На днешния ден през 1792 г. Франция въвежда гилотината като средство за смъртно наказание. Пръв с нея си служи лекарят Жозеф-Игнаций Гилотин, откъдето идва и името. 
Преди да бъде създадена гилотината, има сведения за използване на други подобни устройства за изпълняване на смъртни присъди. Такива са „Бесилото от Халифакс”, за което най-ранните споменавания са от 1286 г., и т.нар. „Шотландска девица”, чието първо документирано използване е от 1307 г. в Ирландия. Данни за подобни средства има и от Италия и Швейцария, датиращи от 15 в.  

Въпреки това французите са смятани за създатели на гилотината и те са първата нация, която я използва като стандартно средство за екзекуции. 

През 1791 г., когато Френската революция напредва, Националната асамблея, по предложение на нейния член Жозеф-Игнаций Гилотин, приема нов метод, който да бъде използван върху всички осъдени хора, без оглед на социалното им положение. Интересите на асамблеята довели до идеята, че главната цел на наказанието се свързва и състои в това да се отнеме живот, а не да се причини физическа болка. Формира се комисия, ръководена от Антоан Луи, лекар на краля и на секретаря на Хирургическата академия. Жозеф-Игнаций Гилотин, професор по анатомия, също е член на комитета. Под негово ръководство гилотината е инсталирана на Гревския площад в Париж и по това време носи поетичното название „луизетка”. 

На 25 април 1792 г. се извършва и първото умъртвяване с гилотината, която отсича главата на големия разбойник Никола Жак Пелете. Тя ще служи вярно на френската държава повече от 189 г. За последен път гилотината е използвана във Франция на 10 септември 1977 г., а на 9 октомври 1981 г. смъртното наказание там е отменено.