1982 година наближава последния си месец. Фриволна Италия вече поглежда с нетърпение календара, в очакване на празничните дни. И неочаквано най-големите и авторитетни национални всекидневници излизат на първа страница с огромни заглавия: „ Всички българи са професионални убийци” или „Българо-италианската война започва”. Защо вестникарите са така настръхнали се разбира от написаното по-долу. Сергей Антонов, представител на Българска гражданска авиация „Балкан” в Рим, е арестуван като съучастник в атентата срещу папа Йоан-Павел Втори. Той е извършен на 13 май 1981 година в 17,17 часа на площад „Свети Петър” в италианската столица от Мехмед Али Агджа. След изстрелите на турчина светият отец е тежко ранен, но остава жив, оперират го и се възстановява. Драмата на българина обаче едва сега започва.
Когато  в посолството ни в Рим се разчува, че Сергей Антонов е арестуван, обвинен за едно от най-тежките покушения в световната история, последва  искрен смях. Никой дори и най-мнителните и  конспиративно настроени дипломати,  не могат да си помислят, че този хрисим, тих и скромен човек е способен на такъв чудовищен акт. Това разказваше приживе човекът, който познаваше  всяка точка и запетая на цялата тази нелепа и клеветническа история, дългогодишният преводач на мисията ни в Рим, носителят на титлата „Кавалер за заслуги към Италианската република” Асен Марчевски.  

За делото срещу Сергей Антонов през годините на различни езици са изписани тонове хартия. И ако все пак днес се връщаме към него, то е, защото  печалният  фарс започна този месец, на 25 ноември , точно преди 34 години. А и не смятаме, че  трагедията на един обикновен човек, станал жертва на голямата политика, трябва да бъде забравена. 

Само дни след ареста смехът сред дипломатите секва.  Атаката срещу българина и родината ни, по всички фронтове, става чудовищна. И  за най-големите наивници  вече е ясно, че  Антонов попада зад решетките не поради недоглеждане или  неволна  грешка на магистратите,  а като  част от сценарий, който има една цел:  да дискредитира България.

Сергей Антонов е тих, затворен, самотен, предан на работата си в националната ни авиокомпания служител. Той работи в Рим вече седем години, когато режисьорите на клеветническата акция му хвърлят око. Мъжът по нищо не прилича на атентатор, няма и не борави с оръжие. Едва ли е способен да хвърли бомба и създаде паника сред тълпата, каквато роля в атентата му отрежда убиецът Агджа.  

Може би заради всичко казано дотук, организаторите на антибългарския заговор решават да орисат  за жертва точно него.

Агджа е друг вид птица. Самоуверен, безскрупулен, лъжец. Аз съм Исус Христос, казва. Той е на 23 години, когато натиска спусъка. Папата е на пет метра от него. Не го убива, въпреки че е опитен  терорист. Бяга, но дребничката монахиня Лучия увисва на ръката му, докато идва охраната. В процес, продължил само три дни, той е осъден на доживотен затвор.  Зад решетките измисля, или може би му измислят,  и  лансира версията за българската следа в покушението срещу папата. Съчинява  дълга история с подготовката му, за срещите му с нашенци в София и Рим. Накрая е  твърдението, че българи са му дали пистолета, с който да стреля, и че  Антонов  го е чакал с колата  си, за да го изведе от мястото на покушението. Точно тези лъжи са основанието в основата на обвинението срещу нашия сънародник. 

Същия ден, в който  Антонов е хвърлен зад решетките, на хиляди километри от Рим , в България са арестувани   италианският  профсъюзен  деятел Паоло Фарсети и любовницата му Габриела Тревезин.  На път за Турция, след почивка в родното Черноморие, те са правили снимки на танкове във военно поделение.  Обвинението е тежко и  предвижда  години затвор. Според покойния ни колега Крум Благов, автор на книгата „Погребаните тайни на  Сергей Антонов” , това е предвидлива мярка на родното разузнаване, което ще търси начин да  размени  Антонов. Дори се правят такива опити, но безуспешно. По-късно в  знак на добра воля италианците са освободени, подобен жест  от Рим по отношение на българина не последва.

Той  остава в Италия - в затвора и под домашен арест общо 2 години и шест месеца. Освобождават го, след  като съдът решава  да го оправдае  поради липса на доказателства, въпреки 38-часовата обвинителна реч на прокурора. Това е краят на фарса, който успяват да спретнат  италианските магистрати. Всъщност  справедливото решение е съвсем друго. Сергей Антонов е трябвало да бъде обявен за невинен. Но едно такова заключение ще постави в тежко положение десетките следователи, прокурори, журналисти, тъмни сили,  замесени в аферата. Защото някой трябва да обясни, как така заради едно фалшиво обвинение, невинен човек лежи години в затвора, а италианският данъкоплатец да плати за авантюрата близо три милиона долара. 

В родината държавата го изоставя

На 1 април 1985 година камерите на единствената тогава Българска национална телевизия предават директно от летище София. На стълбичката на самолета се появява човекът, чието лице от многобройните снимки по вестниците през последните години, зрителите  познават до болка. Сергей Антонов е смутен, неадекватен, съпругата му го поздравява студено и си тръгва.  Животът му навлиза във втората си, трагично белязана от римския процес част. Според Крум Благов, който е може би единственият журналист, който се е опитал да вземе интервю с него, разказва, че  във времето, в което са били заедно, Антонов не е казал нито дума.  Или по-точно промълвил : „Здравейте и довиждане.” По всичко личи, че в затвора той е бил обработван с психотропни вещества и чрез хипноза. Давали му хапчета. В резултат на това започнал да чува гласове. 

При завръщането си Сергей  развил фобия от медикаменти. По никакъв повод не се съгласявал да пие  хапчета. Белите престилки на лекарите го ужасявали. Психическите му  проблеми се задълбочават.  Финансовите - също. Оставен е да живее в мизерия.  Спи на продънено легло. Посещават го само дъщеря му и няколко  приятели. Те събират пари и издават една от неговите стихосбирки.  Той мечтае за едно:  държавата ни да поднови  делото  и той да бъде признат за напълно невинен. Това е въпрос на чест и материални компенсации. Но явно притеснението  да не обидим с нещо италианците са спирали  институциите ни да сторят това. 

На 1 август дъщеря му намира баща си мъртъв  в стаята си. Едва е навършил 59 години. Изпращат го малцина.  И тогава държавата се дистанцира от него. Той не е Георги Димитров пред Лайпцигския процес. Някои дори го упрекват за това.Той е просто един  човек, който железните челюсти на идеологическото противопоставяне схрускаха безжалостно.  Сергей Антонов едва ли е мечтал да става герой.  Може би е искал спокойно да изживее обикновения си живот. Съдбата обаче не му позволи  дори  това.

Подготви Исак ГОЗЕС