Тодор Трайчев е една от легендите на българската попмузика. Роден е на 28 януари 1950 година в София. Той беше половинката на известния дует Мариана и Тодор Трайчеви. Двамата избягаха в Америка преди 30 години. По-късно се разведоха – Мариана остана в САЩ, а Тодор се върна в България в опит да направи свой бизнес там. Преди три години музикантът се прибра във втората си родина и се установи да живее в град Сейнт Питърсбърг, Флорида. Година след него в Слънчевия щат пристигнаха и останалите членове на неговото семейство – съпругата Даниела и дъщеря му Теодора. Съвсем неочаквано след кратко боледуване съпругата му Дани почина през месец май миналата година. През есента на 2016 г. синът на Тодор Трайчев от брака му с Мариана – Пантелей, се ожени. Тодор Трайчев прави вече своята житейска равносметка и предстои да издаде своята биография. През лятото той ще се завърне за две седмици в България.
- Господин Трайчев, ще опитате ли в България да си върнете парите, които ви откраднаха за бизнес начинанието с шкембе-чорбата?
- Не, човекът умря. Той отиде в Дубай, открадна ми парите, върна се с една стотинка и с 50 килограма надолу. Дойде вкъщи с един букет цветя на съпругата ми и след няколко седмици умря. Аз нямам пръст в тази работа... Няма да търся нищо! Неговият баща Кирил Станулов почина, жена му е Искра Радева, колежка е... и край! Не искам да се занимавам. Някои вероятно биха се самоубили. Но аз не искам да си губя времето за някакви си 150 000 долара. 

- Някой друг бизнес не сте ли измислили, за да опитате дали ще „върви“ в България?
- Ето ти новият бизнес – това са 4 книги и 3 нови албума! Малко ли е? На тези години друго не ме интересува, освен да оставя на моите хора нещо след себе си. Накупих им къщи, коли... каквото трябваше го направих, не ми трябва на мен нищо. Напуснах работа тук в САЩ, стоя си вкъщи на балкона и си пиша книги! Напуснах, за какво да работя? Пиша...и трябва да ти кажа, че не мога да спра да пиша. Работя с издателска къща „За буквите“. 

- Как на човек на изкуството изобщо му хрумва да направи такъв завой и да опита бизнес с производство на шкембе чорба „Топър Тоди“, да направи свой бранд самозагряващи се тенджери и т.н...?!?
- Това беше част от рекламната ми стратегия. Артистът винаги трябва да носи изненади на и извън сцената, за да подклажда интереса на хората и любопитството на медиите. И в световния шоубизнес е така. Много често той мери интересите си в различни човешки занимания, обрича се на безброй приятелства и контакти, а финансовите му параметри се измерват с уменията на тези, които го управляват. Ето защо всеки дързък, можещ и талантлив човек на земното кълбо, с удоволствие би се присъединил към тези, които с една песен, платно, книга, с една артистична роля, сполучлив дизайн или разходка по модния подиум получават безброй аплодисменти и прибират стотици хиляди т.нар. лесни пари. 


Семейството в най-щастливите му  дни

- Не беше дълго времето, в което стояхте и работихте в САЩ. Успяхте ли да си осигурите достойна пенсия?
- Всичко направих. Даже купихме коли. Третата я докарахме днес. Три хубави нови фолксвагена събрахме. Една къща, имам си в сметката пари...

- Успяхте ли да убедите и сина си Панчо, и съпругата му да дойдат да живеят във Флорида?
- Това ни е единственият проблем с него и съпругата му, който обсъждаме. Те искат да отидат в друг щат. Ако реши да дойде тук, добре дошъл е. Ще му помогна за доста неща. 

- След толкова години разделени и скарани, Мариана не направи ли поне опит за помирение?
- Не, не... Нито синът й Пантелей, нито аз контактуваме с нея. Тя се изгуби и най-големият ми страх е да не постъпя като нея. Да изчезна някъде в небитието. По-добре да си направя каквото трябва да правя, дето се казва да оставя нещо. Тя изчезна тотално... Нито й имам фейсбук страница, нито телефон... не ги и търся, защото аз си имам жена. Тя си отиде, но урната е при мен... Направили сме за урната й един много красив пиедестал и съм помолил дъщеря ми, когато се случи и с мен, при нея да ме сложи – в същата урна. Дал съм й снимка и на двамата, която харесвам, въобще...всичко е готово. В Америка е разрешено да си държиш урната в къщи. Още се чудя като сега тръгвам за България дали да я взема и да я сложа при майка й... Нямам представа. 

