Появяват се все повече подробности за третия - перспективен - индийски самолетоносач, който, вероятно, ще се нарича "Вишал" ("Гигант").

Според съобщения в медиите, позоваващи се на източник в индийското министерство на отбраната, се планира на кораба да се постави инфраструктура за използване на безпилотни летателни апарати. Тази идея може да бъде много полезна и за Русия - и ето защо.

Простата логика казва, че ако пилотиран самолет може да лети от кораб, тогава и безпилотен самолет може. Какво трябва да се предвиди, за да се използват масово безпилотни летателни апарати (БПЛА) от кораби?

Основно комуникационно и контролно оборудване. Броят на същите тези контролни постове трябва да е съизмерим с планирания брой дронове - и това изглежда искат да направят индийците. И да, американците вече го правят у дома.

Преди много години САЩ се опитаха да създадат бойни реактивни дронове, които да работят от палуба. Пример за програма, която достигна етапа на полети н кораб, беше проектът X-47. Още от 2011 година американците започват да извършват с безпилотни реактивни стелт-самолети полети от различни самолетоносачи.

Програмата минава добре, дронът излетя от палубата и кацна на нея, зареден във въздуха. Но след като програмата надхвърли цената от 813 милиона долара, тя беше "покрита" - оказа се твърде скъпа.

Трудно е да се каже защо американците спряха на половината път - машината се представя добре на изпитанията. Може да се предположи, че са планирали не просто боен дрон, а машина с изкуствен интелект и са се спънали на това.

Но трудът не е отишъл на вятъра. Наскоро САЩ създадоха палубния безпилотен самолет-цистерна MКу-25 “Стингрей”, който вероятно ще стане широко разпространен.

Формирането на първата зареждаща ескадрила трябваше да започне през октомври. Общо американците планират да имат 72 такива машини. Като се има предвид, че това вече е серийна и изпитана техника, не би трябвало да има проблеми. Освен това има прецеденти за използване на БПЛА от самолетоносачи. Но колко голям е техният потенциал?

Ползите от хипотетичния автономен безпилотен боен самолет са ясни. Много дълъг и скъп етап - обучението на пилотите - е изключен от надпреварата по изграждане на военна мощ.

Обучението на пилотите ограничава развитието на ВВС много повече от всичко друго. Един прост пример - в много страни военни, носещи очила, напоследък започнаха да се приемат в екипажите на бойните самолети.

Очилатите се появиха в екипажите на американски бомбардировачи, японските хеликоптери и на много други места. Няма избор, трябва да се "загребват" измежду тези, които преди бяха смятани за негодни за такава служба.

Дроновете решават този проблем. Проблемът с медицинските проверки отстранен почти напълно. Дори човек с увреждания може да управлява дрона от дистанция и това разширява възможностите за окомплектоване на въздушните части.

Ако говорим за боен апарат, контролиран от изкуствен интелект, което Русия открито се опитва да направи днес с проекта С-70 “Охотник”, а “Бойнг”-Австралия” с програмата „Верен спътник“, тогава предишният брой хора всъщност не са необходими.

Нарастването на бойната мощ на авиацията, в случай на масово приемане на такива машини за въоръжение, по същество ще бъде ограничено само от финансите и възможностите на индустрията. Размерът на населението по отношение на авиацията престава да бъде съществен фактор, „пилотите“ (в случая роботи с изкуствен интелект) ще бъдат направени в необходимите количества.

Това е гигантски технологичен пробив за военновъздушните сили. Но има и специално значение за флотите. Няколко примера от историята.

По време на Втората световна война ВМС на САЩ губят 3885 самолета при инциденти (не в битки, битките са отделен въпрос). Това би било достатъчно за изграждането на около три бойни кораба от клас “Южна Дакота”. Загубата на три бойни кораба само при инциденти не е шега работа, нали? Но много често тези аварии са придружени от гибел на персонал, в чиято подготовка са вложени много средства.

Друг пример, по-подходящ в случая, е съветската военноморска ракетна авиация. Много скъп клон на военноморските авиационни сили, на не по-малка цена от огромен океански флот със самолетоносачи.

И планираните бойни загуби при използване срещу точно тези самолетоносачи - са около полк за излитане. Не, това, разбира се, не означава, че винаги ще става така - тактиката за нанасяне на удари по американските самолетоносачи се отработва.

Но този най-лош възможен вариант е обмислен, ето защо ВМС имат малко повече такива полкове от американските многоцелеви самолетоносачи. И отново - можете просто да държите самолетите на склад и да компенсирате загубите с тях, но какво да кажем за екипажите?

