Милена Маркова е четвърто поколение актриса. Прадядо й Лефтер Бояджиев е режисьор и съосновател на театъра в Силистра. Баба й по майчина линия е известната актриса и оперетна певица Ана Болгурова-Бояджиева. Баща й Емил Марков, неговият брат Митко Марков и майка й Аглика Бояджиева също са актьори. Изиграла е десетки роли, работи в театъра, киното и телевизията повече от 20 години. Родената през 1977 г. в Бургас актриса е най-позната на широката публика с участията си в хумористични формати като “Аламинут”, “Етажна собственост” и др. За травмата си в детството, трудната бременност и началото като актриса тя разказва в интервю за Ютуб канала ToTo Yotov.
- Какво беше детството ти в Бургас?
- Странно. Бях много слаба, чак кльощава като малка, ген ми е. И почти до 7-и клас нямах близки приятели, защото всички ми се подиграваха и ме наричаха “скелет”, “чироз”, “тракащи кокали”
Бях с дълга коса под дупето и постоянно ме скубеха. Даже веднъж в 3-ти клас ме причакаха пред входа и ме нарекоха “макак” - имаше един филм тогава актуален с това име. И аз много плаках. В тази крехка възраст децата са много чувствителни и може да им нанесеш голяма емоционална травма и трябва да я преработваш с години.
- Ти явно си я преработила вече, защото разказваш с хумор историята. Комплекс ли ти беше?
- Да! Аз не носех къси поли. Тази травма, която ми нанесоха от периода между детската градина до 7-и клас, тази самота, че няма с кого да си споделиш, че си сам, без приятели, е много тегаво нещо. Вследствие започваш да не възприемаш себе си, не се харесваш, не се обичаш, не вярваш достатъчно в себе си. Изпитваш прекалена скромност, потиснатост, вътрешните ти монолози са безкрайни, но чисто вербално не си позволяваш да се изразиш. Но аз много се радвам, че това ми се е случило и съм преминала през него.
- По време на бременността със сина ти как изглеждаше, как протече?
- Качих 30 кг. Синът ми Орлин се роди два дни след като влязох в осмия месец, осмаче е, и аз до деветия месец на практика всичко бях свалила без 4 кг. Забременях 46 кг и след раждането станах 50 кг.
Той трябваше да се роди Телец с термин 18 април, тръгна да се ражда на 19 март, лежах за задържане и се роди на 26 март. Цялата ми бременност беше трудна. В 5-ия месец след скрининг излезе, че е с опасения за синдром на Даун. Направиха ми амниоцентеза и се оказа, че всичко е наред с детето. Но през тези 20 дена, докато излязат резултатите, буквално косата ми побеля 28 дни седя в кувьоз, защото беше недоносен. Това се случи преди 22 години.
- Завършваш НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. Как се подготви за приемането?
- Майка ми ме подготви. В продължение на два месеца и половина ми разказа играта (смее се). Качваше ме в репетиционната на театъра и ме разреваваше всяка вечер. И подробност е, че
майка ми освен че беше актриса в театъра в Бургас, ходеше да готви и да чисти на един господин, за да може да ме издържа
- Там се запознаваш и с твоята половинка Орлин.
- Да, в един клас бяхме. Също така и с Ани Пападопулу, Нети Добрева, Биляна и Весела Казакови и др. В целия ни клас само трима бяхме от провинцията, всички други бяха софиянци.
- Любов от пръв поглед ли беше?
- Неее. Ние цял семестър се подминавахме като малки гари. Беше най-талантливият в класа, но му се стече така животът, че не продължи с актьорството. Когато завършвахме през 2000 г., беше голяма стагнация в тази професия, дори Мастера тогава ни каза, че няма да може да ни помогне...
- Печелиш “Аскеер” за изгряваща звезда.
- Да, за първата ми професионална роля в театъра “Йордан Йовков” в Добрич. След това 3 години седях без работа. Продължих в балета на Сатиричния театър и бях част от големите летни турнета “Кукер кабаре” с всички звезди на Сатирата, между които Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Васил Попов.
- Спазваше ли дистанция от тях, или те бяха земни хора?
- Аз съм актьорско дете и дете на социализма. Нас ни учеха, че трябва да уважаваме по-възрастните, лекарите, учителите и всички, които са на административно ниво някъде.
Винаги се отнасям с уважение към някого, когото не познавам
А гореспоменатите имена бяха много земни хора и веднага те предразполагаха да бъдеш близък с тях и да си говорите на всякакви теми. Майтапът беше огромен. С тях сме пътували по 28 дни нонстоп из цяла България.
- С Невена Бозукова - Неве сте жестоко дуо. Как се случи това и как всъщност попаднахте в “Аламинут”?
- Година след мен Невена дойде в балета на Сатиричния театър. Там се сприятелихме. Заради това ни приятелство тя ми каза, че Робин Кафалиев ще прави една “пилотка” за комедийно предаване и ме пита искам ли да отида да пробвам. Аз отидох, снимахме, харесахме се.
- Как ти се стори тогава първият епизод, “пилотката”, на “Аламинут”?
- Супер беше! Аз обичам да предизвиквам себе си. Беше нещо ново, забавно, готини хора, смеем се постоянно. Харесаха го от БТВ след това и започнахме да го снимаме 6-7 години. Нямало е ден, в който аз да не рева от смях с Дачко! Най-интересното е, че от “Аламинут” ме познават и ме спират млади хора от и около поколението на сина ми - 22, 23, 24-годишни. И ме питат няма ли да го правите пак!? Тогава си повтарях постоянно “Само да не се самозабравиш!”.
- В момента играеш в Бургаския театър?
- От 4 години съм на щат в него. Отдавна исках да се върна и разбрах защо: майка ми ми е хвърлила пъпа на сцената на Бургаския театър.
Йонислав ЙОТОВ
