Чеховски, немски поет († 2009 г.)
•    1936 г. — Джим Браун, американски футболист
•    1939 г. — Тома Трифоновски, български художник († 2010 г.)
•    1942 г. — Франс Гьортсен, холандски футболист
•    1943 г. — Марин Янев, български актьор
•    1951 г. — Барзан Ибрахим Тикрити, иракски политик († 2007 г.)
•    1952 г. — Антонина Стоянова, първа дама на България
•    1954 г. — Доста Димовска, поетеса от Република Македония
•    1954 г. — Ивайло Герасков, български актьор
•    1957 г. — Иглика Трифонова, български режисьор
•    1957 г. — Лорина Маккенит, канадска певица
•    1958 г. — Маргарет Уд Хасан, американски политик
•    1961 г. — Андрей Коротаев, руски историк
•    1963 г. — Майкъл Джордан, американски баскетболист
•    1965 г. — Донко Ангелов, български лекоатлет
•    1966 г. — Антон Станков, български политик
•    1970 г. — Доминик Пърсел, американски артист
•    1971 г. — Васил Спасов, български шахматист
•    1971 г. — Карлос Гамара, парагвайски футболист
•    1972 г. — Били Джо Армстронг, американски музикант (Green Day)
•    1972 г. — Милена Буржева, българска поетеса
•    1974 г. — Джери О'Конъл, американски артист
•    1979 г. — Сонгюл Йоден, турска актриса
•    1981 г. — Парис Хилтън, американска актриса
•    1982 г. — Адриано, бразилски футболист
•    1982 г. — Тимоте Атуба, камерунски футболист
•    1983 г. — Попи Морган, британска порно актриса
•    1991 г. — Венцислав Айдарски, български плувец

Починали

•    306 г. — Теодор Тирон, християнски светец (* ? г.)
•    364 г. — Йовиан, император на Византия (* 331 г.)
•    440 г. — Месроб Машдоц, арменски учен (* ок. 360)
•    1364 г. — Роман Търновски, български монах (* ? г.)
•    1411 г. — Сюлейман Челеби, турски султан (* 1377 г.)
•    1600 г. — Джордано Бруно, италиански философ (* 1548 г.)
•    1652 г. — Грегорио Алегри, италиански композитор (* 1582 г.)
•    1673 г. — Жан-Батист Молиер, френски драматург (* 1622 г.)
•    1732 г. — Луи Маршан, френски музикант (* 1669 г.)
•    1803 г. — Луи Рене Едуар дьо Роан, френски духовник (* 1734 г.)
•    1805 г. — Йозеф Николай Лауренти, австрийски зоолог (* 1735 г.)
•    1807 г. — Осман Пазвантоглу, османски политик (* ок. 1758 г.)
•    1827 г. — Йохан Хайнрих Песталоци, швейцарски педагог (* 1746 г.)
•    1856 г. — Хайнрих Хайне, германски поет (* 1797 г.)
•    1878 г. — Нешо Бончев, български възрожденец (* 1839 г.)
•    1890 г. — Кристофър Шоулс, американски изобретател (* 1819 г.)
•    1904 г. — Пьотър Вановски, руски генерал (* 1822 г.)
•    1904 г. — Херман Емингхаус, немски психиатър (* 1845 г.)
•    1905 г. — Сергей Александрович, руски княз (* 1857 г.)
•    1909 г. — Джеронимо, индиански вожд (* 1829 г.)
•    1920 г. — Йован Бабунски, сърбомански войвода (* 1875 г.)
•    1925 г. — Никодим Кондаков, руски историк (* 1844 г.)
•    1925 г. — Тодор Страшимиров, български политик (* 1880 г.)
•    1934 г. — Албер I, крал на Белгия (* 1875 г.)
•    1934 г. — Зигберт Тараш, немски шахматист (* 1862 г.)
•    1937 г. — Панайот Дворянов, български офицер (* 1856 г.)
•    1937 г. — Хуго Майзъл, австрийски футболист (* 1881 г.)
•    1941 г. — Димитър Ляпов, български революционер (* 1872 г.)
•    1944 г. — Сава Ганчев, български офицер (* 1920 г.)
•    1946 г. — Тодор Луканов, български политик (* 1874 г.)
•    1947 г. — Александър Лер, немски генерал (* 1885 г.)
•    1952 г. — Ангел Динев, български общественик (* 1891 г.)
•    1959 г. — Никола Икономов, български актьор (* 1896 г.)
•    1959 г. — Николай Кьостнер, естонски икономист (* 1889 г.)
•    1962 г. — Бруно Валтер, австрийски диригент (* 1876 г.)
•    1969 г. — Пьотър Зинченко, съветски психолог (* 1903 г.)
•    1970 г. — Шмуел Йосеф Агнон, израелски писател, Нобелов лаурет през 1966 (* 1888 г.)
•    1976 г. — Христо Бърдаров, български офицер (* 1899 г.)
•    1977 г. — Константин Иванов Робев, български лекар (* 1897 г.)
•    1982 г. — Телониъс Монк, американски музикант (* 1917 г.)
•    1984 г. — Павел Батицки, съветски маршал (* 1910 г.)
•    1986 г. — Джиду Кришнамурти, индийски философ (* 1895 г.)
•    1994 г. — Иван Врачев, български политик (* 1921 г.)
•    1996 г. — Ерве Базен, френски писател (* 1911 г.)
•    1998 г. — Ернст Юнгер, германски писател (* 1895 г.)
•    1999 г. — Курт Айслер, австрийски лекар (* 1908 г.)
•    2003 г. — Христо Данов, български юрист (* 1922 г.)
•    2004 г. — Хосе Лопес Портило, президент на Мексико (* 1920 г.)
•    2005 г. — Омар Сивори, аржентински футболист (* 1935 г.)

Празници

•    Косово — Ден на независимостта (от Сърбия, 2008 г.)