Скоро на екран ще излезе новият български филм “Роза Дамасцена”, който рестартира кинокариерата на Братанова. В него тя има малка, но характерна роля. “Някой ми направи голяма реклама, но всъщност имам само един епизод - от периода на “възродителния процес”, когато сменят имена, режат шалвари и... един милиционер тормози моята героиня. Това е всъщност”, скромно омаловажава участието си актрисата.
Защо едно от най-красивите лица на соцкиното задълго изпадна в забвение, какво обърна шанса на миловидната Марияна от “Момчето си отива”? “Може би друг тип лица започнаха да се търсят. Викат те на кастинги, непрекъснато те пробват за това, онова, второ, трето и изведнъж... спират да те викат. Защо?! Престанаха да снимат цял куп талантливи хора или снимат от дъжд на вятър, излязоха други, които снимат нонстоп. Така е и в театъра - едни и същи играят и тук, и там, хвърчат по провинцията. Да кажеш, че те са най-добрите - някак си не можеш да прецениш, но те са навсякъде. И става малко скучно”, не без горчивина отбелязва фината Сашка. Но не обвинява никого, все си казва: ти си си виновна, ти... 

Не е от пробивните - може би дядо й, руски белогвардеец, й е завещал аристократизма в гените 

“Дори когато снимах много, по характер си останах свита, неконтактна.

Не приличах на другите извън снимките. Те се събират, клюкарят, напиват се, а мен ме няма въобще, не общувам. Самият процес на снимането винаги е бил много личен за мене”, доверява Сашка.
Тя иска да играе Чехов. “Такава ми е настройката - все си мисля, че най-хубавото предстои, колкото и да ти казва ситуацията, че няма повече”.


С Филип Трифонов в "Момчето си отива"

Зрителите още помнят Марияна от "Момчето си отива". Днес тя е пенсионерка. След като част от трупата на Театър “София“ се отделя от театъра майка, и Сашка Братанова, която е сред младите звезди там, отива “Зад канала”. За да научи в един прекрасен ден... от касиерката, че договорът й няма да бъде продължен. 

В този черен за нея период й се налага да се препитава с какво ли не 

Става рекламен агент към списание за хотели и ресторанти, сервира в кафенето срещу Спортната палата или продава ваучери за почивки на Канарските острови.

“Тогава хората масово оставаха без работа. Аз с няколко от нашите актьори разпространявах билети за театър. Веднъж влязох в някакъв голям цех, а там - мъртвило, имаше само една жена вътре. Като й казах, че предлагам билети за театър, тя се разплака. Каза, че е останала последна и не знае дали и нея няма да я съкратят, но си взе билет, защото ме позна. Беше много тъжно”, с потрес разказва известната актриса. Голямата й популярност трае точно 20 години. Време, през което се снима в повече от 20 български филма. 

Още като студентка първи за втори курс, през 1970 г., Сашка се снима в “Петимата от Моби Дик”. Поканата е от нейния преподавател в академията Гриша Островски. Бързо идва и следващата оферта за киноизява - от Людмил Кирков за ролята на Марияна в “Момчето си отива”. Виждайки Невена Коканова на снимачната площадка, Братанова обезумява от красотата й. Харизмата на колежката й действа и обезкуражаващо. Младата дебютантка резонно се пита дали не е сбъркала мястото. Снимките си започва потисната вътрешно. Когато обаче филмът излиза на екран, дели славата с Невена и Филип Трифонов. Както се казва, става звезда за една нощ. Следват "Момчето си отива", "Мандолината", "Сиромашко лято", "Дъщерите на началника", "Най-добрият човек, когото познавам", "Синята лампа", "Не си отивай!", "Два диоптъра далекогледство", "Синята безпределност", "Реквием за една мръсница", "Петимата от РМС", "Сами сред вълци", "Баш майсторът началник", "Стената", "Мечтание съм аз", "Зона В-2", "Единственият свидетел", "Другият наш възможен живот". 

И има тайна любов с колегата си Рашко Младенов. Горе-долу в същия период, в който Ламбо е в афера с Кривошиева, а Йосиф Сърчаджиев - с Пепа Николова. Близначките, родени от извънбрачната й любов, днес са млади жени. 


С бащата на Вяра и Надежда  танцуват в прегръдката  на любовта.

Любопитното е, че през 1986 г. именно режисьорката Маргарита Младенова режисира съпруга си Рашко Младенов и Братанова като двойка в пиесата “Нека да е лято” на Театър “София”, където пламва искрата между тях. 6 години двойката поддържа тайната си любов. Когато момичетата стават на 4, баща им иска да заживее с тях, но да не се развежда. Сашка настоява той да изчисти отношенията си с Маргарита, но това се случва много по-късно, а тогава просто се конфронтират и разделят с Рашко. 

Впоследствие Младенов признава момичетата - те даже му казвали “чичо”

Сашка сама си знае какво й е струвало да отгледа сама двете си дъщери. Вече са големи и напълно самостоятелни. Много добре се развиват, гордее се майка им.

Мизерията, в която живее обаче след пенсионирането си, я кара да изпада често в депресия.

За Сашка “Играя - значи съществувам” е мотото на живота, без поза. Дали и колко може - излишен въпрос, чийто отговор е доказан назад във времето. 

На стари години изведнъж й се усмихва щастливата звезда. Канят Братанова за “тъпа реклама”, която частично я възражда. Вземат я в “Стъклен дом”. Отваря й се късметът и за “Къде е Маги”, където играе икономката. За Сашка това е нещо повече от “край на бедността”. Да, зад нея остават миговете, когато с първия хонорар си купува лелеяния стек цигари и... всъщност хонорарът свършва. Животът е хубав, колкото и да е лош, категорична е актрисата. 

И да страдаш е хубаво... и болката, и успехът, нещо се движи, докато си жив. Човек трябва да се радва на това, което има. Защото иначе животът му се превръща в низ от недоволства и разочарования. Той, животът, ме научи да се радвам и на това, което имам. 

Поли БОЯНОВА