25 ноември е Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените. За първи път този ден е отбелязан през 1999 година с резолюция на ООН. Според статистическите данни всяка втора жена в света е жертва на насилие от страна на партньора си, а всяка пета е подложена или заплашена от сексуално насилие. Жените по света са обект на насилие, като размерът и истинският характер на този проблем често остават скрити, пише Obekti.bg.

Неотдавна американски учени установиха, че жените, които са изложени на физически или психически тормоз от страна на своя съпруг или партньор, по-често страдат от здравословни проблеми.
 
Резултатите от изследването на специалистите от щатския университет в Охайо са  публикувани  в  научното издание Archives of Internal Medicine.
 
До сега, голяма част от здравословните проблеми, регистрирани при жените- жертва на насилие не са се асоциирали пряко с насилието. Такива са болките в гръдния кош,  в областта на корема, главоболие, гастроезафагиален рефлукс, инфекции на пикочните пътища и менструални нарушения.
 
Резултатите са базирани на проучване, проведено  сред  3568 жени. Доброволките били подложени на медицински преглед и отговаряли на въпроси, свързани с нанесеното им физическо и психическо насилие. Експертите установили, че домашното насилие нанася трайни вреди върху здравословното, психическото и емоционалното състояние на жените.
 
Според авторите на изследването, голяма част от емоционално лабилните жени и тези в депресия са жертви на тормоз от страна на партньора си.
 
Освен върху жените, домашното насилие се отразява и върху децата, дори и когато те не са пряко засегнати. Скандалите между родителите, изблиците на агресия и насилие рефлектират върху емоционалното и психическото развитие на децата, оставяйки трайни негативни отпечатъци. Учените са установили, че голям процент от децата, станали  жертви или свидетели на домашно насилие, отключват т.нар. „ разстройство с прояви на агресивно поведение “ в зряла възраст. Те несъзнателно копират модела на поведение на своите родители и на свой ред стават агресори.
 
Разстройство с прояви на агресивно поведение се характеризира със загуба на самоконтрол и склонност да проявяват ненужно насилие към хората около тях, нанасяйки не само материални но и тежки телесни и психически щети. Често, след изблик на агресия,  страдащите от това разстройство изпитват силно чувство на вина, съжаление и неудобство за постъпката си.

Специалистите определят изблиците на агресия като импулсивни, неоснователни и  обикновено са с продължителност между 10 и 20 минути. В тези периоди агресорите     са неконтролируеми, често не осъзнават реално постъпките си и могат да причинят тежки физически наранявания и дори смърт на  околните. Изблиците на агресия са епизодични и се появяват през седмици или дори месеци, но могат да се повтарят и ежедневно.

Освен с буйно и агресивно поведение, пристъпите са съпроводени със сърцебиене, изтръпване и загуба на чувствителността на крайниците, тремор, болки в гръдния кош, повишено кръвно налягане и напрежение в главата.
 
Психолозите са категорични, че основна роля за развитие и проява на подобно агресивно поведение е насилието в детска възраст.

Според учените, съществува и генетична предразположеност, която обаче не е напълно изяснена.

Критериите за диагностика на разстройство с прояви на  агресия включват:
 
• Множество инцидентни, при които лицата не успяват да контролират импулсите си и унищожават имуществото, както и нападат други лица.
• Степенната на агресивност не е пропорционална на инцидента, предизвикал агресивното поведение.
• Агресивността не е резултат от друго психично разстройство или влияние на наркотични вещества.
• Хората с разстройство с агресивни прояви често имат дисбаланс на серотонина и тестостерона в мозъка.

Това разстройство настъпва най-често при млади хора. Лечението включва психотерапия, с помощта на която болния се учи да контролира поведението и емоциите си. В по-тежките случаи се налага и прилагането на медикаменти, които се изписват и приемат под лекарско наблюдение.

Важни събития от историята, случили се на днешната дата:

Събития

•    1120 г. — Белия кораб потъва близо до Нормандския бряг.
•    1667 г. — Опустошително земетресение в Кавказ причинява смъртта на 80 000 души.
•    1741 г. — С помощта на войската Елисавета Петровна — дъщеря на Петър I, сваля от престола на Русия малолетния Иван VI и става императрица.
•    1783 г. — Джордж Вашингтон превзема Ню Йорк и последните британски войски напускат САЩ.
•    1795 г. — Последният полски крал Станислав Понятовски абдикира след падането на Полша по руско робство.
•    1905 г. — Датският принц Карл пристига в Норвегия, за да стане Хаакон VII.
•    1917 г. — По време на първите и единствени демократични избори в историята на СССР болшевиките печелят 175 места, а есерите — 410 места; парламентът се събира само веднъж — на 5 януари 1918 г., след което е разпуснат.
•    1936 г. — В Берлин, Нацистка Германия и Япония подписват Антикоминтерновски пакт, с който се договарят да съгласуват действията си, "за да предпазят общите си интереси" при неочаквано нападение от страна на Съветски съюз срещу някоя от тях.
•    1940 г. — Уди Кълвача се появява за пръв път във филма "Чук-чук" (Knock Knock).
•    1941 г. — Финландия се присъединява към Тристранния пакт.
•    1965 г. — В Конго е извършен военен преврат и цялата власт е поета от Джоузеф Мобуту.
•    1969 г. — Джон Ленън връща получения по-рано от него „Орден на Британската империя“ в знак на протест срещу подкрепата на Великобритания за американската намеса във Виетнам.
•    1973 г. — Група офицери в Гърция извършва преврат, сваляйки от власт диктатора на страната Георгиос Пападопулос.
•    1975 г. — Суринам получава независимост от Нидерландия.
•    1975 г. — В Португалия е направен неуспешен опит за комунистически преврат.
•    1982 г. — Служителят на БГА "Балкан" в Рим - Сергей Антонов е арестуван от италианските власти по обвинение за участие в подготовката на Атентата срещу Йоан Павел II на 13 май 1981 г.
•    2007 г. — Тържествено са уволнени последните войници от наборна служба в българската армия, която става на 100 % професионална.