Другият пример е от днес. Както знаете, САЩ имат повече самолетоносачи на въоръжение, отколкото има потенциални въздушни групи за тях - броят на военноморските авиационни ескадрили е такъв, че е невъзможно да се покрият всички самолетоносачи с авиация. Къде е "тясното място" тук? Не могат ли САЩ да произведат необходимия брой самолети? Могат. Няма откъде да вземат хора.

И това е слабо място, което безпилотните летателни апарати "закърпват". Да, безпилотните самолети също ще имат загуби, но не и загуби на персонал.

Това е фундаментална разлика. Операторът на БПЛА ще може да губи по няколко от самолета си на ден и да довърши враг с поредния апарат преди смяната му да приключи. А напълно автоматичните системи изобщо не изискват оператори, те могат да бъдат направени в неограничен брой.

Вторият важен момент е процентът на произшествията. Роботът е по-надежден. Не се уморява, няма нужда от почивки в дейността. И ако приложим кацането и излитането в автоматичен режим, броят на произшествията ще бъде много по-малък.

Ето защо Индия, която се бори да придобие флот от самолетоносачи, вече обяви планове за разполагане на дронове, преди “Вишал” дори да се превърне в осезаем проект. Все още нямат дронове, но знаят точно какво искат и разбират защо. И тук си струва да помислим за руския флот.
Днес Русия има явни проблеми със своите самолетоносачи.

Единственият кораб - "Адмирал Кузнецов", е в ремонт. И не просто ремонт, а такъв, придружен с удивителни инциденти. И така, ако тръгнем от официалните документи, изтекли в интернет, се оказва, че инцидентът на дока ПД-50, в който е бил разположен Кузнецов, има признаци на саботаж.

В последното си интервю началникът на Обединената корабостроителна корпорация Алексей Рахманов каза, че по време на отстраняването на неизправности на главните турборедукторни агрегати на самолетоносача в самото начало на ремонта му е възникнала грешка и обемът на ремонтните работи е трябвало да е съвсем различен. Много по-голям. Добавяме, че това е технически много сложна работа.

Но това е приказка за платформата, носителя. Но още по-важно е състоянието на двата отделни корабни изтребителни авиационни полка – 279-и и 100-и. Те, както знаете, трябва да работят с “Кузнецов”.

За съжаление има огромни проблеми с тяхната бойна готовност и екипировка. За тридесет години експлоатация на "Кузнецов" в състава на причислените към него военноморски полкове никога не е имало повече от дузина пилоти едновременно, способни да излитат и да кацнат на този кораб поне през деня.

По-добре е да не говорим за способността им да се бият. Необходими са колосални усилия, пари и време, за да станат военноморските полкове наистина боеспособни.

И тук изведнъж се оказваме в сравнимо положение с американците, макар и в различен мащаб. Подготовката на пълноценна морска авиация е изключително труден въпрос. Дори бившата "кралица на моретата" Великобритания не се справя със задачата.

На фона на случващото в експертната общност могат да се срещнат въпроси: наистина ли имаме нужда изобщо от „Адмирал Кузнецов“? Не е ли по-лесно, не е ли по-евтино най-после да изоставим изобщо самолетоносачите, особено този многострадалния, не на ремонт, а просто на скрап? Възможно е тези мисли да са били обсъждани не само на експертно ниво, но и значително по-високо.

Въпреки това Индия, която днес управлява самолетоносач, построен в Русия, и палубни самолети, също построени в Русия, показва на руския флот перспективен път. Не трябва ли, следвайки Индия, да се заемем с превъоръжаването на Кузнецов с дронове? Освен това Су-33 отдавна е остарял и не се произвежда, а МиГ-29К очевидно не е най-добрата машина в своя клас.

Да, ние имаме по-малка икономика от Индия, но имаме собствени дронове. Русия бързо намалява пропастта в развитието на БПЛА, която се образува през последните години. “Охотник” е програма с такива амбиции, каквито дори САЩ нямат в момента. Военноморските версии на БПЛА вече, според отворени данни, се разглеждат от руските конструкторски бюра, потенциалният им външен вид вече е демонстриран на изложби.

Разбира се, превъоръжаването на Кузнецов с БПЛА, разработването на самите нови машини, новите системи за излитане, кацане и управление, изкуственият интелект - всичко това са големи разходи и почти непознат за Русия клон на военните умения.

Военноморската авиация, особено безпилотните самолети и още повече роботизираните самолети, е много сложна индустрия както от техническа, така и от военна гледна точка. Въпреки това, ако Русия успее да създаде функциониращ корабен безпилотен комплекс и да го приеме на въоръжение, това ще реши цял куп проблеми, пред които е изправен руският флот днес.

Това решение ще изведе морската авиация от кризата. Това би позволило на Русия да спести време и усилия, за да достигне принципно ново ниво на военноморски способности. И никой не би посмял да се съмнява тогава, че “Кузнецов” наистина е необходим и полезен кораб.

Александър Тимохин