От времето на Втората световна война останало желязното правило: който е по-високо, той има преимущество. През 50-те години разузнавателните самолети на САЩ бяха недостижими на височини, на които през деня небето изглежда мастилено черно и изгряват звезди. С появяването на далекобойните зенитни ракети реалностите малко се променят.
Разузнавателен самолет Lockheed U-2

 

Американският височинен самолет-разузнавач U-2 е конструиран от екип на знаменития Кларънс Джонсън (Кели). За първи път се вдига във въздуха на 1 август 1955 г. Лети на височина 20 хиляди метра в продължение на 4 часа.
Основно са предназначени да разузнават територията на СССР.
 
На 1 май 1960 г. при опит да пресече въздушното пространство от юг на север е свален край Свердловск (зад Урал) самолет U-2C с пилот Френсис Пауърс с ракета от комплекса С-75.
 
От построените 89 машини U-2 са загубени 30 машини в резултат на обстрел от земята и различни произшествия.
 
Сега ВВС на САЩ и ЦРУ разполагат с 31 машини, като се използват по предназначението си да правят аерофотоснимки и да коригират артилерийския огън.

Самолет Lockheed SR-71 Blackbird


 
Американският стратегически разузнавач SR-71 е един от главните символи на „Студената война”. Издигнал се във въздуха през 1964 г., но дори и сега дизайнът му изглежда футуристичен: без „опашка”, стелт-технология, забележителни летателно-технически качества.
 
През 1976 г. самолетът установил абсолютен рекорд за скорост сред пилотираните самолети с турбореактивни двигатели – 3529 км/час. Максималната набрана височина на SR-71 е 25 929 м.
 
В годините на „Студената война” той изпълнявал разузнавателни полети над териториите на СССР и Куба, фотографирал военни обекти в Египет, Йордания и Сирия през 1973 г., летял над Индокитай. SR-71 е единственият тип американски самолет, който североамериканските зенитчици не успели да свалят. Избягвал ракетните атаки с енергично набиране на височина и увеличение на скоростта.
 
Към края на 70-те години в СССР се появили изтребителите МиГ-31, които имали способност да прехващат SR-71. Това довело до закриване на програмата на стратегическите реактивни разузнавачи. Настъпила ерата на спътниковото разузнаване.

МиГ-25



Свръхзвуковите височинни изтребители-прехващачи трето поколение МиГ-31 навлезли в съветските ВВС през 1970 г. Тогава нямало самолет в света, който можел да му избяга. Машината развивала скорост до 2800 км/час. и набирала височина 20 000 м само за 9 минути.
 
Няколко десетилетия МиГ-25 играл роля на прехващач, разузнавач, стратосферен бомбардировач, изтребител за пробив на ПВО. Мощните двигатели и здравият планер му позволявали да издържа огромни претоварвания, а новата за онова време авионика му позволявала да си изпълнява задачите.
 
МиГ-25 поставил 29 световни рекорда. Непобеденият рекорд вече 40 г. е поставен от летеца-изпитател Александър Федотов на 21 август 1977 г., когато облекченият самолет-лаборатория е издигнат на 37 650 м. Но и статичният му таван от 23 км му позволявал в началото на 1970-те години да изпълнява разузнавателни полети над териториите на Израел, Турция и Иран.

МиГ-31

 
 
От намиращите се сега на въоръжение в света най-скоростен и един от най-височинните изтребителят-прехващач МиГ-31, пряк потомък на МиГ-25. Благодарение на мощните си двигатели той е способен да развива 3400 км/час и да набира височина 25 хиляди метра.
 
МиГ-31 е идеален прехващач в системата на комплексната ПВО на Русия. Група от четири такива самолета е способна да контролира въздушно пространство по фронта до 1100 км. Сега целият флот от МиГ-31преминава модернизация по версията БМ, отличаваща се с нова система за управление на въоръжението и бордова РЛС, откриваща цели на отдалечение до 320 км.
 
Самолетът е привличан и към други стратегически задачи, например унищожаване на спътници на ниски орбити още през 1980 г.
 
РЕДАКЦИЯ БЛИЦ (по публикации в чужди медии)