- От болницата притесняват ли ви с телефонни обаждания, писма за медицинските сметки от престоя й в болницата, преди да почине? В САЩ здравеопазването е доста скъпо?
- Не, защото е 1 000 000 долара сметката, пък за толкова те знаят, че ние не можем да ги изплатим. Имат си фондове и спонсори, нещата са уредени. Ако беше малка сума – в рамките на 20 000-30 000 долара, да – щяха да ни търсят...Ама като погледнат 1 000 000 медицинската сметка, после като погледнат колко получавам аз, колко получава Теодора... и им става ясно. То на ден имаше 2-3 диализи, като само една от тях струва 4000-5000 долара. В общи линии направихме всичко, за да спасим Дани. Даже два пъти повече. Сега си мисля, че трябваше да спрем нещата по-рано, защото измъчихме Данито...Лекарите казваха – чакайте, чакайте... Много се шокирах колко изведнъж всичко стана, сега малко се поосвестих. Стихосбирката посвещавам на нея, пазя всичко нейно, както си е било преди. В компютъра като вкарам нейната рождена дата всичко ми излиза – снимки... Обкръжен съм отвсякъде от Дани и мисля, че тя ми беше любовта. Невероятна любов имахме!!! Нищо не ми трябва вече – нито мисля за бъдещето си, нито нищо. Гледам дъщерята, пиша си... имах най-хубавото на света! И това не е примиренчество, просто съм се отдал на това, което най-много трябва да правя. Не мисля за приятелки или че трябва да си говоря с някой вечер... не! Толкова много говорих през живота си...

- В книгата, която пишете, сте абсолютно честен за живота си и не спестявате и някои неудобни за вас истини...
- Няма за кога и защо да се крия, да ти кажа право. Сега да седна да се крия зад измислени дървета и т.н. не ми отива, няма да съм аз... Просто продължавам и съм пределно откровен, дори много хора ще бъдат шокирани... Повечето автобиографии са написани така – тук бях, там бях... Аз пиша всичко, което ми се изстрелва от сърцето. 

- Кое е най-шокиращото, което ще четем в автобиографията, която ще издавате?
- Най-шокиращото е, че нямам никакви задръжки, няма нищо прескочено от мен в автобиографията ми. Просто мисълта ми тече логично и всичко това, което съм правил, се регистрира в книгата. И ако пиша нещо, което не е вярно, то ще стане ясно – аз пиша с имена, с имена на улици, с места, всичко може да се погледне и да се види, че е така. Освен това дъщеря ми е човекът, който чете, и тя първа ще скочи и ще каже – татко, това не е вярно! Затова предпочитам да направя едно издание на един страшно богат живот! Дори Лили Иванова не може да си позволи такава автобиография, защото нейният ранг не й позволява да пише за тези неща. Докато моят ранг е доста по-ниско и аз мога да си го позволя и това е моето предимство пред най-големите звезди в България. Между другото ние бяхме един от най-скъпо платените дуети в страната, с най-бързо растящ капитал. Но не можахме да се задържим професионално, както да речем...дует „Ритон“. Иначе бяхме страхотно измислено шоу, с много идеи, пеене, свирене... Много пари печелихме, страшно много! Започнахме от нищото и накрая стигнахме до там... Когато получаваш страшно много пари, трябва да имаш много добра философия и да овладееш ситуацията. Иначе не я ли овладееш, нещата излизат от релсите. 


Мариана и Тодор Трайчеви - някога най-добрият дует

- То и затова за много хора беше странно и не можаха да разберат вие защо тръгнахте да бягате тогава? Имали сте си всичко...Били сте и галеници на властимащите...
- Бяхме, разбира се. Но аз се шашкам от две неща – когато ходехме там горе в резиденцията, забравяха ни...понякога забравяха кафенце да ни дадат да пийнем. Радваха си се на техните си неща. Например мен едно кафе може да ме побърка, нищо, че получавах тонове пари!!! Едно кафе, едно внимание...И обратното. Оня ден отидох в парка, за да репетирам, и един нещо ме сбърка с уличен музикант и ми даде 2 долара. Толкова много се радвах на 2 долара, не е заради парите, а заради вниманието. Човекът стоя 10-ина минути, слушаше. Запазил съм ги даже парите, ще си ги държа тука, дано ми върви на 2 по 2...Хубав спомен. 

- Дъщеря ви Теодора е единственият човек, който чете книгата, преди да бъде публикувана. Упреква ли ви в нещо за живота ви?
- Там е лошото, че не може да намери критични думи. Опитах се да живея честно в общи линии. И когато тя чете, само се усмихва, клати глава и т.н. Няма нещо, което съм направил и за което да се срамувам в живота. Освен това с Мариана, те хората не могат да го разберат това, че не се чуваме, не се виждаме. Другото в общи линии е било честно. Имал съм достатъчно средства, бил съм лъган, но оставям и продължавам напред! 

- В книгата ще опишете ли частта от живота си, който сте прекарали с Мариана?
- Не, Мариана в тази книга я няма. В предишната книга писах доста за този период, тук описвам от момента, в който се върнах в България, до сега. Все още нямам заглавие, две са и са работни. Работното е „Най-доброто предстои“. Като написах първата книга, имах смелостта да се върна в България. Да отида да се видя с хората, които са я чели.  

Интервю на Живка АНГЕЛОВА, Сейнт Питърсбърг, Флорида