Родени

•    1562 г. — Лопе де Вега, испански поет, комедиограф
•    1738 г. — Томас Абт, немски философ
•    1814 г. — Юлиус Роберт фон Майер, германски физик
•    1828 г. — Франьо Рачки, хърватски историк и общественик
•    1835 г. — Андрю Карнеги, американски бизнесмен и филантроп
•    1844 г. — Карл Бенц, германски инженер и конструктор
•    1845 г. — Еса де Кейрош, португалски писател
•    1881 г. — Йоан XXIII, римски папа
•    1887 г. — Николай Вавилов, руски биолог
•    1895 г. — Анастас Микоян, съветски политик
•    1895 г. — Лудвик Свобода, президент на Чехословакия
•    1906 г. — Дмитрий Лихачов, руски филолог и културолог
•    1909 г. — Светослав Обретенов, български композитор и диригент
•    1915 г. — Аугусто Пиночет, чилийски политик
•    1915 г. — Георги Ангелов, български политик
•    1923 г. — Мауно Коивисто, министър-председател и президент на Финландия
•    1925 г. — Нона Мордюкова, руска киноактриса
•    1926 г. — Пол Андерсън, американски писател
•    1932 г. — Георги Струмски, български писател
•    1936 г. — Николай Кънчев, български поет и преводач
•    1941 г. — Риаз Ахмед Гохар Шахи, пакистански духовен водач
•    1941 г. — Стоян Стоев, български актьор
•    1944 г. — Тодор Балкански, професор, езиковед, писател, родолюбец
•    1947 г. — Джон Ларокет, американски актьор
•    1951 г. — Артуро Перес-Реверте, испански писател
•    1951 г. — Джони Реп, холандски футболист
•    1959 г. — Стийв Родъри, британски рок музикант
•    1960 г. — Джон Кенеди-младши, американски журналист, адвокат, син на президента Кенеди († 1999 г.)
•    1964 г. — Павлос Воскопулос, гръцки политик
•    1965 г. — Дъгрей Скот, шотландски актьор
•    1971 г. — Кристина Апългейт, американска актриса
•    1973 г. — Димитър Мутафов, български футболист
•    1981 г. — Иван Иванов, български певец
•    1981 г. — Шаби Алонсо, испански футболист
•    1988 г. — Лалонде Гордън, лекоатлет от Тринидад и Тобаго

Починали

•    1885 г. — Алфонсо XII, испански крал
•    1903 г. — Сабино Арана Гоири, испански писател
•    1910 г. — Иван Асиянчин, български духовник
•    1935 г. — Анастасия Петрович Негошина, велика руска княгиня
•    1935 г. — Иван Сарафов, български военен деец
•    1941 г. — Педро Агире Серда, президент на Чили
•    1949 г. — Димитър Маджаров, български революционер
•    1950 г. — Йоханес Йенсен, датски писател, Нобелов лауреат през 1944 г.
•    1957 г. — Александър Мутафов, български художник
•    1957 г. — Диего Ривера, мексикански живописец
•    1968 г. — Ъптон Синклер, американски писател
•    1970 г. — Юкио Мишима, японски писател
•    1973 г. — Лорънс Харви, британски актьор
•    1974 г. — У Тан, бирмански политик
•    1979 г. — Христо Вакарелски, български фолклорист
•    1981 г. — Иван Хаджирачев, български актьор
•    1993 г. — Антъни Бърджес, британски писател
•    2005 г. — Джордж Бест, северноирландски футболист
•    2005 г. — Ричард Бърнс, британски автомобилен състезател

Празници

•    Българска православна църква — Ден на Свети Климент Охридски и Свети Климент Римски, имен ден на Климент, Климентина, Клементина и подобни
•    Босна и Херцеговина — Ден на държавността (възстановяване на държавата от марионетната на Италия Независима държава Хърватска, 1943 г., национален празник)
•    Индонезия — Ден на учителя (Хари Гуру)
•    Канада — Ден на мъжете
•    Суринам — Ден на независимостта (от Нидерландия, 1975, национален празник)