На днешния ден от 2005 година насам страните производителки на чай отбелязват Международния ден на чая. Идеята за този неофициален празник на предпочитаната в много държави напитка за първи път се обсъжда на Международния социален форум, който се провежда през 2004 година в Мумбай, Индия, пише obekti.bg.

Година след това въпросът отново се повдига от Центъра за Образование и Общуване на ежегодната среща на форума в Порту Алегри, Бразилия. Тогава се взема решение датата 15 декември да бъде обявена за Международен ден на чая.

Целта на този ден е да се привлече вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството му и неговата търговия. Основният страх на производителите на чай е все по-агресивната политика на големите корпорации, които изкупуват суровината на много ниска цена. Освен икономическа, инициативата има и своята социална цел - популяризирането на чая като напитка.

Изборът на датата също не е случаен. На 15 декември е приета „Световната декларация за правата на работниците в чаената индустрия", а на 16 декември 1773 година в Бостън американските колонисти изхвърлят в морето голямо количество с пресован английски чай, с което слагат началото на борбата за независимост в САЩ.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1256 г. – Монголският хан Хулагу превзема и разрушава крепостта Аламут на асасините.

1575 г. – Полската шляхта избира за крал Стефан Батори.

1895 г. – Основан е германският спортен клуб Айнтрахт Брауншвайг.

1899 г. – В италианската преса е оповестено основаването на футболния клуб Милан

1917 г. – В Кишинев е провъзгласена Молдовската народна република.

1918 г. – Във Вилнюс (Литва) е установена съветска власт.

1925 г. – Гърция се съгласява да плати на България наложеното ѝ от Обществото на народите обезщетение за Петричкия инцидент.

1961 г. – В Йерусалим (Израел) е осъден на смърт бившия нацистки офицер Адолф Айхман, след като е намерен за виновен по 15 криминални дела, между които престъпления срещу човечеството и военни престъпления.

1966 г. – Астрономът Удуин Долфус открива Янус – естествен спътник на Сатурн.

1970 г. – Съветският космически апарат Венера 7 каца на Венера, с което извършва първото успешно кацане на друга планета.

1976 г. – Държавата Самоа е приета за член на ООН.

1990 г. – Киргизия обявява национална независимост от СССР.

1994 г. – Палау е приета за член на ООН.

1999 г. – В Япония е отлято най-голямото златно кюлче в света (40,5/19,5/16,0 см = 200 kg).

Родени

37 г. – Нерон, римски император († 68 г.)

130 г. – Луций Вер, римски съимператор с Марк Аврелий († 169 г.)

1657 г. – Мишел-Ришар Делаланд, френски композитор († 1726 г.)

1732 г. – Карл Лангханс, германски архитект († 1808 г.)

1751 г. – Франц Шюц, немски художник († 1781 г.)

1802 г. – Янош Бояй, унгарски математик († 1860 г.)

1832 г. – Густав Айфел, френски инженер и архитект († 1923 г.)

1852 г. – Антоан Анри Бекерел, френски физик, Нобелов лауреат през 1903 г. († 1908 г.)

1859 г. – Людвик Заменхоф, полски лекар († 1917 г.)

1870 г. – Йозеф Хофман, австрийски архитект († 1956 г.)

1870 г. – Рафаел Камхи, български революционер († 1970 г.)

1872 г. – Тодор Саев, български военен и революционер († 1903 г.)

1882 г. – Димитър Маджаров, български революционер († 1949 г.)

1888 г. – Максуел Андерсън, американски писател († 1959 г.)

1896 г. – Христо Вакарелски, български фолклорист († 1979 г.)

1907 г. – Оскар Нимайер, бразилски архитект († 2012 г.)

1908 г. – Уилям Фентън, американски етнолог († 2002 г.)

1915 г. – Панайот Розов, български футболист

1916 г. – Морис Уилкинс, британски лекар, Нобелов лауреат през 1952 г. († 2004 г.)

1918 г. – Север Гансовски, руски писател († 1990 г.)

1928 г. – Фриденсрайх Хундертвасер, австрийски архитект и художник († 2000 г.)

1933 г. – Иван Панев, български политик († 1990 г.)

1934 г. – Абдула Юсуф Ахмед, сомалийски политик († 2012 г.)

1934 г. – Райна Кабаиванска, българска оперна певица

1949 г. – Дон Джонсън, американски актьор

1958 г. – Никола Спасов, български футболист и треньор по футбол

1963 г. – Михаил Хардау, румънски политик

1965 г. – Димитър Абаджиев, български политик

1970 г. – Майкъл Шенкс, канадски актьор

1978 г. – Марк Янсен, холандски китарист

1979 г. – Адам Броуди, американски актьор

1981 г. – Нажуа Белизел, френска поп-рок/електро певица

1981 г. – Петър Кюмурджиев, български футболист

1981 г. – Роман Павлюченко, руски футболист

1981 г. – Денислав Сотиров, български футболист

Починали

1025 г. – Василий II, император на Византия (* 938 г.)

1230 г. – Отокар I, Крал на Бохемия (* 1155 г.)

1675 г. – Йоханес Вермеер, холандски художник (* 1632 г.)

1890 г. – Седящия бик, индиански вожд (* ок. 1831)

1892 г. – Александър фон Хесен-Дармщат, германски принц (* 1823 г.)

1892 г. – Никола Михайловски, български общественик (* 1818 г.)

1909 г. – Франциско Тарега, испански китарист (* 1852 г.)

1935 г. – Васил Златарски, български историк (* 1866 г.)

1936 г. – Жак Грюбер, френски художник (* 1870 г.)

1938 г. – Валерий Чкалов, съветски летец (* 1904 г.)

1944 г. – Глен Милър, американски композитор (* 1904 г.)

1958 г. – Волфганг Паули, австрийски физик, Нобелов лауреат през 1945 г. (* 1900 г.)

1962 г. – Чарлз Лотън, английски артист († 1899 г.)

1966 г. – Уолт Дисни, американски продуцент (* 1901 г.)

1971 г. – Жо Сифер, швейцарски пилот от Формула 1 (* 1936 г.)

1973 г. – Иван Батаклиев, български географ (* 1891 г.)

1989 г. – Али Шен, турски киноартист (* 1918 г.)

1991 г. – Василий Зайцев, съветски снайперист (* 1915 г.)

2006 г. – Антоний Генов, български актьор (* 1950 г.)

2011 г. – Йордан Парушев, български художник (* 1958 г.)

2011 г. – Пламен Ставрев, български певец, музикант и бард (* 1953 г.)

2011 г. – Красимир Кюркчийски, български композитор и диригент (* 1936 г.)

2011 г. – Кристофър Хитчънс, британско-американски автор, литературен критик и политически журналист (* 1949 г.)