Малко преди 5 часа на 8 февруари в 8 февруари 1725 г. издъхва Петър Велики. Той е на 52 години. Възкачва се на престола едва 10 годишен. Русия от негово детство живее в Средновековието. Тя е царство с огромни територии в Азия. Руската войска е безнадеждно назадничава. Елитът й се занимава с дворцови преврати и интриги зад стените на Кремъл. Честите походи срещу кримските татари и Османската империя търпят постоянни провали.

Само след 42 години, когато Петър е на смъртен одър, Русия вече е империя, фактор, с който всички се съобразяват. Петър наскоро е разбил окончателно най-силната армия в Европа - шведската. Войската му има 250 000 щика тренирани бойци и опитни командири. Под флага на Балтийския флот плават 141 бойни платнохода и неколкостотин гребни съда, руски кораби порят и Азовско море на юг. Русия има модерна администрация и система от училища.

Самият цар Петър едва можел да пише. Липсата на образование компенсира с безкрайно любопитство и практика. Още като юноша в имението, в което живее, са докарани 20 оръдия и най-добрият руски артилерист, за да обучи младия цар в тънкостите на боравене с топове.

Той използва рибарска лодка, за да опознае езерото. През 1697 г. той изпраща в Западна Европа т.нар. Голямо посолство. Свита от около 250 души, оглавявана от трима пълномощни посланици, тръгва из Европа и за година и половина посещава Рига, Кьонигсберг (дн. Калининград), Бранденбург, Холандия, Англия и Австрия.

Под името Петър Михайлов, сержант от Преображенския полк, инкогнито в мисията участва и самият цар. Тя обаче дава на Петър европейски опит и решителност да промени Русия и пренасочва външнополитическите му амбиции от юг на север към Прибалтика и Европа. Това се оказва ключовият момент за превръщането на страната в световна сила.

По време на Голямото посолство Петър се влюбва в Холандия. Среща се с видни учени, изобретатели, художници и други.
Царят работи няколко седмици в корабостроителница на Източноиндийската компания по строителството на бойния кораб „Петър и Павел“, специално кръстен така заради него. В Лондон руският цар посетил леярна, арсенал, парламента, Оксфордския университет, Гринуичката обсерватория и Монетния двор, който се ръководел от самия Исак Нютон. След това пътувал и до Манчестър, където се запознал с идеите на съвременното градоустройство, които по-късно използвал при строителството на Санкт Петербург.

Плановете на Петър да посети Венеция и да се срещне в Рим с папата са провалени от съобщение за нов опит за преврат в Москва. Пучът на стрелците е потушен още преди Петър да се прибере, но веднага с пристигането си той нарежда публична екзекуция на превратаджиите и започва радикални реформи.

Петър издава указ за носене на немски дрехи и забранява кафтаните на велможите. Зачерква традиционното руско летоброене и от 1 януари 1700 г. въвежда Юлианския календар. Нарежда да се обръснат брадите и мустаците на дворянството и налага тежък данък на несъгласните. Натиска и църквата, като издава закон монаси да стават само хора над 50 години, за да служат по-младите във войската. Заменя поземлените имуществените данъци с поголовни и така разширява данъчната база и събира пари за обновлението на войската и строителството на флот. Започва трескаво да основава училища, като поставя началото на организираното образование в Русия. Основава Руската академия на науките, първата гимназия в Русия и първия университет.

След Голямото посолство амбициите на Петър се насочват към отвоюване на руски излаз на Балтийско море. През 1700 г. моментът изглежда подходящ, когато на трона на най-голямата сила в Европа - Швеция, се възкачва едва 18-годишният Карл ХII. Коалиция от старите врагове на Швеция - Русия, Прусия, Дания и Норвегия - започва Голямата северна война.

Мир е сключен през 1721 г., след като Карл ХII е убит в битка през 1718 г.

Почти веднага след победата на 22 октомври 1721 г. в новата столица Санкт Петербург Петър I е обявен за император на цяла Русия от руския Сенат и синода на църквата. Прусия и Холандия веднага признават новата титла на руския цар, а по-късно и цяла Европа.

През 1703 г. Петър решава да построи град на отвоювано от шведите по време на Северната война парче земя в устието на река Нева на Финландския залив, за да си осигури достъп до Балтийско море. Първата и най-важна постройка в него по време на войната е Петропавловската крепост и нейният първи камък е положен на 15 май 1703 г. Основната част от града е построена от 1704 до 1717 г. с труда на крепостни селяни и пленници. Те секат гори, засипват блата и строят диги, улици и сгради. Над 60 000 крепостни и 40 000 шведски пленници оставят костите си на строежите на града.

През 1712 г. Петър обявява още недостроения град за столица. Кръщава го Санкт Петербург - холандското произношение на името на свети Петър, на когото всъщност е посветен градът.