Днес страховитото чудовище от шотландското езеро Лох Нес навършва цели 1452 години. За първи път тайнственото страшилище е забелязано на 22 август 565 г. Сладководното  езеро, разположено в  Северна Шотландия, се сдобива със славата за Неси, от която ти настръхва косата, припомня "Марица". Така е кръстено загадъчното животно, за чието съществуване няма доказателства, но за което се говори, че е взело безброй жертви. 

Лох Нес е с дължина 37 км, 1,5 км широко и с площ близо 56.4 кв. километра.  Най-дълбоката му точка е 230 метра.  Инвърнес, един от големите градове в областта, се намира на 5 километра в северна посока. Отлагания на реката Фойерс са разделили Лох Нес по средата на два басейна. През Бронзовата епоха, преди 4000, се е появил единственият остров в езерото - Чери Айлънд.  

Лох Нес е включен от 1822  г. в Каледонския канал (Caledonian Canal). Използвано е за свързващ път между бреговете на Атлантика и Северно море.

Слухът за чудовището, кръстено по-късно Неси, тръгва през 565 г. от монах, който твърди, че е нападнат от него. Легендата се завръща с по-голяма сила през 1933 г., когато няколко души уверяват, че са виждали страшилището. Според една от версиите Неси е воден динозавър. Други предположения са, че  е гигантска змиорка или есетра, както и че може да е примитивно китообразно с дълга шия или огромен тюлен. Други твърдят, че това не е едно животно, а пасаж риби, който изглежда и се движи като грамаден звяр. 

Най-известната снимка, на която се твърди, че е заснето, е публикувана в "Дейли Мейл" на 21 април 1934 г. и нейният автор е Робърт Кенет Уилсън. Убедителни факти обаче липсват и до днес, затова се водят разгорещени спорове дали чудовището съществува, или е плод на фантазия, като по този начин се обясняват корабокрушения в тази част на света.  

 Водите на езерото Лох Нес са тъмни и студени, което сериозно затруднява всяко изследване. От една страна, учените традиционалисти  отхвърлят всички сведения за Неси, наричайки ги фалшификации.  От друга страна, редица специалисти и любители настояват, че и за други легендарни създания е имало сходни съмнения, давайки за пример животни, като двойнодишащата риба целакант и гигантския калмар, дълго време третирани като „моряшки суеверия“, но оказали се напълно реални. Същевременно е напълно доказано, че много от свидетелствата за Неси представляват откровени мошеничества, а други успешно са обяснени с банални явления.

Същевременно са известни и обстоятелства, като например богатия запас от риба в Лох Нес, която би могла да му служи за храна, както и оцеляването на други едри животни в обстановка, сходна с тази в езерото. Те карат някои учени да допускат, дори да вярват, че действително там има такова същество, трудно за откриване и наблюдаване, защото рядко или съвсем за кратко се показва над водата и може би прекарва дълго време в летаргия. Допълнителен довод в полза на съществуването на чудовището от Лох Нес някои виждат в наличието на легенди за различни други водни чудовища в разни краища на света - Мокеле Мбембе, Огопого, Моргар, Чампи (определен като защитен вид), Тианчи.