Снимките го представят като денди. “С широкопола шапка, метната назад, висока корава яка, папийонка, изострено лице с бонвивански засукани мустаци, малка остра брадичка, присмехулно взиращи се очи, дигнал чаша, той разпалено говори нещо или, кръстосал крак върху крак, безгрижно се смее”. Така го описа един негов съвременник и навярно така е изглеждал отстрани.
Но дневниците му и книгите му показват един друг човек - свръхчувствителен, гневлив, склонен към депресивни състояния, самоизяждащ се от пламенни желания и неприлични видения. Главно сексуални. 

Неслучайно Кирил Христов заявява в своите спомени, че българите го плашат със своята скрита злоба и отмъстителност, че 

българинът е зъл от... полов глад!

Очевидната истина е, че нашенци в началото на миналия век грижливо отбягват темата за сексуалността, дори когато са хора на изкуствата - художници, писатели, артисти... Вазов на стари години дълго се колебае за публикуването на “Люлякът ми замириса” и дори се опитва да внуши на всички около себе си, че това са стари, преработени стихове. Петко Р. Славейков също заявява за собствената си еротична поезия, че не е оригинална, а превод от турски песни. Сакън, да не си помисли жена му, че той има мераци “по чуждо”. 


Редакционната колегия на “Отечество” и “Военни известия”, Протич е първият вляво, седнал

Някой да знае, че първият (преводен, естествено!) еротичен роман - “Афродита”, на френския писател Пиер Луис е преведен от Димчо Дебелянов? Няма да го намерите в биографиите му. Истината е, че големият наш поет е превеждал с непосредствената близост и помощ на една красива девойка - тогавашната му хазяйка Елена Петрунова, в която е бил влюбен. А това сигурно има значение за добрия превод. 

Първият ни оригинален еротичен роман “Ева” е написан от Андрей Протич,

о това също е почти неизвестно за изследователите му. 

Андрей Протич (1875-1959) следва в Хайделберг и Лайпциг, завършва германска филология и история на изкуството с философия, основател е на дружество “Съвременно изкуство”, началник “Култура” в Министерството на просветата, дългогодишен директор на Археологическия музей, член на БАН, член-кореспондент на Румънската академия, член-основател на Македонския научен институт...


Лора Каравелова с д-р Дренков

Всъщност е първият дипломиран изкуствовед в България. Това, което биографите му спестяват, е неговото дългогодишно и дейно участие в компанията на “българановците”. За да е добре приет в дружинката художници, писатели и артисти, сред които блестят имената на Александър Божинов, Александър Балабанов, Елин Пелин, Петър Нейков, Сава Огнянов, Петър Морозов..., се е искало не точно образование, а пълна разкрепостеност в мисленето, чувство за хумор, широк поглед върху живота, остроумие, бохемска жилка и гуляйджийска страст... 

В дневниците на Екатерина Каравелова често се среща името на Протич - хем радушно и свойски като близък човек, хем с опрощаваща усмивчица и снизхождение като към добър, но несериозен човек, развейпрах и нехранимайко. Но “летвата” на Екатерина Каравелова винаги е била висока по отношение на мъжете, тъй че нейната оценка няма как да се има предвид. Малцина знаят, че зад безукорната външност на първия ни изкуствовед, зад вечно будната му готовност за остроумие и присмех, 

има наранима душа на безумно влюбен мъж

Обектът на неговата несподелена любов се казва... Лора Каравелова. Макар че е близък на семейството й и често пъти се отбива без покана и предизвестие в дома им, Лора гледа на него разсеяно като на роднинско момче. Твърде лесна и достъпна е била за нея тази евентуална връзка. Протич от своя страна е напълно наясно, че такова своенравно птиче трудно се вкарва в брачна клетка. 
При това тираничната Екатерина явно го счита за недостоен за зет не заради друго, а защото той е финансово нестабилен - какви доходи и какво семейно чувство може да има мъж с девиз “Дългове, лекомислие и любов!”. 

Мъж, който без колебание би заложил и душата си, за да си купи елегантен бастун, какъвто няма още никой. И който редовно замръква и осъмва в софийските кръчми с тайфа любители на виното и “мискинските” истории. Той с охота се оставя “българановците” да го повлекат към някоя нова лудория, като момче, което тепърва ще съзрява. 

Дневниците му, водени на три езика, са богато прошарени от имена на жени, но Лора заема главно място сред тях. Почти пред очите му своенравната девойка расте и хубавее. Отначало, като колежанка във Франция, тя в прав текст заявява на майка си, че 

няма да се жени, мъжете не я интересуват

Щяла да стане и учителка в Македония. По-късно обаче се влюбва в женен мъж - Петър Нейков (който също е “българановец”), после бива омъжена почти насила от майка си за д-р Дрянков, после се хвърля в обятията на Яворов... 

През всичкото това време Андрей Протич я преследва, дебне, наблюдава и... жадува. Казват, че когато през зимата двете щерки на Каравелов излизали на пързалката до Орлов мост, Протич седял с часове да ги гледа, докато се вкочани напълно от студ. 


“Българановците”

Какво може да направи един писател в подобна ситуация? Ами... пренася ги върху белия лист. Така прави и Андрей Протич в еротичния си роман “Ева”, издаден в 1907 г. - в него някои случки, ситуации и диалози са направо пренесени от дневника му. Мъжът герой в “Ева” е решителен и успешен прелъстител, но в живота Андрей Протич не успява да изживее тези сладки победи над женската плът, за които бленува денем и нощем.

Има подозрение, че е останал девствен до сватбата си

Също като героя на книгата си “Девственият Йосиф”. Нито неговата ерудиция и начетеност, нито модерните му дрехи и парфюми, нито безспорното му остроумие и чар му носят съответните бонуси в света на красивите и интересни жени. 

Жени се в късни години за писателката Стела Янева и откровеничи пред приятелите си, че го е направил само от “сексуално влечение” и на инат на родителите й, които не го одобрявали. Стела Янева, известна главно с рецензии на театрални постановки, портрети на актьори и отзиви на изложби, е живяла в Швейцария, където следвала литература. Там се омъжва веднъж, но овдовява твърде скоро след сватбата. Висококултурен и интелигентен човек, Стела Янева по всяка вероятност наистина е била увлечена по Андрей Протич, но за него се носи слухът, че всъщност се жени с идеята да продължи да живее като бохем, вече на гърба на богатата си съпруга, чийто баща е крупен търговец на тютюн от Хасково. Шест години по-късно обаче двамата се развеждат, а в неговата сваляческа биография се появява сексскандал с младата му секретарка. Умира през 1959 г. и бързо го забравят, макар че през 1946 г. го правят академик.

Петя АЛЕКСАНДРОВА