Преп. Висарион Египетски Чудотворец и Преп. Иларион Нови почита църквата ни на 6 юни.

Свети Иларион се подвизавал в послушание, мълчание и велико смирение. Царят и патриархът извикали при себе си Иларион и започнали да го увещават да приеме игуменството над Далматския манастир.


Като не смеел да се противи на царската и на патриаршеската воля, Иларион приел властта на игумен и с усърдие водил поверените му словесни овци в продължение на осем години.

След това скиптъра на гръцкото царство приел звероподобният мъчител Лъв Арменец, който започнал да смущава Христовата Църква чрез иконоборческата ерес, принуждавайки и скланяйки мнозина към своето еретическо мъдруване.

Царят затворил свети Иларион в мрачна тъмница и много дни го измъчвал с глад и жажда, като заповядал да не му дават нито хляб, нито вода. Монасите от манастира, на който преподобният бил игумен, дошли при царя и започнали да го умоляват:

– Царю, върни ни нашия отец; ние обещаваме да се подчиняваме на твоята воля.

Царят се зарадвал на това обещание и им върнал игумена.

Светият се завърнал в обителта и преживял тук една година. Успял за кратко да отдъхне от мъченията и глада, светият отново обрекъл себе си на мъчения, тъй като царят, като очаквал монасите да изпълнят обещанието си, разбрал, че са го измамили.

Затова той изпратил войници в обителта и наказал монасите, а преподобния отново хвърлил в тъмница. После го изпратил във Фанеевата обител и наредил да затворят светия в най-тясната тъмница.

В тази тъмница светият се мъчил шест месеца, като понасял всякакви скърби и притеснения от жестокия игумен на тази обител. Пак се опитали да го склонят с разни лъстиви увещания към иконоборческата ерес. Христовият страдалец не се подчинил на еретиците.

След като преживял още три години и душеспасително управлявал своите ученици, той се преселил при Господа. Неговата честна и свята душа, подобно на видяната от него душа на Теодор, била отнесена от ангели на небето и сега предстои в лика на светите изповедници.

Св. преподобни Висарион Чудотворец

По живота си този свят отец бил подобен на небесна птица, защото не придобил нищо земно, нямал нито своя килия, нито каквото и да е убежище.

Той се скитал из пустинята, преминавайки от място на място. Ходел по планините и горите подобно на заблудил се пътник. Никак не се грижел за телесните си нужди; не се грижел нито за храната си, нито за облеклото си.

Върху тялото си носел само бедно облекло, което едва прикривало голотата му. Без да обръща внимание на това, че през деня го изгарял слънчевият зной, а през нощта бил нападан от студа, той рядко влизал под някакъв подслон.

Бродел по планините, като птица, търсейки уединение, въздигайки ума си към Единия Бог и утвърждавайки своята мисъл единствено и само в Него.

Сълзите постоянно извирали от очите му, чести въздишки се чували от дълбините на неговото сърце и всички дни на своя живот той прекарвал в сълзи, всякога плачейки и ридаейки.

Достигнал до дълбока старост, той се представил във вечния живот и преминал от плача във вечното веселие, заедно с всички светии, в Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото се отдава слава во веки. Амин.